Истината е, че Русия има богати традиции в организирането на фалшиви акции в прослава на властта. Не само по времето на комунизма, когато т.нар. показуха беше издигната в държавен култ, но още в имперски времена огромната страна е показвала вкуса си към подобни мероприятия.

Свидетелство за това е изразът "потьомкински села", който е навлязъл оттам във всички езици по света. Макар много съвременни руски историци да твърдят, че в основата му стоят преиначени или силно преувеличени факти, самата

устойчивост

на този мит

говори добре за неговата автентичност.

Накратко историята е следната - през 1787 г. Григорий Потьомкин, фаворит на царицата, трябва да организира пътуване на Екатерина ІІ до новозавладените южни провинции на Русия по река Днепър. Великият княз ръководи присъединяването на Таврия и Крим към империята и притежава много земи там. Отвоюваните само три години по-рано от васалното на Османската империя Кримско ханство територии, наречени Новорусия, са в плачевно състояние.

На полуострова всичко трябвало

да се започне отначало:

пътища и пристанищни градове, крепости, обработваема земя, градини и пасища. А полетата на ханския Крим приличали на остатъци сред степите и ливадите, стъпкани от добитък. Градините били занемарени, лозарството и овощарството, процъфтяващи в древността, също се намирали в най-окаяно състояние.

Градовете били лабиринти от бараки, които се придържали към склоновете на планините. Сред тези бараки се извисявали само величествените структури на джамиите, предимно преустроени от стари византийски църкви. Флотът бил ограничен до няколко фелука и тъй като нямало флот, те не се интересували от кейовете.

С една дума, Крим от турска провинция трябвало да бъде превърнат в черноморската крепост на руската държава, в нейната "просторна градина" и "съкровищница".

Не илюзия, а реален факт е, че по време на губернаторството на Потьомкин

121 600 руски селяни се заселват

в цяла Новорусия, от които около 15 000 са на полуострова. Освен това много руски семейства се преместват в къщи, изоставени от татарите. Те са от т.нар. държавни селяни, преселени от северните провинции - "човешки излишък" според последното преброяване, както и войници от кримските гарнизони.

Войските на тези гарнизони били разположени между татарските села и градове по специална заповед. Те живеели в казарми и землянки, изграждайки специални военни селища. Селското стопанство е немислимо без жени и Потьомкин изпраща упълномощени хора, които примамват войниците да създадат семейства и дори купуват момичета, за да ги дадат на заселниците като съпруги.

Животът в новите земи не бил лесен - голи заселници на гола земя. Чакали обещаното "снабдяване" с месеци, хранени с треви и плодове. Не липсвали и сблъсъци с властите. Парите, отпуснати за ферми и храна на заселниците, оставали в ръцете на чиновниците. Самият Потьомкин често вземал назаем от хазната както за себе си, така и за предприятия, които му се стрували най-спешни. Затова хората умирали от глад, а фермите така и не били създадени.

А по време на посещението на царицата свидетелствата на съвременниците говорят за ужасно представление: добре поддържаните села са просто декорация и украса - картонени фасади имитират добре уредени къщи, а приветливите и добре облечени хора, които махали за поздрав, се оказали

внесени “статисти”

- и те заедно с добитъка били карани от място на място през нощта, за да посрещат императрицата по реката. Специално подготвен полк от жени войници - алюзия с митичните амазонки, също участвал в посрещането на височайшите особи.

Вероятно излъсканата фасада на новите провинции и пищните фойерверки имат за цел да грабнат въображението и на чужденците. На представлението освен Екатерина Велика гостуват и други короновани особи - императорът на Свещената Римска империя Йосиф ІІ и полският крал Станислав ІІ Аугуст. Шведският дипломат Йохан-Алберт Еренстрьом, който присъствал на шоуто, пише:

"Естествено, празните степи... са станали обитавани от хора

по заповед на Потьомкин,

селата се виждат на голямо разстояние, но бяха нарисувани на платна; хората и стадата са принудени да се явят по този случай, за да се създаде на автократа

илюзорна представа за богатството на тази страна."

А друг от гостите в спомените си дори се кълне, че видял кон, обут с бели чорапи, да се разхожда между статистите на две различни места по реката. В резултат на всичко изброено изразът се превръща в синоним на шоу, измама, фалшив блясък, който е предназначен да скрие "неприличната" действителност.