За 24 часа се излива дъжд колкото за 6 месеца.

Пловдив под вода през 1858 г.

Рекорд: 55 кг лед сковава кабел на Черни връх.

Най-опасните атмосферни явления в България са рекордни валежи с над 50 л/кв. м за денонощие или продължителни с интензивност над 30 л/кв. м за час, градушки, гръмотевични бури, смерчове (или торнадо) и обледявания.

Потоп се излива във Варна през 1951 г. - за денонощие са паднали 300 литра на кв. м., а в "Св. Константин и Елена" - 389 л/кв. м. Това е нормалното количество дъжд за района за половин година. Наводнени са сгради, асфалтът е отнесен, канализацията - запушена, улиците не се оттичат дни наред. Подобно е положението и в Цар Калоян през 2007 г., когато преляха микроязовирите „Езерче 2" и „Цар Калоян 3" и р. Хлебаровска. Загинаха 8 души.

Също толкова опустошителен е дъждът през юни 1901 г. в района на прохода Петрохан, който е залят с 373 литра на кв. м.

Запазени са исторически сведения и за бурята в града на тепетата на 1 септември 1858 г. В писмо до Найден Геров пловдивчанинът Артюн Гедиков пише, че

в продължение на 30 часа водата се е задържала

по улиците на височина почти до човешки бой: “Валяха дъждове толико големи, както други път не са е помнило, и така протекоха реките, най-паче Марица, толико много, какту плувна сичкио Мараш и Каршиака във вода и тако человеците в 30 сахата (часа) киснаха с вода до шия, а кой на тавано, а кой на керемидите."

Знае се, че 47 души са загинали при прииждането на реките Росица и Видима край Севлиево през 1938 г., а щетите са 50 млн. лв.

Най-скорошните гръмотевични бури, оставили градове у нас без ток, са на 3.07. и 3.09. т.г. В първия случай се изсипаха топчета с големината на орех в София, Перник, Врачанско, Русенско и Плевенско. Във втория на тъмно бяха Враца, Мездра и Роман. А пороен дъжд с бypен вятъp от 76 км в чаc cъбоpи клони по yлиците в Кюcтендил.

В България торнадото или смерчът не са чести явления. Наблюдава се нещо като фуния с тесен долен край и разширяващ се горен. Извивайки се с висока скорост в посока обратна на часовниковата стрелка в Северното полукълбо, тя се спуска от буреносния облак и стига до сушата или водата. Заедно с нея се издига стълб от прах, пепел или водни пръски. Налягането на въздуха в смерча е по-ниско от околното и затова той засмуква всичко по пътя си. Още се помни

вилнялото на Витоша чудовище през 1961 г. край пистите “Ветровала”

и “Офелиите”, когато са унищожени 20 000 кубически метра смърчова дървесина.

В Бургаския залив през същата 1961 г. торнадо издига 200 метра воден стълб. В същото време се е провеждал гребно-ветроходен поход. Участниците са спасени, но лодките им са разбити и захвърлени от вихъра около нос Емине.

В края на май 1961 г. смерч в Родопите поваля огромни пространства с иглолистни гори. Покосената площ е с дължина 40 км и ширина - един. Само 3 г. по-късно са унищожени големи полета със смърчови дървета в резервата "Парангалица" в Рила, който е в списъка на ЮНЕСКО "Човек и биосфера".

В защитеното "Бистришко бранище" на Витоша силна буря поваля 620 декара иглолистни гори от общо 5000 дка насаждения.

На 2 юни 2009 г. в Хайредин се излива силен дъжд и градушка, като парчетата лед са с големина 9 см. Зърната може да достигнат и 15 см в диаметър.

В България често има подобно явление. С него се бори Изпълнителна агенция "Борба с градушките" чрез ракетен способ, който е по грузинска методика. По същия начин се работи в Сърбия, Мексико, Бразилия, Аржентина, където има наличие на разнообразен релеф и добре изразени планински терени, твърдят синоптиците.

Особено опасни са заледяванията през зимата. При "обледяването" носени от вятъра или падащи

преохладени облачни

или дъждовни капки,

както и ненапълно замръзнали снежинки полепват и замръзват. Според температурата, влажността и големината на капките обледяването бива зърнест и кристален скреж, поледица, мокър сняг или комбинация от тях.

Това често затруднява работата и води до аварии на електропроводите, антените, мачтите, вятърните електроцентрали. Последният такъв случай бе през периода 20-30 ноември 1998 г., когато серия средиземноморски циклони и нахлуване на студен въздух от север предизвиква повсеместни аварии на електропреносната мрежа в цяла Северна България. Подобни аварии е имало през 1969, 1971, 1978, 1987 г.

Най-застрашени в това отношение са планинските и североизточните части на страната. Върху телефонен кабел на Черни връх е измерено най-големият леден отломък - 55 кг на метър.