“Добре съм. Излежавам се. Това не е обичайно за мен, но какво да се прави – болница”, каза Стоянка Мутафова за “24 часа” от болничното легло. Около нея има няколко сестри. Угаждат ѝ. Телефонът непрекъснато звъни. Телевизорът боботи, но тя не му обръща внимание. Политиката само я разсмива.

В сряда вечерта актрисата почувствала болки в гърлото. “Ама ха, оправих се от инфаркта, та да получа сега ангина.” Поискала камфоров спирт от сестрите за разтривка. Те се разтичали, нямали подръка. “Така е то в такава клиника, сигурно има лекарства от Космоса, но обикновен камфоров спирт – не!”, изумила се Стоянка, която се лекува по “бабешки”, навиквайки невинните сестри. Разбира се, намерил се нейният лек. Веднага помогнал.

Лекарите ми казаха, че не трябва да променям начина си на живот. Да продължа да играя. Разбира се, по-спокойно. Да бъда една госпожа не толкова стихийно бедствие, а само обикновен вятър – поне с 200 км в секунда, леко ураганен, смее се тя.

- Нима щяхте да ги послушате, ако бяха казали друго?

- Е, вярвам им. Не ме карайте да казвам колко непокорна пациентка съм, колко не искам да знам каква е истината за тоя моя стент и как искам пак да съм на сцената. Как не стъпвам в кабинет, ако наистина не ми припре. Или не падна в банята. Случи се. Но каквото кажат лекарите – това. А те казаха: “Може, госпожа Мутафова, да се върнете на сцената, да играете.” Е, аз какво! Да им противореча ли? Позволяват! Играя! Това е лечебна терапия, нали... Но като се замисля, ако бяха размахали пръст и наредили – никакво ставане от леглото! Щях ли да ги послушам? Вероятно не! Напук на всяка диагноза! Господ си знае работата и кога да ме вземе. Какво губя, какво печеля. Там, при моя Нейчо. Горе, в рая или в ада. Мен наистина сцената ме лекува.

Чуваме се и с дъщеря ѝ Мария Грубешлиева-Муки. Тя се е поуспокоила след последното си посещение в клиниката, но знае, че трябва да озаптява неуморната си майка. “На мен какво после ми се пише! Битката ще е свирепа”, не крие тя. “Караме се, спорим, но това сме ние, разчитаме само една да друга, няма на кой друг”, казва Муки.

Дъщерята на Стоянка сега усеща последствията от огромния стрес около операцията на майка ѝ, самата тя не може да спи, стиска винаги телефона в ръка, стряска се, трудно се съвзема. Около нея са двете им котки. Любимецът на Стоянка – улична превъзходна, тъгува, вперил поглед във вратата.

А Стоянка от болничната стая казва: “Как ми липсва неговият поглед. С тия зелени очи. Не котешки, а човешки. Страда за мен. Спокойно, Чарли (кръстен на Чаплин) спокойно, моето коте - мисля, че е прероден Нейчо!, идвам си здрава вкъщи! Чакай ме! Ще се гушкаме, мили мой. Обичам те.”