Двадесет и една години след промените българският парламент гласува на първо четене първия закон за лустрацията - като забрани сътрудници на ДС да стават посланици и да заемат ключови позиции в дипломатическия корпус. До това гласуване се стигна след огромен дипломатически скандал, при който при проверка на комисията по досиетата се оказа, че близо половината от посланиците, представящи страната ни пред външния свят, са хора с двойни имена и биографии - а българският псевдопрезидент категорично отказа да отзове който и да е от тях.
Двадесет и една години са абсурдно дълъг срок - а именно лустрацията беше първото и най-насъщно дело, с което преходът трябваше да започне.
Неразградените структури на Държавна сигурност се превърнаха в мрежа, която изврати и де факто провали усилията на България да се превърне в нормална страна.
Именно възможността бивши ченгета да бъдат лансирани на ключови постове в държавната администрация осигури тясната обвързаност между държавата и престъпния свят - тъй като икономическите групировки, кредитните милионери, корумпираните банкери и мутрите бяха почти без изключение креации на ДС.
Тъкмо тази мрежа създаде новите български олигарси, захранвайки ги с капитали, изнесени чрез тъй наречените "неявни" външотърговски фирми.
Тъкмо тя осигури всеобщото разграбване на държавното имущество по схемата на заставането на входа и изхода на предприятието. Тя провали шансовете на страната ни да бъде редом с Полша, Чехия и Унгария, като организира свалянето на първото демократично правителство - това на Филип Димитров.
Тази мрежа внедри свои агенти в средите на демократичната общност - и създаде предпоставките за вътрешен разкол, за да разруши доверието в нея и за да гарантира нейният политически неуспех.
Тя си организира свое правителство в най-ключовия момент от прехода, в който други страни гласуваха лустрационни закони и провеждаха радикални икономически реформи: това на Любен Беров.
Тази мрежа организира и второто ограбване на България - чрез катастрофата "Виденов", когато банките фалираха и парите на българските спестители се преселиха в джобовете на кредитните милионери.
Тази мрежа може да бъде определена и по друг начин: като паралелна, задкулисна власт.
Когато някой се опитваше да дефинира нейната същност и да предупреди за нейната ефикасност, го определяха или като луд, или като любител на коспиративни теории. (Точно по този начин определяха и мен самия - но времето вече позволява да се направи равносметка: кои от моите прогнози във връзка с Държавна сигурност останаха без покритие?)
Гласуването на първия лустрационен закон може би няма да промени много - и все пак по неговите резултати можем да съдим кои са политическите наставници на питомците от ДС. Промените в закона за дипломатическата служба бяха внесени от министър Николай Младенов - който наистина заслужава адмирации, тъй като изпълни своето обещание да се освободи от посланиците-ченгета - въпреки отказа на президента да ги отзове. За тях гласуваха 92-ма депутати от ГЕРБ, депутатите от Синята коалиция и неколцина независими. Наличните червени депутати гласуваха против. Тези на ДПС и "Атака" се въздържаха - под благовидния предлог, че подобна мярка не се прилагала за другите държавни служители.
Няма как да не направи впечатление особения бяс, с който левицата се нахвърли върху този законопроект. Той бил "опасен, лустрационен и предизборен" и предполагал "тотална реполитизация и партизация на българската дипломатическа служба" според Атанас Мерджанов - сякаш че ченгетата са политически безразлични същества, а не челен отрад на бившата БКП. Свеждал се до "лу-стра-ци-я и ди-скри-ми-на-ци-я", а другото било "камуфлаж" - според натъртените слова на Любен Корнезов, който се закани да "срази" външния министър в Конституционния съд.
Очевидно БСП наистина разчита на основната си опора в лицето на съдебната система - и най-вече на Конституционния съд, след като си позволява да размахва тази институция като политическо плашило.
Може би е редно да си спомним, че тъкмо конституционните съдии "сразиха" единствения лустрационен текст, промъкнал се през ситото на българското законодателство - една точка от преходните и заключителните разпоредби в Закона за банките и кредитното дело от 1994 г., според която бивши сътрудници на ДС не можеха да стават банкери.
Именно това решение на Конституционния съд тогава предпоредели и роенето на "кухите" банки, и източването им чрез кредити без покритие, и изпразването на държавната хазна чрез щедрото им "рефинансиране", и ограбването на всички българи, 520-процентовата инфлация, заплатите с равностойност десетина долара, поредната национална катастрофа от 1996 г.
В момента комисията по досиетата се е заела с кредитните милионери - готов съм да се обзаложа с когото и да било, че процентът на ченгетата в техните редици ще бъде най-малкото равен, а вероятно и по-висок от този във ведомството на Николай Младенов.
Със съкращения. Пълния текст
чететe на svobodata.com