Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българка в Дърбан пред "168 часа": Разбити магазини! Огън и глад! Барикади!

“Нападателите идват от гетата, унищожават бизнеси, градени с години”, разказва Петя Минева

“Обикалят с прътове или бухалки, безчинстват и крадат! Като скакалци унищожават всичко по пътя си”, обяснява още тя

Съпругът й и другите наши сънародници още първата вечер излязли с ножове, за да патрулират, в случай, че нападнат домовете им

Повече от 200 са жертвите на кървавите размирици в Южна Африка. Над 1200 души са задържаните по време на бунтовете, подпалени от влизането в затвора на бившия президент Джейкъб Зума. Протестите в негова защита започнаха само с блокирането на пътища и палежи на камиони. По-късно обаче, за изненада на мирните граждани, недоволството прерасна в животински вандализъм. Последва масово разграбване на магазини и заведения, взривяване на банкомати и унищожаване на различни помещения. От няколко дни убитите по време на демонстрациите се увеличават - стъпквани или смазвани от бой. За да се охладят страстите по улиците на засегнатите градове, властите привлякоха и войници от армията. Според южноафриканската полиция ситуацията все още остава взривоопасна. Президентът на страната Сирил Рамафоса пък заяви в телевизионно обръщение към нацията, че безредиците са "планирани от група хора с цел да подкопаят конституционния ред и в опит да предизвикат криза в държавността".

"Те се опитаха да предизвикат криза чрез икономически сътресения, хаос, разпространение на лъжи в социалните мрежи, да предизвикат народни вълнения и расово напрежение - обясни още държавният глава. - Те не можаха да постигнат целите си, тъй като народът не подкрепи насилието. Спокойствието се върна в повечето части, но щетите са огромни и възлизат на много милиарди ранда. Убити са над 200 души. 161 търговски центъра и магазини, 11 склада, 8 фабрики и 161 магазина за вина са разграбени и повредени. Ще отнеме месеци, за да възстановите разрушеното."

Според него полицията вече знаела имената на организаторите и подбудителите на безредиците, а след като бъдат задържани, ще последва и съдебен процес.

„Дaдoх зaпoвeд дa се изпрaтят 25 000 вoeннocлужeщи в пoмoщ нa пoлициятa - допълни Рамафоса. - Нaд 10 000 вeчe ca нa тeрeн, oхрaнявaт ключoвa инфрacтруктурa и търгoвcки цeнтрoвe. Влacтитe нe бяха гoтoви зa тaкъв гoлям бунт." 

„168 часа“ откри, че в най-засегнатите градове и квартали живеят немалко наши сънародници. Една от тях е Петя Минева, която заедно със семейството си се намира в град Дърбан.

- Петя, какво се случва в Република Южна Африка и в един от най-засегнатите градове Дърбан?

- Всичко започна на 9 юли, когато техният бивш президент Джейкъб Зума се предаде, защото имаше издадена присъда от 15 месеца затвор. Започнаха протести в негова защита, които по-късно прераснаха в сериозни погроми. Мога да кажа дори опустошения на вериги хранителни магазини и заведения. Последваха масови кражби и палежи. Преди 3 - 4 дни до нашия квартал в град Дърбан, където живеем със семейството ми, запалиха склад за торове, следователно отровиха не само въздуха, но и океана. Гледах клипове в интернет, заснети от плажа, на които се вижда как морето е изхвърлило риби. Те бяха умъртвени вследствие на химикалите, които са попаднали във водите.

- Какво точно прави бунтуващата се тълпа?

