Красимир Вълчев: Истинският проблем не е намаляването на населението, а увеличението на нискообразованите (Видео)
Миграцията вече е културна, образованите бягат от необразованите
Учителската заплата трябва да е 120% от средната за страната
„Непосещаването на детска градина трябва да се счита за престъпление“. Това заяви министърът на образованието на кръглата маса „Демография и образование“, организирана от СУ „Св. Климент Охридски“, на която „24 часа“ е медиен партньор.
Вълчев изнесе пред професори, студенти и политици лекция на тема „Демография на необразоваността“.
„Преодоляването на продоволствените проблеми и ликвидирането на епидемиите позволява оцеляването и на многодетни и необразовани семейства. Полски учен е доказал, че необразованите майки са най-гоямата заплаха за човешката цивилизация. Нискообразованите жени раждат рано и много деца. Децата са тяхната пенсионна осигуровка. Доказателство за връзката ниско образование-висока раждаемост е индексът на ООН за раждаемостта“, започна лекцията си образователният министър. Той подчерта, че до 2030 г. според данните на ООН, населението в необразованите страни ще се увеличи с 40%, а в тези с високо ниво на образованост само с 6%.
Министърът посочи и данните за България, според които коефициентът на възпроизводство на необразованите майки е 3,5 пъти по-голям от този на образованите жени. Съ четано с по-ниския коефициент на емиграция на необразованите стигаме до увеличаване дела на нискообразованото население в страната, обясни Вълчев.
„Колкото поввече расте техния дял, толкова повече се увеличава желанието за миграция на останалите. Където има неграмотни няма инвестиции. Страна без образовани хора няма работещи институци и гражданско обществно“, заяви още Вълчев.
Образователният министър подчерта, че истинският демографски проблем на България не е намаляването на бройката на населението, а с увеличението на дела на нискообразованите.
„Ако само искаме да увеличим раждаемостта ще го постигнем лесно – спираме да образоваме децата и увеличаваме техния коефициент на възпроизводство. Другият подход е да образоваме повече деца. Обаче пада раждаемостта. Трябва да решим кое ни е по-важно – броят на населението или образователната структура“, каза министърът. Той разказа за директор на селско училище, който бил доволен, че децата отпадат от училище в 5-6 клас. Защото раждали деца и така имало повече първолаци.
Миграцията на образованите е по-голям проблем от ниската раждаемост, защото губим не само младите и образованите, но и техните поколения, подерта още Вълчев. „През следващите години миграцията ще е културна, не икономическа. Образованите ще искат да избягат от необразованите“, заяви министърът на образованието.
„Рецептата е сложна. Но звучи така – задължително образование плюс мотивирани учители. Образованието не е панацея, но е най-важния и задължителен фактор. Включително и с принуда държавата трябва да включи и задържи децата в образованието. Нямаме време да разчитаме само с политиката на моркова. Където отсъства семейството, трябва да е силна държавата. Непосещаването на детска градина трябва да се счита за престъпление. Образованието до 16 г е конституционно задължение и държавата има право на принуда“, заяви министърът.
„При ромите, които са посещавали продължително училище спада раждаемостта“, допълни той.
Вълчев посочи, че е нужен политически консенсус за устойчива политика за превенция на отпадането от училище. Освен това максимален брой права да бъдат обвързани с посещшение в детска градина и училище и получаване на гимназиално образование.
„Помощите за деца трябва да са в образователни стоки и услуги. Родителите са развили навика за живеят на социални помощи. Без парична помощ няма да лишим децата от подкрепа. Минава през училището и учителят определя формата на помощта. Така родителят не може да изхарчи подкрепата за алкохол. Санкции за родители, каквито съществуват в закона, трябва да бъдат налагани. Дори да нямат пари трябва да чувстват санкцията“, посочи Вълчев.
Министърът изтъкна специално ролята на учителите, за да се реши проблема с необразованото население.
„Страните с най-високи резултати са тези, в които най-успешните гимназисти стават учители. До 1990 г. учители са ставали ученици от първите 30% от завършилите гимнзия. В последните години са от вторите 50%“, посочи Вълчев. Според него рецептата за промяна на тази тенденция е увеличаване на заплатите на учителите и средната при тях да е 120% от средната заплата за страната. Допълнително трябва да има стимули за учителите, които работят с уязвими групи и малки населени места. „Те полагат повече усилия от другите си колеги. Учат децата да говорят български, да се мият и обличат“, посочи той.
Според Вълчев увечилението на учителските заплати ще доведе до промяна в бюджетната политика и увеличаване на разходите за образование от 3,6 на 4,1% от БВП.
„Подобряването на резултатите предполага първо да се инвестира в учители и след това да се чака резултат“, допълни той.
Вълчев посочи, че посещението на детска градина от децата от небългарските етнически общности е с най-голяма обществена възрвъщаемост. „Лишаването на децата от образование в този период води до дефицити, които след това трудно се компенсират. Особено ако майчиният език не е български. Ако не са ходили на деска градина децата отпадат в 5-6 клас“, каза министърът.
Преди речта на Вълчев той бе привестват от ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Анастас Герджиков.
„Тази среща не е инцидентна. Преди няколко месеца организирахме друга подобна среща как изследванията в областта на демографията помагат за формирането на национални политики в тази сфера. Министър Вълчев от няколко месеца предлага начини за разрешаване на демографските проблеми и как да върнем децата в училище. Така че да осигурим по-оптимистично бъдеще. През последните 20 години до известна степен работехме на сляпо и се създаваше апокалиптична картина, но без да се предлагат решения“, каза проф. Герджиков.
