Елена* е най-нещастната жена на света - страда от нова мистериозна болест, пред която медицината е безсилна.
До това изречение може да се сведе историята, която тя самата разказва дълго с надежда да намери спасение, каквото в родния си град - един от най-големите в България, не може.

Тайнствени паразити
 не й дават мира

- пълзят по кожата й, хапят я незабелязано и на мястото започва нечовешки сърбеж. От разчесания обрив започват да излизат подобни на косъм влакънца. И докторите нито знаят какво е това, нито полагат усилия да разберат, убедена е Елена.
Затова, търсейки в интернет, тя сама си открива диагноза. Поставят си я още 15 623 души засега. Повечето са американци, главно от Флорида, Калифорния и Тексас.
Но за заразени с новата проказа, както някои я наричат, се обявяват хора от всички континенти. В Европа за жертви се смятат британци, германци, белгийци, французи, италианци, швейцарци... Всъщност от повечето държави. Симптоми са си открили и съседите - гърци, турци, румънци, сърби. А според форуми - вече и българи.
Роля на официална статистика играе регистър на фондацията, обединила страдалците. Там обаче допускат, че става дума за пандемия със стотици пъти повече засегнати  - препращани от доктор на доктор, мнозина не подозирали за истинската си диагноза.
По някаква си формула ангажирани с каузата

обявяват като вероятни жертви 1 милион души

Името на загадъчната болест е толкова необикновено, колкото и оплакванията на потърпевшите. Става известно като моргелонова болест или моргелоза, някои го класифицират като синдром, също моргелонов. А обсебените от мистериозните симптоми стават популярни като моргелони. Тези хора смятат, че медицината е безсилна, но не е готова да признае безполезността си пред новото предизвикателство, защото губи битката с него, още преди да я е започнала.

Най-известната сред
болните е рок и джаз
идолът Джони Мичъл,

една от двете най-велики китаристки на всички времена. Тя обявява публично страданието си, за да окуражи другите да не се предават пред авторитетите в лекарските среди, които не признават новата болест.
Пред "Лос Анджелис Таймс" композиторката певица, носителка на "Грами", казва: "Имам странно, нелечимо заболяване, което е сякаш дошло от Космоса... Разноцветни влакна излизат от кожата ми като гъби след дъжд... Никой не може да разбере дали произходът им е животински, растителен или минерален.

Моргелоните са непредсказуеми - едно терористично заболяване. То взривява органите и приковава на легло. Но аз имам воля за живот - преживяла съм и друга пандемия - оцеляла съм след детски паралич и знам колко консервативна е медицината. Приема моргелоните като псевдопаразитоза и ги изпраща при психиатър. Смятам да се откажа от музикалния бизнес и да се посветя на борбата с това. Страдащите от тези кошмарни мъки заслужават да получат признание на болестта си."
Животът им наистина е ад, съгласни са докторите. Но повечето от тях смятат, че ужасяващите преживявания не изпълзяват с необясними косъмчета от тялото им, а "от мозъка".

Както всяка масова
истерия и тази започва обидно банално

През 2002 г. една добра, всеотдайна американска майка се тревожи от ранички по устните на малкия си син. Те не само че не минават, но от тях с времето започват да стърчат озадачаващи влакънца. Притеснена, жената започва да ги разглежда под микроскоп.
Ще избърза, който веднага сложи диагноза на домакинята, която наред с тенджерите има под ръка професионална оптика.
Мери Лейтао е лаборантка в бостънска болница и е естествено да прибегне точно към този уред, за да се ориентира в ситуацията. Впечатлена от находката, се вторачва в здравето на 2-годишното дете. Разпитва го упорито за други оплаквания и научава, че е тормозено от невидими буболечки, които го лазят ту тук, ту там. Майка и син обикалят от лекар на лекар.
Но според г-жа Лейтао никой не дава убедителен отговор какво става с детето. Дори я подозират в

психологичен трик,
наричан делегиран Мюнхаузенов синдром,

при който родителите внушават, че детето е болно, за да му извоюват вниманието на здравната система. След обезкуражаващите констатации на лекари от няколко специалности, тя започва собствено разследване. Рови се във всевъзможни източници за историята на медицината. Който търси, намира. Лаборантката открива монография за рядко, характерно само за един район във Франция окосмяване, което се появявало в миналото по гърба на подрастващи. Във въпросния текст този нетипичен процес бил наречен morgellons. Американката намира сходство и взема името за новата болест. Прави всичко възможно, за да разгласи "пълната безпомощност на докторите да лекуват новата диагноза". За кратко време със завършилата биология американка се свързват хора със сходни на сина й оплаквания. Други съобщават, че са им се появили, след като прочели за проблема.