- Тук, в Южна Африка, доста често има протести, но да кажем, че те не са с палежи на гуми и блокиране на пътни артерии. Сякаш бяхме свикнали с това и не ни правеше особено впечатление, тъй като не засягаше обикновения човек и нямаше опасност за живота му и този на неговите близки. Мислехме, че и този път ще бъде така. Вярвахме, че всичко ще премине за ден, може би максимум два. Изведнъж обаче стана лавинообразно. Тези хора от гетата, които видяха, че няма кой да ги спре, се юрнаха насам като тълпа. Осъзнаха, че са свободни да безчинстват и да крадат, а властите трудно биха задържали всеки един от тях, когато са такова множество. Така ескалира цялата ситуация. Дори не може да си представите как изглеждат отстрани. Приличат на скакалци, които унищожават всичко по пътя, през който минават. Мога да ви дам и конкретен пример. Харесват си даден магазин, влизат в него без значение дали ще счупят витрината или ще разбият вратата, вземат цялата стока и вместо да си тръгнат без повече набези, те решават, че това, което са направили, не е достатъчно, а трябва да запалят и самия магазин, така че да не остане абсолютно нищо от него. Поливат го с голямо количество бензин, хвърлят клечката и бягат. Този магазин вече не може да функционира, което означава, че и хората, работещи в него, вече губят работата си. Спокойните граждани остават гладни, защото няма откъде да пазаруват. Просто последствията са като домино след това, което те направиха. Ефектът е точно такъв.

- Има ли храна по магазините след тези безчинства и успявате ли с вашето семейство да намерите провизии?

- След тези масови безчинства храна по магазините вече няма. Пред малкото, които са останали непокътнати от обезумялата тълпа, се извиват километрични опашки. Както ние, така и наши познати споделяме помежду си, че запасите ни, които гледаме да пазим за по-дълго време, тъй като не знаем докога това ще продължи, са на приключване и трябва да търсим варианти. Със съпруга ми например онзи ден успяхме да се наредим пред един от хранителните магазини. Чакахме пет часа, отидохме към 6 сутринта и влязохме в 11 часа. Успяхме да купим някаква храна за известно време, не знам за колко точно обаче ще ни стигне. Единствената ни надежда сега е международният отзвук по някакъв начин да натисне тук властта, да осигури коридор за камионите с храна и лекарства, за да могат да дойдат от Йоханесбург към област Фазул Натал, където се намира Дърбан. Всъщност най-пострадала от цялата държава е област Фазул Натал. В Кейптаун няма нищо. В Йоханесбург също не е било толкова страшно. Аз не знам там точно какво се е случвало, дали е имало грабежи, разярени хора, но тук определено беше кошмар. За съжаление при нас ужасът продължава. Не мога да опиша с думи, просто трябва с очи да се види случващото се.

- Въоръжен ли е съпругът ти в случай че се стигне и до нападения над мирни граждани по домовете им?

- Съпругът ми и другите българи, които сме тук, още същата вечер, когато разбрахме, че нещата стават много сериозни и ескалират, излязоха от домовете ни въоръжени само с ножове и с бухалки, защото ние нямаме оръжие, например пистолет. Напуснаха домовете си, за да патрулират през нощта с колите, за да може да реагират, ако нещо се случи из квартала близо до нашите къщи. Просто трябваше да се уверят, че няма да има нападения и по домовете на хората в случай че разярената тълпа реши да направи инвазия и там. Най-хубавото от цялото нещо и това, което ни спаси, е, че живеещите в нашия и околните квартали са толкова обединени. Те сами направиха блокади по входовете на кварталите със собствените си коли. Взеха собствените си оръжия в ръце, без страх и без да чакат властите, защото знаеха, че няма време за това. Редуваха се на смени от по 24 часа, за да могат физически да издържат и да не спят. Стояха на блокадите и не пускаха никой да влиза. Благодарение на тази цялата организация и всички тези фейсбук групи се обменяше информация какво се случва, къде има хора, струпвания, откъде може да се купи храна, гориво или неща от първа необходимост. Заради всичко това ние се спасихме и смело мога да кажа - дори оцеляхме. Иначе не ми се мислеше какво щеше да се случи с нас, ако всеки бе решил да остане на сигурно в дома си, защото може би към днешна дата и домовете ни вече нямаше да са най-безопасните места Видях с очите си много силни духом хора, които сякаш от уплаха, че бъдещето на децата им може да стане несигурно, бяха готови да костват живота си, излизайки навън.

- Вие също имате малко дете. Излиза ли то навън или е прекалено опасно?

