Тази загадка от рубриката за инспектор Стрезов на сп. "Космос" е публикувана в бр. 10 от 1981 г., а сега и в брой 6/2020 г. на възобновеното списание.

Фактите в най-общи линии се свеждат до следното – някой беше влязъл в химическата лаборатория на института и беше откраднал близо двеста грама чисто злато.

Стрезов обходи с поглед лабораторията и насочи очи към тавана. Точно над галваничната вана зееше дупка с отвор около една педя.

„Дупката била пробита преди два дни, за да прекарат вентилационна тръба над ваната за позлатяване – поясни капитан Петров, който от няколко часа водеше следствието. – Само е била далеч по-малка.“

– Излиза, че е разбивано допълнително.

– Точно така, другарко полковник. Тримата механици, останали вчера след работно време, за да завършат работата по вентилацията, твърдят, че въобще не са влизали лабораторията. Нямали ключ и затова работили на друго място в срещуположния край на коридора.

– Те би трябвало да са чули характерен шум?

– Чули са, но не обърнали внимание.

– Странно — вметна по-скоро на себе си Стрезов. – А портиерът? Стаичката му е точно над лабораторията.

– Той също чул нещичко и решил, че трябва да са монтьорите.

– Освен тримата имало ли е някой друг, който да е останал след работно време?

– Двама. Герчев, снабдител, и Доков, физик.

– Някой да е носил на излизане пакетче или нещо подобно?

– Нито един от петимата. Златото било във вид на пластина, така че спокойно може да се сложи в джоб.

Само Герчев носил чадър.

– Вашата версия? – попита неочаквано Стрезов.

– Най-логично е да предположи, че кражбата е дело на тримата монтьори. Защото ако лабораторията е била затворена, по-точно запечатана за празничните дни според инструкцията, то помещението над нея – не. Те са разширили дупката и с въженце са изтеглили окачения в галваничната вана златен електрод.

– Съгласен съм, че кражбата е станала през тавана. Но най-логичното не винаги е най-правдоподобно. Искам да спра вниманието и на следния факт – докато са разширявали дупката, би трябвало поне едно камъче да изтрополи на пода. Представете си какъв шум би вдигнало то, паднало от тази височина. А това неминуемо би направило впечатление на портиера.

– Значи портиерът – хвана се за първата мисъл Петров. – И всичко това, което той разправи за някакво слабо чукане, което дори не можел да определи откъде точно идва, са чисти измислици... От друга страна, по пода няма следи от мазилка, а никой не би могъл да влезе в лабораторията и да помете пода.

Капитан Петров млъкна и потъна в размисъл.

– Toгава остава да навестим Герчев в дома му – каза в заключение Стрезов. – Защото всички улики водят към него.

Посрещна ги жената на Герчев, преждевременно състарена и изплашена женица, около която се въртяха две момчета в предучилищна възраст. Наоколо цареше обикновената сутрешна съботна неразбория. В първия момент тя се опита да каже, че мъжът й е излязъл, после се обърна и очите й се навлажниха.

– Тате, крещяха вече момчетата. – Двама чичковци са дошли за лъскавото желязо, което намерихме снощи в джоба ти.

– Сам щях да дойда при вас – каза появилият се на вратата Герчев, объркан не по-малко от жена си.

– Как успяхте да се досетите – попита в колата капитан Петров, не можещ да сдържи любопитството си до започване на разпита. – Как е станала кражбата? За мен тя все още е загадка.

Наистина как?

Отговора четете в следващия брой сп. "Космос" - 7, който ще излезе на 31 юли 2020 г.