В стремеж да се обединят срещу високомерието на медицината, създават фондация, която да регистрира болните и да се бори за правото им да получат внимание и здравни грижи. Пациентите са описани като от 2- до 92-годишни, с разнообразни професии, социално положение и имотен статус.

Убедени, че реален агресор подлага собствените им тела на непосилно наказание, което с нищо не са заслужили.
С лобирането на 40-ина щатски сенатори, сред тях и Хилари Клинтън и Джон Маккейн, и съдействие на Конгреса през 2006 г. се стига до отпускане на държавни средства за проучване на проблема. Центровете за контрол и превенция на заболяванията в Америка сформират спецекипи, които да идентифицират материалния причинител и ако такъв наистина съществува, да изработят алгоритъм за лечение, след което здравните власти да излязат с официално становище и терапия.
Авторитетната Майо клиник в Минесота призовава хора, които се смятат за жертва на моргелоновата болест, да постъпят за изследавния. На сайта й излиза подробно описание на условията за приемане. Акцентът се слага на усещането за полазване от невидим паразит и обезобразяващи сърбящи рани, причинени от него. С уговорката, че става дума за мистериозно състояние, което не е широко признато като медицинска диагноза, експертите канят жертвите да опишат усещанията си. Хората разказват за "нелогични обриви, които сърбят до полуда", за насекоми, които ги причакват в леглото и започват да ги лазят, за паразити в телата им, за парене и избиващи по раните цветни нишки, за умора "от нищо", болки в ставите и мускулите, отпадналост, загуба на работоспособност, потиснатост.

Едновременно с тази демонстрация на обществена загриженост практикуващи кожни лекари и паразитолози от цял свят се

присмиват - явно или
по-завоалирано, на създаващата се психоза

По-прямите направо заявяват, че става дума за форма на психично заболяване. "Деликатните" пускат анекдотични препоръки като: "Не се чеши, мий се!", "Сложи си очилата и ще видиш, че нишките са собствените ти косми!" , "Тупай си чаршафа, за да не те лазят буби!"
Нещата не са толкова прости, приемат част от медиците, ангажирани с "новата проказа". Определят я като специфично състояние, необяснима дермопатия, чието изследване трябва да продължи.
Някои здравни специалисти пък смятат, че симптомите са плод на друго заболяване.
Всички тези мнения карат страдалците да се изживяват като несправедливо пренебрегвани жертви. Оплакват се, че за най-лесно в лекарските кабинети им се приписват налудност, халюцинации, хипохондрия, фантазьорство, симулантство, лъжи. От своя страна, лекарите ги обвиняват в яростно противопоставяне на всяко обяснение за състоянието им, което се различава от "Моргелони". Обикновено пациентите категорично отхвърлят предложенията за дългосрочна терапия за психическо здраве. Малкото, които склоняват да пробват "и това, след всички други опити", се съгласяват с мисълта, че няма да излекува истинската болест, но може да ги разтовари от стреса и депресията, които тя причинява.
Изследванията продължават въпреки наложилото се сред скептиците в медицинската общност мнение, че няма истински здравен проблем, тъй като пациентите се диагностицират въз основа на публикации в интернет и печата. Очаква се и официален доклад от центровете за контрол на заразите.

 

Болните носят в кутийки загадъчни люспи и косми

Повечето лекари  смятат, че им трябва  психиатрично лечение

Пациентите с колекциите. Хората с листчетата. Болните с кибритените кутийки. Така кожните лекари и паразитолозите наричат армията от убедени, че са заразени с паразити от земен или космически произход. В повечето случаи още преди да започнат да разглеждат находките, докторите подозират поредната фантазна болест. И твърдят, че рядко се лъжат. Но само мисълта за такъв случай ги напряга - свързано е с десетки прегледи, изследвания и повтаряния на едни и същи безплодни диалози. Лекарите препоръчват психотерапия, болните ги обявяват за некадърници и отказват.
Засега още нямаме пациенти, които от вратата да заявяват, че имат моргелози, казва член-кореспондентът на БАН проф. Николай Цанков, дмн. Но пък потокът от завладените от псевдопаразитози не секвал и през годините се задържал почти постоянен. Дерматологът съветва хората да не си поставят диагнози от четене на интернет, за да си спестят честно ненужни страхове.
Признак на дермофобия според лекарите е отваряне на вратите с лакът, постоянно миене и избягване на ръкуване. Така обсебените се надяват да избегнат

бактериите и вирусите,
които "дебнат отвсякъде"

