15-ина маскирани нахлуват посред бял ден с метални тръби, боксове и ножове в трамвай №20 край гара Искър в София, пребиват жестоко 5-има младежи и след 5 минути си тръгват. Следи от нападателите в мотрисата почти липсват, но от полицията казват - побоят е по политически причини. Жертвите изповядват комунистически възгледи, а биячите им - неонацистки. Шест години след зверството старт на делото няма и то отлежава в Софийския районен съд.

Младежите Здравко Димитров, Никола Николов, Христо Христов и Стефан Петров пристигат от Пловдив с влак на Централна гара в София около 9,20 ч на 6 юни 2010 г. Те са на възраст между 16 и 20 г. Идват, за да се включат

в протест в

подкрепа на

политически

бежанци, които

живеят в

столичния кв.

“Бусманци”

Обявено е, че митингът е срещу безправието и лошите условия за живот на чужденците в дома за временно настаняване.

На жп гарата пловдивчаните посреща Борис Боев, член на антифашисткото движение “23 септември”. Младият мъж качва приятелите си си в кола до трамвайната спирка при Централни хали. Там към тях се присъединяват още 4-ма младежи, които не крият, че имат леви убеждения. Някои от тях са в редиците на младежкия комунистически клуб “Че Гевара”.

Около 10 ч всички се качват в трамвай №20 и тръгват към кв. “Бусманци”. След 40 минути мотрисата пристига на спирка “Българска кожухарска индустрия” в кв. “Дружба” край гара Искър. Трите врати на трамвая обаче са препречени от 15-20 момчета, въоръжени с метални палки и тръби. Те носят в ръцете си боксове и стъклени бутилки. Някои от тях нахлузват черни качулки на главите си, а други крият лицата си с медицински маски.

Чуват се гръмки викове: “Слизайте, слизайте!”. Маскираните младежи влизат в мотрисата и се насочват към момчетата с комунистически убеждения. Част от нападателите познават по физиономии жертвите си от видеоклипове на комунистически митинги в София. Гледат ги в интернет.

Започват да ги

удрят с палките

и боксовете.

Целят се

най-вече в

главите им

Ритат ги. Трима от пребитите се опитват да избегнат ударите, като се крият под седалките.

Други от приятелите им са хванати на тясно в ъгъла на трамвая зад ватманското място. Побойниците се заканват: “Ще ви убием! Ще ви избием!”. Очевидци на мелето стават ватманът Юзнук Мюмюн и пътник от първата седалка в мотрисата. Те изпадат в шок. Зверският бой продължава около 5 минути. На излизане от мотрисата нападателите казват: “Пак ще се видим”. Ватманът затваря вратите и трамваят потегля. На следващата спирка ранените се обаждат в МВР.

В обвинителния акт по делото прокурор Чавдар Железчев пише, че най-свирепи в побоя са Димитър Лазаров и Матея Пенев. Полицията сочи Димитър за лидер на ултранационалистическото движение “Национална съпротива”. Прокуратурата повдига обвинения за леки и средни телесни повреди по хулигански подбуди освен на Лазаров и Пенев и на други четирима - Васил Павлов, Емил Алексиев, Марио Елмакуси и Росен Кънев, но никъде в тях не се отбелязва, че те са част от нацистки организации или че в миналото са имали подобни прояви.

Тезата, че нападението в трамвая е фашистко, е на полицията. Тя се основава на показанията на жертвите на мелето и на кореспонденции, открити в домашните компютри на част от подсъдимите.

Членовете на “23 септември” Борис Боев и Димитър Панайотов са най-тежко ранени след побоя.

Имат мозъчно

сътресение,

счупвания по

ръцете и охлузни

рани по телата

Панайотов е ритан, докато е повален на земята. С контузии са и други четирима, сред които и момиче, показва разследването.

Коз в ръцете на полицаите се оказва

тъмна кърпа,

открита край

трамвайната

спирка

Следи по нея изцяло съвпадат с ДНК профила на уличения Пенев.

По време на разследването се изяснява и произходът на друг от разследваните - Марио Абделганил Елмакуси. Неговият баща е палестинец, но отдавна семейството живее в блок в столичния кв. “Стрелбище”.

Марио не се признава за виновен. Аверите му Емил Алексиев и Росен Кънев от самото начало твърдят, че по време на побоя са били с родителите си по домовете. Майката и бащата на Росен потвърждават.

“Ще извадя разпечатка от телефона на сина ми, за да се види с кого е говорил, в колко часа и къде се е намирал в неделя сутринта”, казва Лина Кънева, майка на Росен. Униформените конфискуват компютъра му, който най-вече се ползвал от бащата на Росен - Володя. Той казва, че на 6 юни 2010 г. събудил сина си към 14 ч, защото закъснявал за квартален мач в близкото училище. Боят в трамвая става към 10,40 ч.

