"Пред мен са прекрасните сини небеса и белите облаци... и благословеният нов ден... Тази вълшебна планета превръща сърцето ми в песен!" - признава полковник Дъглъс Уилок от НАСА под снимка, която е направил от борда на Международната космическа станция.

Уилок е първият американски астронавт, който лови от Космоса фантастични земни пейзажи и ги публикува в twitter - неограничено за всички и с много любов.

"Пътувайки със 17 500 мили в час, обикаляме Земята на всеки 90 минути с изгрев и залез на всеки 45 минути. И така половината от космическата ни мисия преминава в абсолютен мрак" - пише Уилок под една от уникалните си любителски фотографии. Чрез профила си в twitter командирът на експедиция №25 споделя най-удивителните си срещи с непознатото.

"Вземи ме с теб до Луната... и нека танцуваме сред звездите... Дано никога не изгубим възторга си пред необятното!... И нека завещаем на децата си пламъка на новите хоризонти и устрема да се броди из вселените. Надявам се в едно звездно утро да вдигнем платната и да поемем в най-страхотното пътуване. Този момент ще бъде божествен!" - мечтае полковник Уилок от орбиталната станция, която е най-голямото и най-скъпото човешко съоръжение в Космоса. "Брилянтните цветове на Бахамите... Ето го нашият снабдителен кораб "Прогрес", а зад него са приказните острови. Какъв прекрасен свят!" - възкликва роденият на 5 май 1960 г. Дъглъс, представяйки "експлозии от движения, цветове и живот, несравними дори с четката на импресионистите".

През септември 2010 г. Уилок изпраща до 89 978-те си последователи в twitter уникални изображения на тропическия ураган Ърл, връхлетял Щатите и Канада със скорост 230 км в час. "Точно над Атлантика, преди поредния грандиозен залез... спираловидното лице на Ърл, огрято от Слънцето" - описва магистърът по аерокосмическо инженерство и летец изпитател от Центъра за технически тестове на американската военна авиация. Астронавтът е с над 3000 летателни часа като тест пилот и е вече шест месеца в Космоса. Убеден е, че Синята планета е райската градина на Галактиката, но човечеството е изгубило сетивата си за нея и е забравило нейните тайни.

Тайна 1

Една луна и два коорбитални сателита

Земята играе квартет с естествения си спътник и още два допълнителни астероида, наречени 3753 Cruithne и 2002 AA29. 5-километровият 3753 Cruithne, известен като "втория земен сателит", ще прави "компания" на Земята поне още 5000 години. Възможно е гравитацията є да го придърпа, ако се отклони от своята орбита и я доближи достатъчно. При този сценарий той или ще се разбие на малки късове и ще изгори в атмосферата, или ще падне на повърхността, загубил значителна маса. Орбитата му около Слънцето е сходна със земната и отнема приблизително 364 дни. За външния наблюдател като Уилок в движението си двете небесни тела изглеждат така, сякаш се гонят около светилото. Затова е и кръстен "втора луна", въпреки че не обикаля Земята. Cruithne е наблюдаван за пръв път от Дънкан Уолдрон, шотландски фотограф и любител астроном. "Открихме нови динамични взаимодействия, по силата на които свободни астероиди временно се превръщат в нейни луни и остават край нея от няколко хиляди години до десетки хиляди. За разлика от стария сателит - Луната, новите са временни - те идват и си отиват, но преди да се сбогуват, си "общуват" с нас по съседски дълго време" - обяснява Фатхи Намуни, астроном от университета в Принстън.

2002 AA29 е само 60 метра в диаметър и доближава Земята на всеки 95 години. Шест века напред в бъдещето той вероятно ще запази стабилна своята квази-сателитна орбита. Намуни и колегите му изследват различни типове орбитални "маршрути". Чрез тях проследяват как някои астероиди попадат в капана на гравитационния танц между планетата ни и Слънцето и се превръщат в нейни спътници. Шансът за това е огромен, тъй като Слънчевата система е пълна с подобни небесни обекти. Част от тях кръжат около светилото в пояса между Марс и Юпитер, други прекосяват земната траектория.

Тайна 2

Рубик куб в центъра на "родния дом"

Колкото и парадоксално да звучи, земното ядро е с форма на кубче рубик. "Експерименталните ни наблюдения показват, че то е кубична кристална структура от желязо!" - твърди Борие Йохансон, професор по физика от университета в Упсала.

