Когато дъщеря ми беше на 3 годинки, започнах обучението по взаимна отговорност: "Ти играеш на площадката, а аз сядам ето там и ще те гледам. Ако искаш да се преместиш на друго място, само ела и ми кажи, за да знам."; "Ако някой човек, който е голям, иска да си говори с теб или да ти покаже нещо, ела да ми кажеш, за да знам къде отиваш."
У дома постоянно използвах думата "отговорност" - моята отговорност е..., а насреща твоята отговорност е... Обяснявах търпеливо, отново и отново, че щастливият живот е резултат от това всеки да върши своите неща така, че всички да са спокойни и доволни.
Когато тя беше на 4 годинки за първи път се обадих по телефона на полицията на номер 160 - тогава нямаше 112 и обясних, че имам малко дете и за мен е важно да се научи да говори с полицията, ако възникне проблем. Жената отсреща я попита какъв е полицейският номер, знае ли как да го набере, да си каже имената, адеса, каза й, че не бива да говори с непознати хора и винаги да разчита на помощта на полицията.
След половин година отново проведохме такъв телефонен разговор, на улицата спирах полицаи и ги молех да обяснят как помагат на децата и защо е важно всяко дете да слуша съветите на близките си. Нямаше такъв полицай, който да откаже.
Почти на 6-годишна възраст любимата ми дъщеря се загуби във Видин - уж знаеше пътя към дома на вуйчо ми, но докато припка напред прави един погрешен завой и край - няма намиране. Направихме организация в квартала как ще я търсим, казах, че само аз ще се обадя в полицията, след 45 минути влязох в първата къща по пътя си и ги извиках.
След около 6 часа, докато тя самата вече се чуди къде да намери телефон или полицай, но да не казва на непознат човек, че е в беда, вижда полицейска кола и сама отива при униформените. Удивена е, че знаят името й.
Оказа се, че в момента, когато разбира, че се е загубила, започва да следва стриктно инструкциите ми и нито плаче, нито се лута, следва семейство с две малки деца, уж била заедно с тях, така намира детска площадка насред градската градина и се пързаля и се катери на катушки, докато полицаите обхождат всички опасни места. По никакъв начин не показва, че е сама.
Оказа се, че аз съм пропуснала да кажа на полицията, че детето е обучено и че е логично да я търсят на сигурно, а не на страшно място, та накрая аз отнесох упреци и че ако ще съм научила детето да не се паникьосва, поне да съм се сетила това полезно нещо да им кажа.
Всяко дете, отгледането като зеленчук, което е толкова безценно, че не го учат на грам отговорност, е потенциална жертва във всеки момент - без значение дали ще тръгне с непознат човек, за да търсят неговото кученце/котенце (около 90% от случаите на педофилия са с този трик) или ще си вдигне шапката и ще се измъкне от детската градина.
Възпитанието не е "добър ден" и "довиждане", а постепенна и ежедневна подготовка за самостоятелен живот и взимане на отговорни решения, всяко, съобразено с възрастта и житейския опит. Родителите задават правилата: "В такава ситуация се прави така!" и обясняват защо.
Родителите в две семейства на избягалите днес деца трябва да са наясно, че първо са извадили фантастичен късмет и второ: че ако спешно не започнат да възпитават децата и да ги учат на взаимна отговорност, проблемите тепърва предстоят. Тези родители вече не представляват авторитет, те вече нямат значение като реакция и за децата те са само едни изпълнители на желания. Страшен е този извод. А други авторитети лесно се намират и те никога не са за добро!
Да са живи и здрави столичните приключенци, а родителите им, ако хич не знаят как се възпитава дете с личен пример, да потърсят професионална помощ и то веднага.