След повече от месец в ареста Кънев бе пуснат, без да му бъде наложена мярка за неотклонение. Мотивът е, че няма доказателства срещу него да е участвал в побоя.

“Нямам нищо общо със случая и у мен не са намерени никакви свастики и други подобни предмети”, казва Кънев. Той твърди, че никога през живота си не се е качвал в трамвай №20, защото живее в кв. “Лозенец” и не му се е налагало да ползва тази линия.

При обиските в апартаментите на другите от побойниците полицаите не намират боксове, палки, качулки, ножове или нацистки символи. Прибират обаче по един компютър от всеки адрес, за да проверяват дали шестимата не са уговаряли нападението в интернет.

Сред свидетелите на прокуратурата е и съседка на един от нападателите, който живее в кв. “Гара Искър”. Тя видяла от терасата си, че

младеж хвърля

метална тръба,

увита във

вестник, от

балкона

на блока си.

Ден след като полицаите правят огледи на окървавения трамвай №20, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов казва: “Това са анархични движения - леви и крайнодесни, и сблъсъкът между тях е свързан с позицията им за чужденци в “Бусманци”. Добавя, че в МВР е изготвен нов подход за противодействие на ксенофобските прояви.

Съдебната

въртележка по

случая започва

през 2013 г.

Делото се връща на няколко пъти на прокуратурата заради нарушения. После преминава през няколко съдии, които така и не му дават ход.

Мотивите най-често са свързани с това, че част от подсъдимите идват в съдебната зала без адвокати, или заради това, че призовкарите не са ги открили. В края на миналата година папките отиват при шефа на Софийския районен съд в оставка Методи Лалов, след като предишната съдийка става преподавател.

Лалов е насрочил заседание за 7 март. В началото на януари имало безуспешен опит за старт на делото. То се отложило, тъй като един от адвокатите на обвиняемите - Калин Чанков, не се явява в залата, тъй като не успели да го призоват. Съдията поискал телефонната слушалка от подсъдимия Димитър Лазаров и лично уведомил защитата за датата на следващото заседание.

41 са свидетелите, които прокуратурата иска да бъдат разпитани в съда. Повечето са родители на обвиняеми и пострадали.

Почти преди всяко заседание жертвите на побоя и техни съмишленици разпъват плакати “Побоят в трамвай №20 не е хулиганство, а фашизъм” пред съда в знак на протест срещу тромавото правораздаване. Те изразяват надежди и очаквания, че съдия Лалов ще даде ход на делото и че то може да приключи до края на 2017 г. поне на първа инстанция.

Шестимата подсъдими са на свобода. Адвокатите им казват, че клиентите им водят нормален живот - ходят на работа, имат семейства и се срещат с приятели. Добавят, че ултрадесните им възгледи са плод на въображението на униформени от МВР.

Пребитият в мотрисата Стефан Петров: Моят кумир е Костадина Кунева

“Фашисткото нападение не може да спре борбата за един по-добър свят”, казва 23-годишният Стефан Петров, един пребитите в трамвай №20 през 2010 г.

Тогава той е на 17 години и въпреки, че е непълнолетен, идва в София за протеста в подкрепа на бежанците. Отървава се с няколко рани на главата, отоци и кръвонасядания по челото и много охлузвания по ръцете и краката.

“Въпреки инцидента аз продължавам да вярвам в това, в което вярвам. Не съм се отказал от моите леви убеждения”, добавя Стефан, който преди година завършва журналистика в УНСС.

Според него фашисткото нападение в трамвая през 2010 г. е продължение на акции на терор и сплашване.

“Заради дейно изразяваните си синдикални, антикапиталистически, антивоенни и комунистически позиции младежи в София получават множество заплахи за здравето и живота си - чрез интернет, на живо и посредством ред нападения по улиците”, казва той.

Младият мъж има информация, че част от побойниците му са имали и предишни ксенофобски прояви на митинги в София. За тях обаче МВР не съобщава.

Кумир на Стефан е българката Костадина Кунева, която в момента е гръцки евродепутат от крайнолявата партия СИРИЗА.

“В Гърция Кунева работи като чистачка в атинското метро. Наета е от фирма за хигиенисти. Тя бързо установява, че работодателят ѝ не зачита правата на работниците. Влиза в местния синдикат, става негов секретар и успява да издейства за работниците двойно повече почивни дни на месец”, разказва с възхищение Стефан. През 2008 г. жената е залята с киселина и ослепява с едното си око. Претърпява много операции. През октомври 2013 г. Кунева осъжда работодателя си на 250 000 евро обезщетение.