Как три жени, взаимоотношенията помежду им, техните амбиции и желания могат да променят хода на война и съдбата на цяла страна?! Историческа интрига и енигматичен любовен триъгълник са основата, върху която се развихря творчески режисьорът Йоргос Лантимос за “Фаворитката”.

Лентата е един от двата големи претенденти за най-много награди “Оскар” наред с “Рома” на Алфонсо Куарон. И двете продукции са с по 10 номинации за статуетки, включително за най-добър филм. Кой ще надделее, ще стане ясно съвсем скоро.

Битка за надмощие, за симпатиите на една кралица се разиграва във “Фаворитката”, който засяга малко познатото царуване на Ан - последният монарх от династията на Стюартите. Пред камерата Рейчъл Вайс (като лейди Сара Чърчил) и Ема Стоун (като Абигейл Машам) са готови на всичко, за да се ползват с цялото благоволение на Оливия Колман (като кралицата) и на свой ред да я подчинят по различен начин.

На големия екран, докато Англия е във война с Франция, в двореца цари забавление - аристократите преяждат и се развличат с гонки с патици. Болнавата кралица Ан е изцяло под влиянието на най-близкия си човек - лейди Сара,

която

буквално управлява страната вместо нея.

Херцогинята взима под крилото си своята братовчедка Абигейл като обикновена слугиня, но тя бързо научава, че за свое добро трябва да спечели единствено обичта на кралицата. Постепенно става ясно, че и Ан не е съвсем безволева. Коя заслужава да е нейна фаворитка?

В действителност реалният дамски триъгълник също е много любопитен, макар и забулен в много повече мъгла. Чрез виждането на Лантимос историята бива наелектризирана, художествено разкрасена и представена по трагикомичен начин.

Няма категорични доказателства, че кралица Ан е била лесбийка, но това не може да бъде и отречено със сигурност.

Втората дъщеря от брака на Джеймс II и Ан Хайд е срамежлива, хронично болнава от автоимунно заболяване - тромбофилия, губи цели 17 деца и изглежда податлива на всякакви манипулации. Зад привидната слабохарактерност обаче тя се оказва способна да упражнява власт и по време на нейното 12-годишно управление Англия се очертава като голяма сила в Европа и започва да се позиционира като мощна империя в света. Кралицата ръководи войната с Франция, считана за първата Световна война на модерните времена. Ан Стюарт също така се сблъсква с новата вълна на остри национални разединения. Най-важното конституционно дело през нейното царуване е пълното обединение на Англия и Шотландия в една държава. На 1 май 1707 г. Ан става първият суверен на Великобритания.

Оказва се, че зад привидната си кротост

кралицата има много тайни,

които впоследствие се разпространяват и като пикантни слухове. Смята се, че тя е имала интимни връзки със свои придворни дами, като две от тях са повече от обикновени афери в нейните покои.

През 1683 г. Ан се омъжва за принц Георг от Дания и Норвегия. Двойката претърпява много горчиви загуби в опитите да се сдобие с наследници - 12 спонтанни аборта и мъртвородени деца, 4 се раждат живи, но почиват скоро след първата си глътка въздух. Само един техен син, принц Уилям, оцелява до 11-ата си година. Детето също почива две години преди майка му да бъде коронясана.

Отношенията между Ан и Георг са описвани като сърдечни и приятелски. Смята се, че голямата любов в живота на кралицата всъщност е нейната довереница и приятелка от детинство - Сара Дженингс, която се превръща в легенда. Тя става основен политически съветник и според мълвата, която битува от векове, любовница на кралицата.

Докато Ан била плаха, с оскъдно образование и по-невзрачен външен вид,

Сара блестяла с остър ум и език, била красива

и обаятелна.

Определено Дженингс знаела как да дърпа конците на своята близка приятелка и с превъзходството си над нея често я оскърбявала публично дори когато тя се възкачила на трона.

През 1677 г., още докато Ан е само принцеса, която впоследствие наследява Уилям III и Мери II, Сара се запознава с Джон Чърчил. Двамата се женят на следващата година.

Именно от неговия род произхожда големият държавник на 20 век Уинстън Чърчил. След бракосъчетанието съпругът на Сара започва бързо да расте в двора.

Кралица Мери II обаче разобличава заговор на съпрузите

в полза на принцеса Ан,

която е така зависима от лейди Чърчил, че влиза в остър конфликт със сестра си. Категорично отказва да се раздели с приятелката си, за което настоява кралицата. Покрай това обстоятелство Джон Чърчил е пратен в затвора и едва със смъртта на Мери II през 1694 г. се стига до помирение на семейството с Уилям III.

И все пак кралят, отличен войник, запазва недоверието си към вече веднъж изменилия Чърчил и не го допуска до високи военни постове.

