- До края на седмицата чакат 48° в Испания - абсолютен рекорд

- България с най-високи температури през 2017 г., тръби американски научен  доклад за климата

- Германските реки пресушени, лъсват стари бомби от тях

- Връх в Швеция се стопи

Европа ще преживее най-горещия ден в цялата си история до ден-два, съобщават британските вестници. Жежка вълна удари стария континент и в югозападната му част се очаква температурата да достигне 48 градуса до края на седмицата, посочва в. “Експрес”.

Метеоролозите предричат, че през следващите дни е възможно да бъдат надминати рекордните за всички времена температури от 47,3°C за Испания и 47,4° за Португалия.

Синоптичните

карти показват

червено “море”,

тръгващо от Африка през Испания и Португалия.

Заради извънредната ситуация на фермерите във Великобритания по спешност е даден достъп до речните и подпочвените води, съобщи в. “Дейли телеграф”. Тази година лятото на Острова е по-топло от горещата 1976 г., а миналият месец е бил най-топлият юли в историята.

Властите в Испания се подготвят за извънредна ситуация от горещата вълна, която ще продължи и в неделя. В 27 от 50-те провинции на страната е обявен “изключителен риск” от жега, започнала в четвъртък.

Междувременно американски научен доклад съобщи, че България е сред страните, в които са били регистрирани рекордни температури през 2017 г.

Затоплянето на Земята и климатичните промени са достигнали рекордни нива в света през миналата година, заключава докладът от 300 страници, в чието изготвяне са участвали 450 учени от 60-ина страни, предаде АФП. 

Той се публикува ежегодно от Националната агенция за океанографски и атмосферни изследвания на САЩ и Американското дружество на метеоролозите. Изводите са, че затоплянето на планетата се е ускорило през 2017 г. под действието на изгарянето на изкопаеми горива, които увеличават концентрацията на парниковите газове в атмосферата. В доклада за климата се използва над дузина пъти думата “анормален”, за да се опишат бурите, сушата, високите температури или рекордното топене на леда в Арктика през м.г.

През 2016 г. бе счупен рекордът за най-гореща година, но 2017 г. не остана по-назад с доста по-високи температури от средното в голяма част от планетата. Миналата година са били регистрирани

рекордни

температури

в Аржентина,

Уругвай, Испания

и България,

отбелязва американският доклад. Мексико пък чупи рекорда си за горещина за четвърта последователна година.

В зависимост от данните, на които се основава статистиката, 2017-а е втората или третата най-топла година от средата на XIX век. Тя е била и най-топлата година без Ел Ниньо - климатичен феномен, който води до покачване на температурите.

Нови рекорди през 2017 г. е достигнала и концентрацията в атмосферата на трите газа с парников ефект, които са най-опасни - въглероден диоксид, метан и диазотен оксид (азотен протоксид). Годишната концентрация на въглероден оксид на повърхността на Земята е достигнала 405 части на милион. Проливните дъждове през 2017 г. са били много над средното. На други места на планетата обаче е имало по-дълги периоди на суша, се казва в доклада. 

В Арктика температурата на земята е била с 1,6° над средната, регистрирана през периода 1981 - 2010 г. Полярният район не е преживявал толкова ненормално високи температури на въздуха и на повърхността на водата от 2000 години насам. През март максималната площ на морския лед е била най-малката от 37 години, през които тя се измерва с помощта на сателити. Ледниците на планетата също са се свили за 38-а последователна година.

Горещата вълна, обхванала в момента голяма част от Европа, причини смъртоносни горски пожари и унищожи реколтата. От жегата най-високият връх в Швеция се разтопи. Ледник, който покрива южния връх на планинския масив Кебнекайсе, загуби статута си на най-висока точка в Швеция и остана втори.

“Досега не бях виждала в южната част на масива да се топи толкова много сняг, колкото това лято”, заяви експертката Гунхилд Росквист от Стокхолмския университет.

Според нея южният връх е загубил 4-метрова снежна покривка миналия месец. Това се равнява на ежедневна загуба на 14 сантиметра сняг през юли, когато в Швеция бяха регистрирани рекордно високи температури, запалили десетки горски пожари.

Нови измервания показват, че разликата между двата върха е само 20 см и в четвъртък северният връх е станал по-висок от южния на шведската планина. 

