Алън Майкхейл, сп. "Тайм"

В края на август турският президент Реджеп Тайип Ердоган отпразнува ислямската нова година с апломб. Опиянен от превръщането на "Света София" в джамия, той трансформира и друга бивша византийска църква - тази в Хора от 4 век, която е една от най-старите византийски сгради в Истанбул.

На следващия ден обяви, че е открито най-голямото до момента газово находище в Черно море. Това стана след друго неотдавнашно откритие на газови полета в Източното Средиземноморие. И двата района са горещо оспорвани зони в рамките на международно съревнование сред силите около тези морета.

По-късно през седмицата той прие делегация на Хамас в Анкара, пред която изрази подкрепа за палестинците на фона на неотдавна обявеното споразумение между Израел и Обединените арабски емирства.

Всички тези стъпки дават представа за визията на Ердоган за ислямистка сила в света. Защитата на исляма у дома върви ръка за ръка с осигуряването на природни ресурси и налагането на турската сила зад граница. Тя върви също ръка за ръка с репресии на местна почва. Ислямската нова година завари Ердоган още по-здраво стегнал юздите на свободата на социалните медии и обмислящ да изтегли Турция от това, което по ирония на съдбата е известно като Истанбулска конвенция от 2011 г. - договор на Съвета на Европа, който ангажира страните да защитават жените от домашно насилие. Демократично настроените хора в Турция, Близкия изток и по света има защо да се тревожат.

Много е писано за опитите на Ердоган да "съживи" Османската империя или за неговия стил на султан. В това има доза истина. Но за да се разбере политическият дневен ред и хоризонта на Ердоган, трябва да бъдем конкретни за това на кой османски султан се старае да подражава Ердоган. Това е деветият султан на империята - Селим Първи.

Селим е починал преди 500 години през 1520 г. По негово време Османската империя се превръща от мощна регионална сила в огромна световна империя. Този султан, живял в предишното хилядолетие, върши работа за съвременните нужди на Ердоган. В много отношения Селим е Ердогановият Андрю Джаксън - фигура от миналото за символична употреба в настоящето. Селим предлага на Турция шаблон за превръщане в световна политическа и икономическа сила, с влияние от Вашингтон до Пекин, разгромявайки едновременно външните и вътрешните претенденти. Този султан помага на Ердоган и да защитава тезата за исляма като културен и политически резервоар на сила, жизненоважен компонент на славата на османското минало, което той иска да репродуцира в съвременна Турция срещу доминиращия секуларизъм на елита, който властва в страната от нейното основаване (като република - бел. прев.).

Има за какво да се тревожим от това, че Ердоган използва визията на Селим за политическата сила на Турция. Той представлява исторически пример за политиката на силен владетел, довела до регионални войни, опити за унищожаване на религиозни малцинства и монополизация на световни икономически ресурси. В допълнение към опитите да монополизира залежите на природен газ около Турция, днес това се вижда и в ердогановите военни операции зад граница - в Либия, Сирия и Йемен. У дома той подхвана турската шиитска общност, кюрдите, интелектуалците, християните, журналистите, жените и хората с леви убеждения. Ердоган поощрява своята собствена сунитска набожност, за да постави исляма в центъра на турската вътрешна политика, като превръщането на църкви в джамии е най-скорошният ясен пример за това. Ердоган представлява политическата логика на съревнование, което изправя Турция срещу Саудитска Арабия и Иран за контрол върху региона и за световен лидер на ислямския свят.

Ердоган харесва Селим, защото той е направил възможна глобалната политическа мощ на Турция. От 1517 г. до края на Първата световна война Османската империя запазва географските граници, спечелени от Селим, доминирайки в Близкия изток и Източното Средиземноморие. През 1517 г. османците побеждават своя най-важен противник в региона - империята на мамелюците, базирана в Кайро, като превземат цялата им територия в Близкия изток и Северна Африка. Това прави империята над два пъти по-голяма. Този взрив на Османската империя в Близкия изток я превръща във водеща военна и политическа сила и в една от най-големите държави в света. Османците контролирали цялата източна половина на Средиземно море и по този начин доминирали в най-важните сухопътни търговски маршрути между Европа и Азия и по море през Персийския залив и Червено море. Турската република наследява много от тази власт след премахването на империята и създаването на републиката през 1923 г.

Докато всички модерни турски лидери се дистанцираха от наследството на Османската империя и исляма, за да опитат да представи едно по-западно, светско и модерно лице на републиката, Ердоган е първият, който активно възприе османското минало и цялото ислямско наследство. Тук отново Селим се явява ключът за визията на Ердоган за управлението. Победата на Селим над мамелюците превръща Османската империя в преобладаващо мюсюлманска държава за първи път в нейната история, след като повече от две столетия населението й е било съставено предимно от източноправославни. С тази победа Селим става първият османски султан, който управлява Мека и Медина - най-свещените за исляма градове, спечелвайки си по този начин титлата халиф и циментирайки ислямската идентичност на империята. Ако Селим е първият османски владетел, който е бил едновременно султан и халиф, Ердоган е първият лидер на република, който има претенции и към двете титли.

Подобно на президента Доналд Тръмп, който целенасочено използва символите на Андрю Джаксън, поставяйки на видно място портрета му в Овалния кабинет и защитавайки неговите статуи, Ердоган експлоатира публично и конкретно със символи политиката на Селим в Турция. Най-изразителното му действие бе да нарече неотдавна изградения трети мост на Босфора на името на Селим. Ердоган също така прахоса огромни ресурси за гробницата на Селим и други паметници на неговото управление. След като спечели референдума за промяна на конституцията през 2017 г., който разшири много неговите правомощия - процес, белязан от нередности, Ердоган направи първата си публична проява на гробницата на Селим. Представено като един вид поклонение, там Ердоган върна кафтана и тюрбана на отдавна починалия владетел, които бяха откраднати преди години. Този очевиден жест след победата на референдума, която му предостави почти неограничени правомощия, дава ясна представа кой е моделът за подражание за Ердоган.

Ердоган и колегите му от неговата ислямска партия се описват като "внуци" на османците. В тази конкретно посочена генеалогия, Ердоган целенасочено пропуска поколението на бащите на турската република от 1923 г. насам, за да скочи обратно във времето, когато османците са управлявали света с техния специфичен вид турска сунитска политика, към дните на Селим, когато войните и вътрешните репресии са довели до благосъстояние и териториална мощ. Възпроизвеждането на политическа програма, подобна на тази на Селим, е опасна перспектива за Турция и Близкия изток и в действителност за целия свят. За да стане Турция отново османска е необходим онзи вид насилие, цензура и агресивен език, които Ердоган показа, че е готов да използва. Универсалният урок тук е, че се прибягва до призиви за връщане към някогашното величие, било то в Турция или в САЩ, селективновъзвеличават спорни исторически фигури, изопачават тяхната история и пропагандират омраза и разделение.