Досега се знаеше, че вътрешното ядро е сфера от солидна маса с радиус 1200 км, съставено основно от желязо. Анализите показват, че сеизмичните вълни преминават по-бързо през него в посоки, паралелни на земната ос на въртене, отколкото в направления, които са успоредни на екватора. Това не би трябвало да е така, тъй като при високи температури вълните се движат с една и съща скорост независимо от посоката. Феноменът е бил пълна мистерия до откритието на шведските учени. Топлинният баланс на Земята, както и нейното магнитно поле се влияят от количеството топлина, съхранявано във вътрешното є ядро. Те, от своя страна, са зависими от кристалната структура на желязото в него.

Тайна 3

Луната е осеяна с късове земя

Над 5 тона скали със земен произход лежат върху лунната повърхност, изхвърлени към нея при удари на гигантски астероиди. "Говорим за скали от зората на историята ни, преди 3,9-4 млрд. години. Те крият информация за състоянието на ранната атмосфера и земната кора, и вероятно за първите форми на живот!" - убеден е Джон Армстронг от Вашингтонския университет в Сиатъл. Човешки крак не е стъпвал на Луната от 1972 г., когато астронавтите от "Аполо 17" Юджийн Сърнан, Роналд Еванс и Харисън Шмид донасят 382 кг лунни камъни на прадревна възраст от няколкостотин милиона години след формирането на Слънчевата система. Спътникът ни е като таван, на който сме изоставили разни съкровища от детството. И сега е моментът да извадим парцалените кукли, играта на домино и малките войничета, за да се върнем към началото. Армстронг и колегите му са сигурни, че никъде другаде няма такива спомени.

Тайна 4

Буря без край

Легендарните мълнии RelЎmpago del Catatumbo се зараждат над блатистото устие на река Кататумбо, точно там, където тя се влива в езерото Маракайбо, Венецуела. Светкавиците прескачат от облак в облак и образуват в продължение на 140-160 нощи в годината арки от електрическо напрежение, високи над 5 километра. Тази почти безкрайна буря е единственият на Земята генератор на озон с подобна мощ. Годишно в зоната удрят над 1 176 000 мълнии с интензивност до 400 000 ампера и видимост на разстояние от 400 км. Местните еколози се опитват да включат района в защитените обекти на ЮНЕСКО заради необикновеното явление, което възстановява озоновия слой.

Тайна 5

Черното слънце на Дания

Единствено над Дания може да се види неповторимият танц на стотици хиляди скорци. Ятата се събират всяка пролет и есен за необясним ритуал на залез слънце. Птиците летят в съвършен синхрон. Хореографията им е толкова съвършена, че датските инженери се учат от тях при изработване на рационални модели за уличния трафик и контрола по пътищата. Наблюдавайки координираните им движения, изобретателят Ханс Мондерман създава теорията си "Споделено пространство". Според нея сигурността по улиците зависи от способността за договаряне на поведение и маршрути, тоест опира до разбирателство, добра воля и способност за общуване.

Тайна 6

"Споделеното разделено пространство"

На Земята живеят над 11 милиона биологични вида. Много от тях ще изчезнат завинаги още преди да бъдат открити, предупреждават австралийски биолози. Предполага се, че цифрата не е точна и действителният брой варира между 9 и 100 милиона. До 2010 г. са изследвани само 1,7 млн. От тях половината са насекоми, а 300 000 от насекомите са пчели. "Бог трябва да си е падал по тях!..." - шегувал се Джон Холдейн, създател на еволюционната генетика. В изследване от 1980 г. само на 19 дървета в Панама са открити 1200 вида пчели, 80% от които неизвестни на науката. По-малките екосистеми са още по-населени. Върху един квадратен метър гора в умерен климат съжителстват 200 000 червейчета и десетки хиляди други безгръбначни. Четири декара земя с трева се кръстосват от 50 000 паяци. Общото тегло на всички земни насекоми превишава 12 пъти тежестта на цялото човечество.

Тайна 7

Краят на детството

През 1642 г. д-р Джон Лайтфут, заместник-ректор на Кеймбриджския университет, изчислява, че Господ е създал човека в 9.00 ч. сутринта. Четири години по-късно, че е завършил света на 12 септември 3928 г. пр. н. е. През 1650 г. ирландският англикански архиепископ Джеймс Ашър пресмята друга дата на сътворението: неделя, 23 октомври, 4004 г. пр. н. е. От тогава досега човекът продължава да умува над безсмислени сметки, докато сече, гори и трови планетата. В края на 2010 г. 100 от най-авторитетните в света зоолози и ботаници обявиха, че всяка седмица по един земен вид влиза в списъка на застрашените, а рискът от тотално унищожение е реален за 1/5 от гръбначните. През последните 40 години популациите от бозайници, птици, гущери, амфибии и риби са спаднали с 30%, алармират те. Причините са ръстът на градовете и населението им, безогледното строителство, индустриалният лов, изсичането на горите, замърсяването и климатичните промени.