След 500 г. робство българите не са готови за свободата, необходими са им швейцарски кантони и ограничени права в министерствата, пишат наместниците на императора

Москва умело задълбочава противоречията между селяни и интелигенция, за да има солидно лоби, на което да разчита

Как Русия и нейният император, който е известен противник на демокрацията, въвеждат в България най-демократичната конституция през 1879 г.? Парадокс, изплетен от тънките сметки на кукловодите в руския двор, който в крайна сметка се обръща срещу тях. По това време големият познавач на българския бит граф Киселев, наблюдавайки ситуацията у нас, стига до извода, че

селяните обичат Русия и нейния цар като освободители,

докато по-заможните, чиято търговия е ориентирана към Германия и Австрия, са враждебно настроени към империята.

Освен това руснаците следят какво става в региона. Румъния, която също е освободена от Русия, с конституцията си дава повече права на елита, който моментално променя политиката на страната и тя се превръща във верен съюзник на Австро-Унгария.

Големите полски земевладелци също клонят към Запада

и затова Русия решава и там активно да се намеси, като даде повече права на селяните.

Абсолютно същият подход трябва да се приложи и в България, за да се гарантират и тук интересите на "Братушките". Интелигенцията изобщо не вдъхва доверие на Москва. За тях това били младите бунтари писатели и поети от Букурещ, които не могли да понасят русофилите и опекунството на императора. Затова руската стратегия била проста - с конституцията да се дадат всички права на народа, който обичал братята освободители и който щял да бъде застраховката срещу евентуален завой към Запада.

От спомените на Муратов става ясно, че руснаците се опитват да задълбочат противоречията между гражданите и търговците, от една страна, и селяните. Градското население, което активно искало да развива търговия със Запада, било около 100 хил. души, а селяните били много над 1 млн.

За да всее вражда между тях,

императорът нарежда да се облекчат данъците

и да се увеличат правата на хората от простолюдието, което естествено е в ущърб на по-заможните, свикнали да експлоатират селячеството. Всъщност младата буржоазия и търговците активно развиват връзките със Западна Европа, продавайки селскостопански стоки, а с припечеленото се опитват да вкарат технологии.

Ясно е, че когато селяните получат повече права и по-ниски данъци, печалбите за търговците ще намалеят и руснаците радостно потриват ръце, че ще посеят първия голям раздор в обществото след Освобождението. Като първа стъпка в тази посока селяните са вкарани в административното управление и съдебната власт, но една ревизия по заповед на княз Дондуков излиза с отчайващи констатации.

Оказва се, че селячеството, вкарано в администрацията,

работи “без ред и без спазване на каквито и да било форми”

"Поради бедност на умствени сили и поради малограмотност не могат да се осигурят хора за съдилищата", пише в книгата "История на българската конституция". В крайна сметка, макар "малоспособни" и без умствени възможности, кандидатите са назначавани.

Според руснаците причината е, че

селяните винаги радостно посрещали братушките,

а търговците били враждебни и в джоба си винаги носели за резерва фес, ако ситуацията случайно се промени. Затова наместниците на императора, искат или не, са принудени да работят със селячеството, защото трябва да имат солидно бъдещо лоби. Интелигенцията, макар че е много по-подходяща за тези служби, е

крайно неизгодна

за Москва

Затова руските наместници настояват за силно местно самоуправление по подобие на швейцарското. Така бунтарите и образованите ще бъдат държани надалеч от местните проблеми и ще са с по-малък шанс да попаднат в парламента.

След като Берлинският договор намалява времето на руската окупация в рамките на 9 месеца, Русия трябва с ускорени темпове да подготви новата българска конституция. Тя е решена на всяка цена това да стане по време на нейното управление, за да проконтролира и избирането на княза.

На 24 юли 1878 г. княз Дондуков получава

разпореждане в спешен порядък да организира подготовката на основния закон на България, но без участието на българи. Аргументът е, че те са неподготвени и нямат правилното разбиране за организацията на едно княжество.