Има хора с фобии, с въображаеми оплаквания, дори колеги могат да изпаднат в болезнен страх от инфекции, но сравнително рядко се стига до лечение в клиника, обобщава своя опит с нападнатите от несъществувщи буболечки и зарази проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия на Александровска болница и ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет.
Мнението за новата болест на д-р Георги Джупанов, асистент в Първа психиатрична клиника на болница ДСв. Наум", съвпада с това на 99% от колегите му: "В случая с тайнствения моргелонс виждаме типичен пример за една Дмодна болест", която след проучване се оказва добре познато заболяване с невярна интерпретация. Дадено е ново име на състояние, описано детайлно от френски дерматолози и психиатри още през XIX в., макар че не липсват и по-ранни подобни описания. Когато има оплакване (усещане за сърбеж, лазене под кожата, жилене, ухапване), но след щателно изследване не се открива субстрат на очакваното място (признаци на соматично или неврологично заболяване) или субстратът там е съвсем различен от убежденията на пациента, може да се мисли за наличие на психиатричен проблем. Възможностите са няколко. При някои от пациентите може да се открие вид соматоформно разстройство, известно отдавна като психогенен пруритус (сърбеж), спадащо към групата на невротичните разстройства (популярни като неврози). При соматоформните разстройства

психичен стрес или
дискомфорт се изразяват
с телесен симптом

Друга възможност е синдромът на Мюнхаузен, при който пациентите сами предизвикват болестни симптоми с цел да станат обект на медицински интервенции, лечение, което удовлетворява техни вътрешни, най-често несъзнателни потребности, по което се отличават от симулантите.
Понякога подобни действия се извършват върху други хора, т.е. друг се превръща в пациент - нерядко собственото дете. В тези случаи се говори за делегиран Мюнхаузен."

Според специалиста в по-голямата част от случаите на моргелони вероятно става въпрос за психичен проблем от по-дълбок регистър, а именно за налудна паразитоза или дерматозойна налудност, т.е. за психоза. При това състояние у пациента е налице упорито поддържано убеждение, че е заразен, без това да е така. Често има и

тактилни халюцинации - усещане за нещо по
или под кожата,

без то реално да съществува. Може това да са единствени изолирани симптоми и пациентът да изглежда съвсем здрав във всичко друго.
Някои автори смятат, че в тези случаи се касае за отделен вид болест, но подобни явления може да се появят и в контекста на психично разстройство с по-голям спектър от симптоми като шизофрения или по-рядко деменция, разсъждава психиатърът. Той предупреждава, че не бива да се подминава и наличието на тактилни халюцинации и при някои усложнения на наркоманиите - алкохолен делириум, употреба на кокаин и др.
Често диагнозата на психиатричните проблеми се забавя или поради безкритичност, или поради омаловажаване на проблема ("това не е болест"), а понякога и поради

объркване, предизвикано от
чудатостта на оплакванията

Фактор е и страхът от психиатрична диагноза. Това често налага сътрудничество на специалисти от няколко области на медицината. Психиатричните заболявания не са нереални, имат макар и твърде фин субстрат в мозъка, предупреждава д-р Джупанов. Според него невротичните случаи може да се поддадат на лечение с комбинация от психотерапия и лекарствени средства или едно от двете.
За месец има по няколко пациенти, които са убедени, че страдат от паразитно заболяване, че в тялото им влиза или излиза нещо, което ги разболява, пресмята д-р Каменна Вутова, паразитолог в националната болница по инфекциозни болести и доцент към Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет в София. Това са трудни пациенти, идват в рани, които сами са си направили от разчесване на видими само за тях ухапвания, носят материал за изследване, а гледан под микроскоп, той се окзва мъртви кожни клетки и власинки от възглавницата или дрехите. И тя, като останалите специалисти, свързва моргелоните с паразитофобии. В практиката си е срещала драстични случаи на "неразбрани" пациенти, които се самолекуват с ветеринарни мехлеми, киселини, пестициди, газ, белина. Това, разбира се, усложнява положението заради допълнителните изгаряния и риска от токсикози. Понякога болните дори стоели на разстояние от съпрузите си, защото смятали, че те ги заразяват с мистериозните паразити.
Какво сближава случаите?

