Англия погълна аристократичния клан на княз Александър I

“Най-сетне Царя Освободител (Александър II) препоръча да се предложи българската корона на неговия племенник принц Александър Батенберг, който може да удовлетвори всичките искания. При произнасянето името на принца всичките депутати бързо скочиха на крака и единогласно ура възвести единодушния му избор за княз на България.”

Така според Симеон Радев и “Строителите на съвременна България” Великото народно събрание избира на 17 април 1879 г. първия ни следосвобожденски владетел – княз Александър I. Сред всенароден екстаз, пушкане и гръм на фишеци с благословията на руския цар

на българския

престол сяда

22-годишен

германски

принц без

държавнически

опит,

но участвал по съвет на могъщия си чичо в Руско-турската война, “за да се свърже името му с епопеята на Освобождението”. При това е млад, хубав и чистокръвен аристократ от династията Батенберг.

Но коя е тази прочута фамилия, пуснала филизи сред почти всички кралски и висши благороднически семейства в Европа? Името ѝ се споменава още в началото на XII век сред германските рицари кръстоносци, а Вернер I фон Батенберг-Витгенщайн е първият граф в семейството, останки от чийто замък Келербург още личат край градчето Батенберг в днешната германска провинция Хесен.

През XIV век кланът отмира, за да се появи името му отново едва през 1851 г., обгърнато в не един скандал. Тогава бащата на нашия княз Батенберг и брат на съпругата на Александър II Мария Александровна - Александър Лудвиг фон Хесен-Дармщат,

се влюбва в

придворната дама

на сестра си -

полякинята

Юлия фон Хауке

Тръгва да се жени. Неравният брак възражда стари слухове за неговия собствен произход. Мълви се, че баща на Александър Лудвиг и императрица Мария не е великият херцог на Хесен-Дармщат Лудвиг II, а камериерът на майка им барон Август де Сенаркленс...

За да заглуши злите езици, семейството се съгласява на този “морганатичен брак”, в който жената е с по-нисък ранг и децата ѝ нямат право на хесенския престол и фамилния сан. На Юлия предлагат отдавна изчезналата по-ниска титла графиня фон Батенберг, а през 1858 г. – и принцеса Батенберг. Името е свързано с градчето и замъка резиденция на великите хесенски херцози, където съпрузите живеят известно време.

На Александър Лудвиг фон Хесен полякинята ражда 5 деца – всичките с името Батенберг. Българският княз е трети поред. Появява се на бял свят във Верона, Италия, ощетен откъм ранг, но богат с царстващи роднини. Освен че е

племенник на руския

император, има

фамилни връзки с

германския кайзер

Вилхелм I и

английската

кралица Виктория

Получил военно образование, през 1877 г. младият Батенберг участва в десанта на руските войски през Дунав, служи при ген. Гурко, при обсадата на Плевен е в щаба на румънския княз Карол. Така, още преди да стане княз на България, той се запознава с нейния народ, среща се с войниците от опълчението ни и в дневника си често споменава българите в руската армия.

С времето князът опитва да води по-независима политика, подкрепя Съединението на Източна Румелия с Княжество България и така нервира Русия, която започва кампания за отстраняването му. След проруски военен преврат в София на 26 август 1886 г. Батенберг абдикира и заминава с параход за Виена. В писмо до близки той пише, че може би

се е провалил,

защото е станал

“прекалено много

българин”

През октомври 1891 г. цар Фердинанд му отпуска пожизнена пенсия от българския бюджет.

На 6 февруари 1889 г. в Мантон, Франция, Александър Батенберг се жени за певицата Йохана Лойзингер. Преди това дълго се бори да му разрешат брак с любимата му принцеса Виктория – дъщеря на пруския крал Фридрих III, но баща ѝ и канцлерът Бисмарк са непреклонни.

Бракът с Йохана е неравен и Батенберг е заставен да носи по-ниската титла граф Хартенау, а тя става графиня Хартенау. Двамата имат син и дъщеря - Крум-Асен, граф Хартенау, и Вера-Цветана, които нямат свои деца.

