Наркотрафикант № 1 на Ескобар в Америка печелел по $5 млн. на ден
Човекът, отворил САЩ за “Меделин” - Джордж Юнг, почина преди дни
Той е авторът на схемата пратките с кока от Колумбия да пристигат с 5 самолета
Не повече от петима са наркотрафикантите, на които Пабло Ескобар има безрезервно доверие. Най-приближените му в картела „Меделин“, разбира се, са от Колумбия, където започва шеметното развитие на наркобарон номер 1 в целия свят. Благодарение на контактите си там той много бързо установява, че кокаинът, който произвежда из колумбийските джунгли, успешно може да бъде пласиран и извън родината му. Мечтата му е с него да залее Америка. За отговорник на контрабандата избира Джордж Джейкъб Юнг, по-известен като Бостън Джордж и Ел Американо.
В криминалните архиви той е описан като основна фигура в търговията с дрога в САЩ през 70-те и началото на 80-те години. Само преди няколко дни трафикантът почина внезапно на 78 години, но властите така и не посочиха причината за смъртта му. Кончината му все пак стана повод международни медии да припомнят историята на американеца, който печели уважението на Ескобар и бързо става част от най-силния картел в света – „Меделин“.
Какви са били отношенията между двамата мъже?
През нито една секунда от съвместната им работа Юнг не разочарова мафиота. Благодарение на него тонове кокаин преминават границата на Съединените щати безпроблемно. В досието му по-късно ще бъде записано, че той е "специалист в мащабната контрабанда на дрога от Колумбия", а Пабло не давал на никого другиго да разпределя стоката му из Америка.
Колкото и странно да звучи, влизането на Бостън Джордж в „Меделин“, става случайно. През март 1974 г. той е осъден за трафик на марихуана и тикнат зад решетките. Съдбата го среща с Карлос Ледер Ривас, с когото стават съкилийници. Карлос, който по произход е колумбиец, също излежава присъда за дрога. Разликата между двамата обаче е, че Ривас работи за най-мощния картел на планетата и парите, с които борави, са непреброими. Той често разказва за „Меделин“ и богатствата, които с другарите си трупат от кокаина. Юнг не остава по-назад и споделя с новия си приятел как се прави контрабанда в Америка. Разкрива му тайните пътища, продажните митничари, как се създават неоткриваеми скривалища, в които може да се пази стоката. Освен всичко това знае и в кои райони наркотикът се пласира най-добре.
През април 1975 г. двамата престъпници са освободени и оттогава са неразделни. Решават да започнат съвместен бизнес, прилагайки общата си „експертиза“ по различни въпроси.
Именно така планират и първия удар. Трябва да трафикират огромно количество кокаин от колумбийско ранчо на Ескобар до САЩ. Юнг си партнира със свой човек от Калифорния на име Ричард Барил. Той трябва да чака дрогата на точно определено място. Пратката ще пристигне с обикновена кола и с нея ще премине границата. След това ще бъде насочена към тайно скривалище. Операцията е повече от успешна. Ескобар е доволен и щедро се отплаща на Юнг с няколко милиона.
Окуражен, на Бостън Джордж му хрумва да пренасят кокаина с пет малки самолета. Машините летят от Колумбия до Калифорния, като всяка от тях превозва 300 килограма. Така само
от един полет гангстерите печелят по 15 млн. долара
Криминалните архиви показват, че през 70-те години, когато „Меделин“ е в своя апогей, Юнг слага в личния си сейф между 4 и 5 млн. долара всеки ден.
Връзките с висши чиновници, на които плаща огромни рушвети, помагат бизнесът да върви без особени проблеми. Според властите е трудно да се изчисли точно колко пари е давал на подкупните служители, но със сигурност са достигали милиони. Позициите, които Ел Американо си извоюва в подземния свят, постепенно го сближават с Ескобар. Няма доставка на кокаин, която да минава без неговата санкция. Лично Баронът държи Джордж да казва до коя точка на САЩ трябва да стига дрогата.
