ЗАГЛАВНИТЕ страници на столичната преса гърми сензационната вест: "Археологическият музей обран!"; "Най-долно посегателство срещу националното ни богатство! Задигната е безценната златна статуя на Александър Велики!"

Датата е 7 ноември, годината 1925. Новината, разнасяйки се скорострелно из софийските улици, успява да събуди дълбоко задрямалия обществен патриотизъм - представата за цяла статуя от чисто злато оставя у всеки усещането за лична загуба.

На следващата сутрин градусът на изненадата се покачва още повече: станала е грешка! Статуя на Александър Македонски, от чисто злато, никога не е съществувала, камо ли да е била притежание на археологическия музей в София.

Макар и разбулена, грешката не променя кой знае колко горчивите факти - щетите от обира са огромни. От нумизматическия отдел на музея в нощта на 6 срещу 7 ноември са задигнати 167 статери (антични гръцки монети) - златни, сребърни и бронзови. Те датират от периода между 500-тната и 239-ата година пр. Хр. Липсва и почти цялата средновековна златна колекция от XVI и XVIII век. Общата нумизматична стойност на съкровището възлиза на около милион. Това е причината за незабавните и целеустремени действия на властите, които за по-малко от месец залавят виновниците и разнищват из дъно гафа.

Бандитът

Главният злосторник се оказва Васил Недялков от град Свищов. 23-годишният студент в художествената академия страдал в столицата от типичната студентска мизерия. Решавайки да се отърве от недоимъка, съдбата се оказва благосклонна и го дарява не само с брилянтна идея, но и с нежен помощник.

В академията идва на работа като модел млада, засукана девойка. Не само Васил се прехласва по хубостта съучастник

С деликатен подход Васил разкрива на възлюбената си своето намерение и моли за помощ. Всеизвестно е, че любовта е готова на всичко, затова младата жена хитро и внимателно измъква необходимите ключове изпод бащиния надзор.

Получил ключовете от тежката стара брава, Недялков натъпква в джобовете още пиличка за рязане, електрически фенер, свещ, кибрит и няколко други необходими за бързо опериране вещи и потегля на съдбоносния поход.

Часът е два след обяд, когато на шести ноември младежът влиза в музея, смесвайки се с обичайните петъчни посетители. До четири и половина се шляе из просторните зали, любувайки се отблизо на бъдещата си плячка. Когато помещението трябво да бъде опразнено, Васил се шмугва зад един старинен гардероб и няколко шкафа. Там дочаква настъпването на нощта.

Грабежът се оказва не толкова лесен. В падналия мрак Васил е подложен на първото изпитание за храброст. До ушите му стигат тежки бавни стъпки с неравномерния тропот на куцащ човек. Недялков наднича предпазливо и съзира един от пазачите - недъгав старик, който се е запътил право към скривалището му. С учестен от уплаха пулс, художникът се дърпа още по-навътре, а стъпките идват все по-близо.

Всевъзможни варианти за алиби се раздвижват вече из паникьосаното съзнание на бедния студент и той мислено се прощава с химерното богатство, когато се чува рязко хлопване на един от шкафовете, тежка псувня и миг по-късно стъпките продължават неравноделния си ритъм напред по коридора.

С няколко дълбоки вдишвания самообладанието се завръща и Васил пристъпва най-сетне към същината на

обира

Вади електрическа лампа и се заизкачва към нумизматичното отделение. С малката пиличка започва да реже една по една металните пръчки на голямата витрина, зад която блестели на светлината златните монети. Времето обаче лети прекалено бързо, малката пила скоро се изтъпява от упоритото търкане, а железата все още били цели. Васил бързо преценява ситуацията. Здравият разум му подсказва, че удар върху стъклото би бил фатален за развоя на обира. Но мисията не се оказва невъзможна. Недялков, макар и да му е за пръв път, се оказва предвидлив крадец. Творческата му натура мигновено сътворява един от най-красивите методи за обир. Като начало Васил уринира в антична ваза. След това загрява витрината, като пали взетата предвидливо свещ и на пламъка От рязкото охлаждане стъклата се пръсват почти без звук на хиляди парченца, а мечтаното съкровище, безценно колкото истинска златна статуя на Александър Велики, е реалност.

По същия начин е "отворена" още една витрина. Крадецът иска да пробва и трета, но часът е четири, скоро ще се съмне и трябва да се бяга.

И в тази част Недялков избира достойно за един художник обирджия оттегляне. Отрязва с нож шнуровете от завесите на нумизматичното отделение, след това слиза в долния салон, взема стълба и я поставя срещу крайния прозорец откъм улица "Леге". Завързва краищата на шнуровете за корниза и от три метра височина се спуска по импровизираните въжета. При спускането една монета пада. Крадецът внимателно оглежда земята, намира я и сетне се промъква през разградения двор, минава покрай общината и оттам по улица "Гурко" се спуска към Борисовата градина. Вече се разсъмва, когато крадецът достига малкия дървен мост над Боянската река до Зоологическата градина. Там Васил се спира, преглежда плячката и захвърля медните и сребърните монети в реката и в близкия канал.

Остава му само да намери подходящ

пласьор

След продължително търсене той придумва един свой другар да замине за Виена с част от откраднатите статери.

Междувременно Недялков напуска квартирата си и започнатата служба като репортер във "Вестник за жената" и се установява в евтин хотел. Старателно се укрива и от бившата си вече изгора.

Не след дълго получава чек за 650 шилинга и писмо. Приятелят пише, че засега е получил 12 000 лева. Заминавал за Париж и очаквал Недялков да го последва. Васил веднага се заема да уреди отпътуването си. Малко преди да получи задграничния си паспорт, събитията получават рязък

обрат

Художникът е оставил част от съкровището в една кесия на съхранение при друг свой другар, тъй като евтиният хотел не е добро убежище. Приятелят, също закъсал за пари, залага кесията срещу хиляда лева, но закъснява с отпуснатия му срок и кредиторът, обзет от любопитство, развързал пакета. Учудването е огромно при блясъка на безценното злато. Собственикът на заложната къща отърчава в полицията и историята е скоростно разплетена. След два дни Недялков е арестуван. По негови указания са намерени и извадени бронзовите и сребърните монети от канала и реката.

Васил всячески се опитва да прикрие другаря си в Париж, но след известно време той бива екстрадиран, а предаденото от него злато - върнато на Националния археологически музей. Само малка част златни монети от средновековната колекция са претопени във Виена.

Всички участници в драмата са осъдени по бързата процедура и излежават различен по срок присъди.