На 17 ноември 1893 г. княз

Александър I умира

на 36 г. в Грац,

Австрия, след

операция

на апендикс

Съпругата му живее до 1951 г. и до края получава българската пенсия на мъжа си.

Княз Батенберг има сестра и трима братя, също свързани с българската история. Най-големият - Лудвиг Александър фон Батенберг, участва в Руско-турската война, а през 1882 г. посещава брат си княз Александър I и заедно правят обиколка на Турция, Кипър и Светите земи.

Най-малкият брат на княза, Франц Йосиф, пристига в България като млад офицер в свитата му. През Сръбско-българската война се бие в състава на първи конен полк при Три уши. При преврата на русофилите е арестуван и експулсиран.

В следващите месеци името му се спряга за приемник на българския трон. Защитава докторат за икономиката на България. Жени се за дъщерята на черногорския крал Ана – леля на нашата царица Йоанна.

Сестрата на Батенберг - Мария Каролина, също гостува на брат си у нас и пише мемоари “Пътуване до България”.

Начало на британския

клон на видната

фамилия –

Маунтбатън, поставят

двама от братята

на княз Александър I – най-големият Лудвиг Александър и Хайнрих Мориц. Десетки техни потомци днес са членове на британското кралско семейство чак до съпруга на Елизабет II принц Филип и децата му. Били са парламентаристи, адмирали, генерали, генерал-губернатори. Има загинали в униформа на бойното поле.

Лудвиг Батенберг постъпва в британския флот като кадет едва 14-годишен и се издига до адмирал и първи морски лорд на Великобритания. Става британски гражданин и се жени за внучката на кралица Виктория - Алберта фон Хесен-Дармщат.

Двойката получава титлите първи маркиз и маркиза Милфорд Хейвън.

От този династичен

съюз се раждат 4

принцове и принцеси

Съпруг на най-голямата Алис става синът на гръцкия крал принц Андрей Гръцки и Датски, а сред 5-те им деца е Единбургският херцог принц Филип.

През 1917 г. британците воюват с Германия и крал Джордж V притиска Лудвиг да смени името си – било твърде немско. Той роптае, но се преименува на Луи Маунтбатън – буквален английски превод на оригинала.

Втората дъщеря - Луиза, се омъжва за шведския крал Густав VI, а синът Джордж – за графиня Надежда дьо Торби, внучка на цар Николай I и братовчедка на Александър Пушкин. Най-малкото дете на Луи Маунтбатън, което също е Луи, става един от най-известните членове на британския клон от фамилията Батенберг. Той е държавник, адмирал, морски лорд на Великобритания, последен вицекрал на Британска Индия (1947), първи генерал-губернатор на независима Индия.

Луи Маунтбатън-младши е довереник и ментор на принц Филип, а после и на сина му Чарлз. Славата му е противоречива – обвиняват го, че е изпуснал индийската колония. Загива в бомбен атентат на ИРА на 29 август 1979 г.

Чичо му Хайнрих Мориц също се пише “британец” чрез брак с най-малката дъщеря на кралица Виктория - принцеса Беатрис. Става “негово кралско височество” и член на Камарата на лордовете. В замяна също променя името Хайнрих Мориц Батенберг на Хенри Маунтбатън. Дъщеря му Виктория Евгения (1887–1969 г.) е кралица на Испания чрез брак с крал Алфонсо XIII. Така

тръгва унизителна

традиция родът

Батенберг да

жертва името си и

германските титли

и да ги заменя с английски. Последен това прави принц Филип заради брака с Елизабет II, но е покрусен и споделя, че едва 30-годишен се чувства “като амеба".

Сред аристократичните издънки в Европа днес представители на рода с име Батенберг почти няма. Затова пък английският клон се множи и вдига светски шум. Като 55-годишния внук на Джордж Маунтбатън и графиня Дьо Торби лорд Айвър Маунтбатън, който наскоро заряза съпруга и две деца и се венча за приятеля си Джеймс Койл - първия гей брак в аналите на британската корона.