Успешната контрабанда в особено големи размери продължава до 1987 г., когато е арестуван в имението си на плажа в Масачузетс. Оказва се, че е предаден на властите от свой близък и го чака сурова присъда. Спешно трябва да сключи сделка с правителството, но само с позволението на Пабло. Така Юнг свидетелства не срещу кого да е, а срещу самия Ледер. Ескобар е съгласен. Малко след това
Бостън Джордж
е освободен
Белезниците обаче отново ще щракнат на ръцете му през 1994 г. Арестуван е с 796 кг кокаин в Канзас. Този път няма спасение. Доказателствата са необорими. Признава се за виновен по три обвинения и получава 60-годишна присъда. Вкаран е във федералния затвор „Отисвил“, Ню Йорк. По-късно го прехвърлят във Федералната поправителна институция в Тексас.
Въпреки че съдиите са категорични, че Юнг заслужава да умре зад решетките, това не се случва. Той е освободен на 27 ноември 2014 г., но отново не за дълго. През 2016 г. е арестуван за нарушение на условното си освобождаване. Версиите за това какво точно е направил, са различни. Пускат го на 3 юли 2017 г. Приблизително четири години по-късно умира в дома си в Масачузетс. Месеци преди това се лекува от чернодробна и бъбречна недостатъчност, но без успех.
Последните мигове от живота и работата за „Меделин“ обаче съвсем не са най-интересните моменти от биографията на бандита.
Бизнеснюхът за сделки при него се проявява малко след като навършва пълнолетие. Тогава той преоткрива марихуаната. Започва да я обработва и отглежда, а след това я подготвя за консумация. Убеден е, че освен за лично ползване, може да печели добре и от продажбата й. Идеята му е подкрепена от негов приятел, с когото
искат да вкарат големи количества от растението в САЩ
Първоначално започват като използват куфари на пътници в самолетите. Юнг обаче не е удовлетворен от количеството. Струва му се, че с тези темпове никога няма да стане толкова богат, колкото иска. Хрумва му, че може да напълни целия самолет с марихуана, но се пита как това ще се случи без никой да ги уличи в незаконна дейност.
Въпреки че тогава е просто младеж, той и аверите му решават да откраднат няколко самолета от малки частни летища, където пилоти на местни бизнесмени приземяват скъпите машини. Акцията им е успешна. В нея участват няколко близки на Юнг, с които по-късно ще делят печалбата по равно. Като основател на новаторския картел той трябва да реши и от коя страна ще внасят стоката. Най-подходяща се оказва Мексико - Пуерто Валярта. За службите остава неясно как в толкова ранни години Ел Американо създава връзка с мафиоти там. И въпреки съмненията, че всичко може да се провали, много скоро той и бандата му започват да правят огромен оборот. Самолетите изпълняват редовни полети, в някои дни правят дори по няколко курса. Според властите в най-силните години групата на Юнг печели по 250 хил. долара на месец. Целият този рай продължава до 1974 г.
В досието му е записано, че точно тогава е арестуван в Чикаго. Разследващи го задържат, а по-късно го обвиняват в контрабанда на 300 кг марихуана. Оказва се, че е предаден от познат, който свидетелствал срещу него, след като бил задържан за трафик на хероин. За да се спаси, той решил да го предаде. Малко след това Юнг е изпратен във Федералната поправителна институция в Данбъри.
Ако правителството тогава е знаело, че именно там той ще се запознае с представителя на „Меделин“ - Карлос Ривас, едва ли щеше да го прати зад решетките. Фаталната среща е факт, а след нея животът на Ел Американо вече може да бъде измерен в цифри - тонове кокаин, милиони долари ежедневно,
все по-големи поръчки и дълги години в затвора
За разлика от други мафиоти, историята на Бостън Джордж не приключва с куршум в главата. Той умира обграден от скъпи за него хора, които безрезервно вярват в невинността му.
Самият Юнг до последно не признава вината си. Никога не разкрива изцяло и отношенията си с Ескобар.
Фактите обаче са ясни - те са били бизнес партньори, които осребряват приятелството си със стотици милиони долари.