Общото май е, че повечето
разполагат с много
свободно време,

обяснява доц. Вутова. Често в усещанията си се фиксирали безработни жени и мъже, домакини, самотно живеещи без ангажименти. До един се оказват труднолечими заради недоверието към разубеждаващия ги лекар и неприемането на съвети за психотерапия.
Всеки понякога изпитва мравучкане или лазене по кожата, но като види, че няма нищо, се успокоява, дава пример паразитоложката. Тя обяснява, че такива усещания може да се породят от реални здравни проблеми като алергии, авитаминоза, паразитози, някои болести на вътрешните органи.
Десетки "хора с кутийки" има сред пациентите си и паразитоложката д-р Ина Бучкова. В условията на криза все повече хора не издържали на стреса и излизали от релси. При изострена чувствителност се стигало до особени състояния - невроните запомнят безобидно случайно дразнение и в подобна ситуация предават импулс на мозъка, без да има сърбеж
Сърбежът обаче съвсем не е толкова елементарно нещо и най-деликатните му механизме не са докрай изучени.
"Съществува специфична невронна система за усещането за сърбеж, която е различна от тази, която провежда болка. За разлика от болката, която предизвиква рефлекс на отдръпване, сърбежът предизвиква рефлекс на почесване, който е свързан с премахване на дразнещите фактори, които увреждат кожата, разяснява популярно неврологът и неврофизиолог проф. д-р Иван Миланов, дмн. Чувството за сърбеж се предизвиква поради освобождаване на хистамин от кожните мастоцити след дразнещ стимул. След поредица от сложни физиологични процеси сърбежът се потиска от болково усещане. При определени обстоятелства се нарушава механизмът на потискане на сърбежа от болка и тя започва да предизвиква сърбеж.

ЛЮБА НИКОЛАЕВА

 

 

Доц. д- Жана Казанджиева, Александровска болница:

Диагноза е!
Но не за кожата

По няколко пъти в месеца идват такива болни

- Доц. Казанджиева, като дерматолог в кожна клиника към кой лагер сте - на медиците, които отричат болест моргелоза, или в противоположния?

- О, моргелозата е болест. Но не на кожата, както си мислят пациентите, а на психиката. Всеки дерматолог се е сблъсквал с пациенти, които разказват как по краката, по ръцете, по главата им лазят буболечки или излизат от кожата им, хапят ги, причиняват им сърбеж. Носят и "доказателствен материал" - корички, люспи, косми, съсиреци, части от насекоми.

- Трудни случаи?

- Много. Уточняването на състоянието е лесно, проблем е, че те идват със своя готова теория и уж питат дерматолога какво им е, а не искат да чуят отговор, който се различава от очакванията им. Нищо не е в състояние да ги разубеди, че нямат паразити. Дори намек за особено психическо състояние ги обижда. Колкото и деликатно да им се съобщи, не приемат такава констатация. Отдават го на слаба подготовка на лекаря и отиват при следващия. Така постепенно обикалят всички кожни кабинети в града си.

- Колко често идват?

- По няколко на месец. Облагодетелствани са във фантазиите си от това, че кожата е достъпен орган, вижда се, може да се пипне. Не е трудно да се отдели нещо материално и да му се придаде въображаем смисъл. В по-тежките си варианти пациентите дори "помагат" на клиничната картина с убождания, разязвявания, оцветяване с боя или туш. После искат всички изследвания, за да се намери причината за увреждането. А записи от камери в болнични стаи доказват, че сами усложняват състоянието си.

- Звучи невероятно, защо биха се наранили сами?

- При някои диагнози има болезнен стремеж към вниманието на околните, включително на лекарите. Тези хора май са единствените, които мечтаят да постъпят в болница, да ги преглеждат непрекъснато, да ги пращат на снимки, на изследвания. Имали сме пациенти, убедени, че сме неспособни да поставим диагноза и да ги излекуваме, които всеки месец намираха начин да влязат в някоя болница. Сега системата на здравната каса е укротила този процес и няма как очевидно здрави да се местят от отделение в отделение. Но обвиненията и подозренията им остават. А с тях и стремежът да предизвикат вниманието и съчувствието на лекарите, което отдавна е описано в медицината като синдром на Мюнхаузен.

- От думите ви излиза, че не става дума за нов феномен, за модерна проказа.

- Човек може да се подведе по новото име, но когато прегледа медицинските източници, вижда стар познайник. Дори в средите на младите дерматолози, които са с още много свежо чувство за хумор, се разменя шегата, че от проучване на моргелозите няма друга полза, освен с тайнствената думичка да сплашват малките си деца.

- Увеличаващите се всеки ден хора, които си слагат тази диагноза, правят проблема сериозен. Възможно ли е над 15 хиляди души да си въобразяват?

- Във века на интернет не е трудно. Всеки лаик без сериозно медицинско образование пише каквото си иска и е много лесно хора в стрес, други - лабилни по природа или пък страдащи от друга дерматоза, да се фиксират върху някакъв симптом. А после да го "доразвият" творчески и накрая да се припознаят като поредната жертва на "новата" болест. За 10 г. проучване серозната наука щеше да открие инфекциозен агент или причинно-следствена връзка, ако съществуваха.

- Много пациенти виждат прилика с лаймска болест.

- Инфекционистите, които са се включвали в дебата, не намират основание за такива твърдения. При изследванията не се откриват специфичните антитела срещу причинителя на лаймската болест. Но това е специализирана област и няма как да очакваме всеки човек да разбира от нея и да се произнася компетентно.