- В никакъв случай детето не излиза навън. То не трябва да напуска дома ни по никакъв начин. Може би от седмица и повече не мърда от вкъщи. Детските градини не работят. Училищата също са затворени, но не заради бунтовете. Те бяха затворени и преди това заради коронавируса. Тук сме ниво 4 на локдаун заради делта варианта. Градините обаче работеха. След като станаха тези размирици, вече и те затвориха врати, следователно децата трябваше да останат вкъщи, където родителите да се грижат за тях. Даже онзи ден гледахме за кратко детенцето на едно семейство индийци, защото те трябваше да се наредят на един от все още неразрушените магазини за хляб. Просто за хората беше невъзможно да го заведат при неговата баба, която е в друг квартал, а те не могат да напуснат нашия, защото не е безопасно.

- Какви са хората, които се бунтуват?

- Аз самата мога само да предполагам, тъй като не познавам лично никого от тях. Нямаме общи интереси и нищо не ни свързва. Мисля, че повечето от тях са останали без работа и без финансови средства заради пандемията. Видели са шанс в момента да ограбят магазини, така че да се запасят с каквото могат като техника и храни, например. Това определено не са хора с нормален разум. Унищожавайки всичко по пътя си, не мислейки за своето лично бъдеще, защото утре няма да има и те какво да ядат, след като чупят и палят по този начин. Точно след три месеца, дори по-малко, когато си изядат всичките запаси, трябва да тръгнат по други градове, за да търсят храна. Как да определя профила на тези хора? Дори не мога да го направя. Може би болшинството от тях са без образование и без работа. Разбира се, че може да има и такива, които са грамотни, но те най-вероятно са малко като бройка. Просто цялостната група не изглежда по този начин. Някак елементарното възпитание не би ти позволило да чупиш, палиш, обиждаш, дори агресираш към хора, които просто минават покрай теб. Като казвам, че изглеждат разярени, наистина имам предвид точно това. От клиповете в интернет не си личи чак толкова, колкото на живо. Приличат на хора, които са ядосани на целия свят. Които изпитват спешната нужда да вандалстват по най-грозния начин.

- Откъде идват те?

- Идват от покрайнините. Това са групи, ситуирани в т.нар. гета около големите квартали. Честно казано, аз не знам по какъв начин са успели да стигнат изобщо дотук. Разсъждавахме доста върху този въпрос с наши познати семейства в Южна Африка. Предполагаме, че им е бил осигурен транспорт, за да дойдат до нашите квартали, понеже градът ни е много голям. Той е поне 3 - 4 милиона души. И като площ мога да кажа, че е огромен. Просто би било невъзможно да стигнат пеша. Няма как да се случи. Има магистрали, доста път, който трябва да се измине. Най-вероятно са били организирани с автобуси, или пък с коли. Веднъж стигнали до целта, вече са получили и конкретни указания от тарторите си. Било им е казано къде и какво да правят, как точно да вандалстват. Последиците са ясни - сътвориха толкова много бели, от които нямам идея как ще се възстановим.

- А въоръжени ли са?

- Въоръжават се с каквото намерят. Част от тях предполагам, че имат огнестрелни оръжия, но повечето са с някакви прътове или бухалки, което не е по-малко опасно, тъй като е достатъчно да счупи всичко, което ударят. Доколкото разбрах, редицата пред цялата тълпа е била въоръжена - тоест първите, които са били нещо като водачи. Зад тях вече е била обезумялата тълпа, готова да мародерства, когато и където й кажат, с първото, което хване в ръка. Имайте предвид, че говорим за изключително много хора. Когато са заедно, те стават още по-силни, защото знаят, че имат подкрепата на човека до тях. Имат гърба на другите. Ако някой им каже да спрат, ще скочи не един, а няколко човека. Задружни са и се мотивират в собствената си агресия. Давам ви и пример - един от бунтуващите се си харесва даден магазин и опитва да счупи вратата му, но не успява. В този момент към него се присъединяват още 4-ма, които идват на помощ. Минути по-късно набелязаното помещение вече е опустошено.

- Освен магазини, вече има ли случаи и на нападения над мирни граждани?