Необичайната жега в Германия снижи нивото на големите реки в страната и в обезводнени участъци на десетки места се показаха бомби и оръжия от Втората световна война. В провинциите Саксония и Саксония-Анхалт полицията предупреди плувците и корабния трафик да внимават по Елба. Само миналата седмица в нея са открити множество депа с гранати, мини и други взривни тела от войната. Находките са 21.

Мунициите биват откривани най-често от случайни минувачи. “Дори и след десетилетия във водата бомбите и гранатите могат да бъдат опасни и да избухнат”, предупреждават властите. Забранено е да се докосват такива находки, трябва незабавно да се вика полиция.

Елба е с почти най-ниското си ниво от началото на измерването. При Магдебург реката е само няколко сантиметра от измереното през 1934 г. рекордно ниско ниво – 48 см.

Рекордно е

спаднал и Рейн

Температурата на водата му се е качила до 27 градуса, което прави опасно производството на ток във ВЕЦ. Ако не завали скоро, може да се наложи корабният трафик да спре изцяло, смятат специалистите.

Повишаващите се температури в резултат на глобалното затопляне ще доведат до драстично увеличение на смъртните случаи от жегите, прогнозират учени, цитирани от Ройтерс.

Според най-лошия сценарий те прогнозират значително повишение на смъртните случаи вследствие на екстремни горещини през периода между 2031 и 2080 г. в сравнение с 1971-2010 г.

Най-сериозна заплаха грози Колумбия, където повишението може да достигне 2000 процента. “Бъдещите горещи вълни ще бъдат по-чести, по-интензивни и по-продължителни”, пишат изследователи от университета “Монаш”, Австралия.

Спокойно!

Големите жеги от

Северна Европа

подминаха страната ни

“По футболен маниер мога да кажа, че господ е българин и тези големи и тежки жеги ни избегнаха. Само зърнопроизводителите в Германия до този момент търпят загуби от 1,2 млрд. евро заради сушата, обхванала от повече от 50 дни северната част на Германия.”

Това каза за “24 часа” климатологът от Софийския университет проф. Георги Рачев. 

Валежите в България бяха повече през юли. На много места дъждовете бяха 1,5-2 пъти над нормата. София и Бургас са 3 пъти над нормата. Има места в Предбалкана, които достигнаха 4 пъти нормалните валежи. Месецът беше с нормални температури. А когато времето е влажно и сравнително топло, има реколта, каза още проф. Рачев.

От днес ни чака слънчево, топло, но не горещо, и сухо време. Така ще е поне до средата на август, каза още климатологът. Това не означавало, че някъде в планината нямало да прегърми и преръми. Това щяло да е бегло подобие на онова, което изживяхме през юли.

През август и по морето ще е слънчево, топло и сухо с много топла вода - 25-26 градуса. Само някой ден при вятър от сушата “чаят” може да бъде изтласкан навътре, но още на другия ден водата ще се затопли.

По-хладното ни лято -

фаза от слънчев цикъл

По-хладното и дъждовно време това лято е резултат от фаза на 11-годишен цикъл, в която се намира Слънцето сега, смята доц. Борис Комитов, ръководител на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг в Стара Загора. Според него под влияние на слънчевия минимум, който ще бъде достигнат през 2019 г., следващите няколко години ще са със студени зими, хладни и дъждовни лета.

България да се ориентира към климатично-независима икономика, призова изследователят на слънчевото въздействие върху Земята доц. Борис Комитов по БНР.

“Трябва да имаме разумна стратегия в областта на икономиката, реиндустриализация, отглеждане на културите, които съответстват на нашите условия, примерно каквито са били през XIX век. Тогава не са се сеели субтропични култури. Другото нещо – морският туризъм, ще става все по-непечеливш през следващите десетилетия. Ветрогенератори, фотоволтаични ефекти – извинявайте, това са скъпи играчки.”

Според доцент Комитов България трябва да заложи на ядрената енергетика и топлоелектрическите централи. Той нарече “спекулации” твърденията, че въглеродният двуокис от тецовете може да повлияе на климата.

Четете още:

Ето я Надя от президентството, поръчала торта за 450 лв.

Соколето, който уби майката на гаджето си и се гръмна, с панически страх от затвора