Южно от Белград се намира възвишението Авала. На това място някога е бил средновековният град крепост Жърнов или Жърнован. Етимологията му идва от български: жито, жътва, зърно. Жърнов е трябвало да брани Белград и цялата Белградска област.

През 1934-1938 г. по идея на крал Александър Караджорджевич на хълма Авала е издигнат Паметник на незнайния юнак като символ на падналите сръбски воини в Първата световна война. Паметникът е мегаломански проект и е доста кичозен. Наподобява древни образци от Асирия, Вавилон, Персия и Египет, като цели да внуши сръбското "величие" и идентичност. За последния мерак говорят осемте скулптури символизиращи народите на Югославия: шумадийка, т.е. сръбкиня, войводянка, черногорка, босанка, далматинка, хърватка, словенка и южносръбкиня. Последната мома е всъщност българка от Македония, която територия сърбите след окупацията ѝ наричат Южна Сърбия.Тогава те провеждат политика на насилствена промяна на народностната и национална идентичност на населението в Македония. Тоест политика на сърбизиране. Това обяснява и защо курдисват в Паметника на Авала българка от Македония, наричайки я южносърбинка.

Югославия отдавна я няма. Избягаха от нея черногорки и босанки, далматинки и хърватки, словенки и македонки. Останаха само шумадийките и войводянките. Югославия се разпадна заради маниакалната идея на сръбските комунисти да отнемат на народите това,което е тяхно свещено право – правото на свобода и независимост. Но преди това, през 1965 г., на възвишението Авала е издигната телевизионната кула на Радио и телевизия Сърбия. Целта е сръбската пропаганда да облита цяла Югославия. Кулата е висока 204,5 м. И така стигаме до деня 29 април 1999 г., когато тази кула е разрушена със специална бомба по време на спасителната за народите на Югославия операция "Съюзна сила" на НАТО. А е спасителна тази операция, защото сложи край на антихуманния режим на Слободан Милошевич, на кървавата баня в която този режим бе хвърлил много народи. Спасителна е, защото спря комунистическата лудост и даде възможност на всеки народ да изгради своята държава. Затова и днес Словения и Хърватия са заедно с нас членове на НАТО и ЕС, Черна гора е член на НАТО, Република Македония постигна независимост и също мечтае за членство в НАТО и ЕС, а по същия път вървят Босна и Херцеговина и Косово. Един пъстър и многообразен, прекрасен балкански свят.

В деня, когато бе разрушена Белградската радио и телевизионна кула на хълма Авала, в българското Народно събрание вреше и кипеше. В девет часа и седем минути Георги Пирински, от парламентарната група на БСП (за камуфлаж тогава тази група се наричаше Демократична левица), прочете декларация, в която се осъждаше положителния отговор, който българското правителство бе дало на нотата на НАТО за предоставяне на част от българското въздушно пространство за военни операции на силите на Алианса. Пирински нарече това „безразсъдна политическа авантюра с непредвидими последици” и „хазарт със съдбата на България, „акт на национална безотговорност и безхаберие”. Изключително недалновиден политик, направо късоглед. Но това не му попречи да стане председател на Народното събрание след като България стана член на НАТО (членството се случи през 2004 г., а на следващата година Пирински вече бе председател на Народното събрание на натовска България!!!). В БСП е било винаги така. Колкото един техен кадър по не разбира от политика, толкова повече го издигат. И от това страда цялата ни държава.Пирински се дърлеше и с Европейския съюз, но стана...евродепутат! Парадокс, но факт.

На акъла на Пирински в този ден, 29 април 1999 г., са още старият отечественофронтовец Гиньо Ганев, Любен Корнезов, Румен Овчаров ( и той „герой”на прехода!). След гюрултията, която вдигнаха комунистите, парламентарният ден продължи нормално. Приемахме закона за авторското право и сродните му права, както и Законът за кооперациите. Ние, депутатите от ОДС, бързахме да направим по-бързо България нормална държава. До обяд и двата закона бяха приети на първо четене. Заразяхме комунистите да стърчат до разрушената кула на хълма Авала. След обедната почивка те слязоха от Белградския баир и в пленарната зала запяха отново сутрешната си песен. Направиха го в момент, когато ние вече приемахме Закона за храните. Защото правителството на Жан Виденов, освен че бе ограбило банките и спестяванията на българите и бе натресло огромна инфлация, бе посегнало и на хляба на българина. Около половин час социалистите продължиха да вият срещу бомбардировките на НАТО. След като се измориха ние продължихме напред с приемането на Закона за закрила и развитие на културата. Заседанието завърши в 14.00 ч.

През 2010 г., на 21 април, сърбите си възстановиха Телевизионната кула, но да си възстановят вече Югославия не могат. Дори обратното. Те имат голям мерак да станат членове на Европейския съюз, макар още да не схващат, че пътя за това минава през членство в НАТО. Но що са години пред тях – има време, ще схванат. Така ще бъде. Но е факт, че народите с напомпано изкуствено величие, обикновено бавно схващат. Сигурен съм обаче, че ще попитате, а какво се случва със Софийската телевизионна кула? Нищо. Европейска и натовска кула. Няма сила, която да я разруши.

*От фейсбук!