Тези дни всички ме питат възможна ли е втора вълна на криза у нас, като се наблюдават процесите в света. Мисля, че не е възможно. Никога не се е случвало да има втора вълна на криза. Логиката на разпадането е такава, че икономиката върви надолу, докато стигне до здраво. Един път стигнала на здраво, което означава, че там е дъното, няма къде да се свива.
На нас финансовите процеси в света не ни влияят, защото не сме инвеститори. Така беше и през 2008 г. Разразилата се впоследствие криза ни повлия, защото икономиката прегря и се сгромоляса. Що се отнася до срива на фондовите борси в последния месец, това се случи от

страх от продължаващата
вече 2 г. криза на държавните дългове

на различни страни - и на САЩ, и в Европа. В по-малка степен се очаква такава криза да сполети и японците някой ден. Нормално е в тази ситуация всеки да се запита как би се отразило случващото се по света върху българската борса, икономика и финансова система и върху обикновения човек.
Засега отговор не може да бъде даден категорично, защото всичко зависи от мерките, които ще предприемат чуждите политици за спасяване на собствените си икономики. Две са посоките за изход от кризата. Единият е дефлационен. Тоест правителствата по цялата земя да затегнат коланите, да съкратят разходите, да спрат всички програми, които уж стимулират икономиката, а всъщност трилиони долари и евро изтичат в земята, без да има следа от тях. Най-вероятно намаляването на разходите няма да е достатъчно и ще се наложи да се увеличат и постъпленията - тоест данъците. Това е едната възможна стратегия. Пред САЩ стои задачата да напълнят 40% от бюджета си. До момента Щатите се финансират от заеми. Във всички останали страни този дял е по-малък. Вече е ясно, че такъв начин на живот не може да продължи повече.

Ерата на евтиния
живот приключва

и това го доказа намаляването на кредитния рейтинг на САЩ. Важно е дали могат да върнат парите, които са взели назаем.
При този дефлационен сценарий за изход от кризата парите ще поскъпнат, а стоките ще поевтинеят, населението ще обеднее, работните места ще намалеят. При него светът ще продължи още няколко години да бъде в сегашното си състояние на депресия. Никой не знае колко точно, но може да трае поне 5 - 6 г. В момента целият свят, включително и България, е в депресия. Когато проблемите, довели до кризата, започнат да се решават, ще настъпи оживление. Но никой не знае кога ще се случи това.
Сривът на финансовите пазари започна от октомври 2008 г., а различните икономики стигнаха дъното докъм края на 2009 г. В България производството е спряло да намалява към август 2009 г. Оттам нататък не върви ни нагоре, ни надолу. 1-2% увеличение е несравнимо с 20% намаление, което е претърпяла нашата икономика.
Вторият възможен сценарий за изход е инфлационният. Пуска се печатарската машина и се създават пари. В САЩ шефът на централната банка Бен Бернанке му викат Бен Хеликоптера. Когато го избраха, твърдеше, че работата му е да снабдява страната с пари и в кризата щял да разнася долари с хеликоптер, за да имали хората. България не може да печата пари, защото е във валутен борд. Но за САЩ такъв сценарий е възможен. Въпросът и при двата варианта за изход от кризата е

кой ще плати
сметката

При първия вариант - дефлационния, на когото не му стигат парите, стяга колана, спира да яде. Държавата събира повече данъци. При втория сценарий тя прехвърля всичко на гражданите - печата пари, конфискува спестявания. С тези банкноти може да се купи много по-малко. Съсипват се пенсиите и пенсионните фондове, които са трупани 20-30 г. и се оказва, че не им стигат за една седмица.

България в момента нищо не може да направи

Първо трябва да е ясно по кой от двата начина ще процедират Великите сили. И двата са различно лоши. Дали с пушка ще ни гърмят, или с нож ще ни режат, все ще пострадаме. Разликата е като между това дали ще ни вкарат във фризера или в горяща пещ. В единия случай ще измръзнем, а в другия ще се опечем. В момента пазарът седи и се чуди. Очаквайки дефлация, той реагира и затова падат цените на суровините и на нефта. В същото време пазарът се плаши и от инфлация. Поради тази причина се качва цената на златото и на швейцарския франк. Сега пазарът е шизофреничен.
Въпросът е какво се случва с всеки един от нас - при всички положения губим покупателна способност на парите, които сме изкарали. Автоматично една част от хляба, който могат да си купят хората със заплата, пенсия, стипендия, отива в джоба на държавата при инфлационния сценарий. При дефлационния пък ще изгубим доход.