През 1701 г. започва Войната за испанското наследство. На следващата година кралят умира и е наследен от Ан. Веднага след коронацията си тя прави Чърчил главнокомандващ на всички въоръжени сили на Англия, а малко след това той се сдобива и с титлата херцог.

Разбира се, възходът му се дължи на солидната подкрепа на жена му. Комбинативната Сара, която знае как се печели в играта на власт, става херцогиня на Марлборо. По това време тя е спрягана за реален управник на страната, а мъжът й се отдава на военните кампании.

Отсъствието му дава още повече време на Ан и Сара, които така или иначе били неразделни. Изглеждали много влюбени и дори водели спорове като истинска брачна двойка. Двете си имали и собствени обръщения една към друга - имена на домашни любимци. Ан наричала Сара г-жа Фрийман, а тя се обръщала към нея с г-жа Морли.

В писмата им е документиран преданият и страстен начин, по който са общували една с друга.

В едно от тях кралицата пише до херцогинята: “Надявам се, че ще имам момент-два, за да бъда с моята скъпа... че мога да имам една прегръдка, за която жадувам повече, отколкото мога да изразя”.

Според Ан Съмърсет, историк и биограф, изследвала живота на последния монарх от династията на Стюартите,

кралицата

не е била така безволева.

Всъщност Ан проявява стоицизъм и твърдост, дори във времето на физическата си крехкост в последните си години. Кралицата не била така плах управник, който се страхува да разтърси лодката и да избере страна - между торите (консерватори) и вигите в парламента, а по-скоро не позволявала на никого да повлияе на нейните решения. Двете партии също се борели за мнозинство в парламента и контрол над Ан.

В същото време тя била поддръжник на торите, а лейди Сара била защитник на вигите.

Съмърсет също така пише в книгата си, че хомосексуалността, разбира се, е била омразна в Англия през 18-и век. Обикновено се възприемала като нещо, което се практикува в по-грешни държави като Франция.

Историците не могат да отрекат, че Сара Чърчил е имала много дълбоки и лични отношения с кралицата, които се е опитвала да използва за политически цели. Съмърсет описва Сара като човек, който е бил в състояние

да повлияе на Ан по начин,

който никой друг не би могъл.

Херцогинята навярно наистина е имала топли чувства към своята приятелка, а в момента на нейната коронация е съзряла отлична възможност да извлече максимални дивиденти и дори да стане сивият кардинал, в чийто ръце се оказва кралството.

Самата Ан не е и чак толкова глупава, за да се заблуждава относно жаждата за власт на Сара. Манипулациите на херцогинята стават още по-груби след смъртта на принц Георг. Въпреки обичта си към лейди Чърчил, кралицата не я оставя да се занимава с правителствени въпроси, твърдят някои историци.

Между двете обаче се отваря пропаст след назначаването в двора като камериерка на Абигейл Хил, която трябва да задоволи нуждата на кралицата от обич и съчувствие. Младата и амбициозна дама, останала без пукната пара покрай банкрута на фамилията си, е братовчедка на херцогинята на Марлборо.

“Съществуват откъслечни сведения, според които Абигейл е описвана като

безскрупулна прислужница,

и нейната метаморфоза ясно разкрива амбициите й”, казва сценаристката на “Фаворитката” Дебора Дейвис.

Докато за Сара е известно повече, благодарение на съществуването на нейни мемоари, информацията за Абигейл е оскъдна и се дължи основно на лейди Чърчил.

Затоплянето на отношенията между Ан и Абигейл разгневява Сара. Докато тя винаги била пряма и манипулирала кралицата по осезаем начин, Абигейл действала различно - чрез ласкателства.

Лейди Чърчил изпуска от контрол кралицата, връзката им започва да се разпада, а романтичното им приятелство завършва горчиво. Херцогинята е игнорирана за сметка на Абигейл, а въпреки победите на нейния съпруг той е отстранен от държавна служба.

Смята се, че именно Сара стои в основата на слуховете за любовната връзка на кралицата и нейната нова любимка. Освен всичко лейди Чърчил публикува мемоарите си, в които се представя като

жертва на злобните схеми на кралицата.

Този документ е от малкото референции за изучаване на живота на последния монарх от династията на Стюартите.

Кралица Ан умира през 1714 г. на 49-годишна възраст. Тя приема за свой наследник кандидата на вигите: граф Георг, по късно Джордж I, който се възкачва на английския трон като първия монарх от династията Хановер.

Всъщност, ако Ан бе имала кръвен наследник, това би могло да преначертае познатата история по съвсем различен начин. Навярно Съединените американски щати нямаше да съществуват като такива, тъй като Джордж III можеше никога да не стане крал.