- Досега лично аз не съм чула за такива посегателства, но може и да има случаи предвид факта, че броят на жертвите стана толкова висок. При мои колеги, които живеят в други квартали, намиращи се в близост до гетата, беше много страшно. Имаше гърмежи, палежи, не спяха с дни, охраняваха също сами квартала си, доколкото могат. Лично от хората, които познавам, никой не е пострадал. Надявам се и занапред да не се случи. Според мен мирните граждани сами се усетиха, че нещата започват да стават сериозни и се организираха много бързо още в същата вечер, за да си запазят домовете, семействата и бизнесите. Някои успяха, други - не, но поне опитаха.

- А нападат ли бижутерии?

- При нас в Дърбан успяхме да запазим поне моловете си. Нищо не можа да се случи с тях, но в другите молове, в които са влизали, каквото са могли, са разграбили и опустошили. Те просто минават и заличават бизнеси, градени по честен начин от други хора години наред. Само мога да си представям какво е да си се трудил за нещо свое, то да се е развило, така че да храни теб и семейството ти, за да живеете един достоен живот, и накрая да мине група, която за минути унищожава всичко. Тези тълпи сякаш не разбираха призивите - недейте, спрете, не го правете. Не чуваха молбите да не палят и чупят. Не ги интересуваше, че на това, което правят, свидетели стават невръстни деца, които утре ще трябва да ходят по окървавените улици.

- Мислиш ли, че властите ще успеят да потушат размириците в близкото бъдеще?

- Искрено се надявам. Войската закъсня доста, дойде четири дни след като започнаха размириците. Може би е нормално това, защото една войска, за да влезе в градовете, трябва да се случат някакви, предполагам, административни процедури. В момента, в който дойдоха, веднага застанаха на позиции. Група от гетата опита да влезе в съседен квартал, но хората от този квартал и част от армията успяха да ги изгонят. Така че това ще помогне. Искрено се надявам, защото вече наистина не знам какво да кажа за ставащото. Може би, ако има международен отзвук, повече гласност и останалият свят разбере по-добре какво точно се случва при нас, ще има промяна. Ако последиците от бунта бъдат разбрани навсякъде в Европа, ще последва все пак нещо.

- Какво смятате да правите занапред?

- Ако се случи да влизат по домовете на хората и да нападат мирни граждани, ние нямаме друг избор, освен да намерим начин, по който да се приберем в България, или най-малкото да летим до Кейптаун. Проблемът е, че до летището е трудно да се стигне. Нямам идея дори колко е безопасно да се пътува дотам изобщо. Безумно е и че за да се качим на самолет, преди това трябва да направим задължително тест за коронавирус, без значение на ситуацията, в която се намираме. Засега трябва да останем тук, в домовете ни е най-безопасно. Все пак и ние вече сме заели отбранителна позиция и сме готови да се пазим на всяка цена. Оптимисти сме и таим огромна надежда, че нещата ще се наредят и тези размирици ще спрат. Тук е животът ни. Имаме работа, от която се прехранваме и в която сме достигнали до определени позиции с немалко борба и отдаденост. Не искаме да си тръгваме и да оставяме всичко това, което сме градили с години. Не желаем да бягаме. Надяваме се, че това няма да ни се наложи. Обичаме това място. Децата ни също го харесват.

- Очаквани ли бяха тези бурни протести след ареста на бившия президент?

- Не, никой не очакваше след ареста му да има нещо подобно. Нямаше индикации, които да навеждат на тази мисъл. По-скоро миналата година, когато ни затвориха заради коронавируса, сме си мислели, че тези хора в един момент ще останат съвсем без пари, без никакъв доход и храна, тъй като по принцип не разполагат с големи финансови възможности. Тогава очаквахме, че ще се вдигнат. Това обаче не се случи. Цяла година мина и нищо не направиха. Изведнъж Джейкъб Зума го арестуват и избиват някакви сериозни и мащабни бунтове. Някак странно беше. Дори нелогично. Не знам защо се случи, и то точно по този начин. Необяснимо е. Факт е обаче, че последствията са лоши за нас. Лоши са и за икономиката на държавата, която така или иначе не беше в добро състояние. Сега съвсем вече ще стане зле. Властите са изправени пред сериозни проблеми.