Дървото е екологичен материал, използван широко в строителството под формата на подови настилки, мебели, облицовки. Единственият му недостатък е, че е капризен и се влияе изключително от влажността на въздуха, като при високи стойности може да се раздуе, деформира, да "хване" гъбички и т.н. Всички тези проблеми обаче се решават след термичната му обработка. Подложени на високи температури традиционни дървесни видове като бор, смърч, бреза, елша, бук, ясен и трепетлика добиват качествата на екзотичните видове дървесина, подобно на тиковото дърво, а именно висока влагоустойчивост. В действителност още
в дълбока древност
хората са забелязали, че свойствата на дървото се изменят при висока температура. Не случайно дървените колове ограждащи отбранителни крепости, задължително се обгаряли, за да се удължи животът им. Старинният паркет бил закаляван, като го държали в горещ пясък. Така той получавал необичаен цвят. Въпреки това промишленото производство на термообработваната дървесина се появява едва в края на ХХ век. За целта голяма роля изиграват голямото търсене на дървени изделия, неудържимият ръст на цените на природните суровини, както и стремежът да се съхранят горите на планетата и да не се дава възможност да изчезнат редките екзотични породи.
Технологията
Преди да се опишат процесите, протичащи в дървото при термичната обработка, трябва да се знае, че основният му състав е целулоза (40-58%), хемицелулоза (15-38%), лигнин (20-50%) и екстрактивни вещества (0,8-6,9%). Целулозата, която заема по-голямата част от клетъчната обвивка, отговаря за механичната здравина и еластичност на тъканите. Хемицелулозата е своеобразен циментиращ състав в клетъчните стени. Лигнинът представлява органично полимерно съединение, предизвикващо лигнификация (вдървеняване) на клетъчните обвивки.
Под действието на температурата
първо се разлага хемицелулозата, което води до изчезване на питателната среда за гъби и бактерии, намалява се обемът на материала, снижава се нивото на вътрешните напрежения и водопоглъщаемостта. При по-нататъшно повишение на температурата започва структурно изменение и на целулозата. В резултат на това дървесината в още по-голяма степен губи способността да поглъща влага и съответно по-малко се поддава на деформации. Освен това по правило става по-твърда, но незначително губи еластичността и здравината при огъване. При термообработката не се използват никакви химикали, а само пара и вода, така че след температурното въздействие материалът остава екологично чист. В крайна сметка термодървесината придобива няколко
важни физични свойства,
отличаващи я от обикновената:
- От 3 до 5 пъти се намалява водопоглъщаемостта.
- Увеличава се стабилността на геометричните размери при резки температурни и влажностни промени на околната среда.
- Получава се биологично устойчиво дърво, което не представлява интерес за микроорганизмите, и негниещо.
В резултат на тези свойства паркетът от термодървесина е с по-малка маса. Високотемпературната обработка повишава и твърдостта на дървените изделия, което ги прави изключително подходящи за подови покрития. Шоколадовите, кафяви, тъмночервени цветове на термоясена, термобука, термоклена и другите нескъпи породи не отстъпват по красота и благородство на екзотичните дървесни видове. Между другото при регулиране на температурния режим могат да се получат различни цветове и оттенъци - от светлобежово до черно.
Термодървесината си има и своите
недостатъци
Първо, при високата температура тя губи здравината си при огъване, затова не трябва да се използва в носещи конструкции. Освен това термообработеното дърво понякога става чупливо, затова изисква по-деликатно отношение при механична обработка. Особено внимание трябва да се обръща на закрепянето на облицовъчните материали. Пироните при удар могат да разцепят дървото или да не обезпечат необходимата надеждност на закрепянето. Тези проблеми няма да възникнат, ако под облицовката предварително се пробият отверстията или се използват саморези (самонарязващи винтове). Най-добър резултат се получава, когато саморезите се завинтят в предварително пробити отвори.
От термодървесина се изработват изделия
за вътрешна и външна облицовка
на жилищни помещения, бани, сауни, произвеждат се мебели, в това число и градински, разнообразни подови покрития - паркет, дюшеме, дограма, врати.
Термично обработената дървесина притежава по-ниска топлопроводност (с 10-30%) от обикновената заради клетъчната си структура и по-малкото съдържание на влага. Затова подовите покрития от този материал са изключително приятни за ходене бос. Паркетът и дюшемето от термодървесина са подходящи за монтаж на подгряващи подови системи, защото са стабилни при въздействието на топлината, която може да достигне 45 градуса. Освен това благодарение на технологиите за термична обработка могат да се поръчат подови покрития с предварително избран цвят и здравина.