Oлимпиадата в Рио премина изцяло под знака на скандала с покритите положителни проби за допинг в Русия. Заради него едва не бе наложена забрана за участие на целия отбор. Най-зле си изпатиха лекоатлетите и щангистите, които с едно изключение - Даря Клишина, не бяха допуснати. Самата Клишина бе направена на луда и първо бе допусната, след това спряна и накрая отново допусната до участие, след като спечели арбитражно дело в спортния съд.

Всичко дойде от разкритията, че от години в Москва са покривани проби на спортисти, като върхът бил по време на олимпиадата в Сочи.

Битката с допинга стартира заради смъртен случай по време на олимпийските игри в Рим през 1960 година. Преди това никой и по никаква причина не е проверявал състезателите.

Инцидентът става на 26 август по време на 100-те километра отборно предследване на шосе, една от коронните дисциплини в спорта. Температурата е невероятните 42,2 градуса. Състезанието е по знаменития булевард “Христофор Колумб” в италианската столица.

Датчаните винаги са били един от фаворитите в тази дисциплина. Но още на първата обиколка от 25 километра Йорген Б. Йоргенсен спира заради слънчев удар. Това означава, че останалите трима трябва да завършат, за да им бъде признат резултат.
Малко след това и лидерът на отбора Кнуд Енемарк Йенсен казва на съотборниците си, че му е лошо. 23-годишният състезател е спечелил Нордическата обиколка през този сезон, а отборно е втори. Женен е за племенницата на легендарния Хенри Хансен, двукратен олимпийски шампион от игрите в Амстердам през 1928 г. и сребърен медалист от тези в Лос Анджелис 4 години по-късно в отборното преследване.

Нилс Бансьо хваща Йенсен за фланелката, за да не падне, а Воън Бансборг
го крепи от другата страна и започва да го полива с вода Това дава краткротраен ефект и Йенсен заявява, че е по-добре. В момента, в който Бансьо пуска фланелката му, той пада като отсечен и си разбива глава в бордюра.

Линейката закарва тялото на колоездача до финала, но той умира от раните си. Тялото е закарано в клиниката “Свети Евгений”, но там не могат да направят нищо. Датския принц Алекс, който по това време е член на МОК, пътува за болницата, но така и не успява да го види жив.

От този момент нататък започват странните неща около този случай. Първоначално италианската преса обявява, че в кръвта на колоездача са намерени следи от един куп лекарства. Това обаче бързо е отречено. Докладът на тримата лекари, които извършват аутопсията му в Института за правна медицина, е обявен чак на 25 март 1961 година или
близо 7 месеца след смъртта на датчанина.

В него пише, че той е получил инфаркт и това е причината за смъртта му. Травмата на главата е постмортем. Няма никакви следи от други медикаменти в кръвта му. Целият доклад обаче не е публикуван и до днес.

Това е малко странно, след като на снимка след инцидента се вижда как мъж се опитва да изправи Йенсен на крака и той е с отворени очи и също се опитва да стане.
Години по-късно един от лекарите Алваро Маркиори признава, че в кръвта на жертвата са открити “следи от много неща”, включително и амфетамини.

Треньорът на датчаните Олуф Йоргенсен признава по време на следствието в родината си, че е дал на състезателите медикамента рониакол (никотинил алкохол), който действа съдоразширяващо. Трябвало е да се осигури по-добър приход на кръв в мускулите. При голямата горещина това може да е довело до припадъка на състезателя. Но и наставникът бързо се отказва от показанията си, след като го заплашва наказание.

Семейството на Йенсен, който е роден на 30 ноември 1936 година в Орхус, получава точно 1 милион италиански лири, или 1600 долара от олимпийската застраховка, която организаторите правят на спортистите. Датчанинът е едва вторият, който умира по време на олимпиада след португалския маратонец Франсиско Лазаро през 1912 г. в Стокхолм.
Неговата смърт обаче кара МОК да подеме битката с допинга. Година по-късно е създадена медицинската комисия на комитета, която изработва първия списък със забранени медикаменти през 1967 година. Задължителните проверки стартират по време на зимните игри в Гренобъл и летните в Мексико Сити година по-късно.

Първата жертва на проверките е шведът Ханс- Гунар Лиенвал, който дава положителна проба за етанол, след като печели бронз в отборното състезание по модерен петобой. Така той, Бьорн Ферм и Ханс Якобсон губят медала, който отива във Франция. Ферм е индивидуалният шампион от игрите в Мексико, а Лиенвал губи седмото място. Признава, че преди стрелбата обръщал по две бири, за да се успокои. А алкохолът е забранен точно в този спорт.

Лиенвал е участник и на игрите в Токио, четири години преди тези в Мексико Сити, като е четвърти отборно и 11-и индивидуално. След наказанието си се връща на тези в Мюнхен през 1972 година, като е пети с тима си и 25-и в индивидуалното класиране.

БЪЛГАРИТЕ СА 17-И

ВЪВ ФАТАЛНИЯ СТАРТ

Български колоездачи участват във фаталното състезание на 100 километра отборно по часовник на олимпиадата в Рим и дори постигат класиране, което днес би било прието като престижно. Боян Коцев, Димитър Котев, Огнян Тошев и Стоян Георгиев завършват на 17-о място от 32 екипа, като зад нас са Белгия и Австралия, които диктуват модата в световното колоездене.

Българите завършват за 2:26:20,48 часа надпреварата. Това е само на 11 минути и 47 секунди след домакините, които печелят златния медал.

Италианците вземат титлата с над 2 минути преднина пред обединения тим на Германия, предвождан от легендарния колоездач на ГДР Густав-Адолф Шур. Който след обединението бе обявен за спортист №1 на всички времена на източната част на Германия. С него са Егон Адлер, Ерих Хаген и Гюнтер Льорке. Интересното е, че тимът е обединен, но всички от четворката са от ГДР.

Италианците са Антонио Байлети, Отавио Колияти, Джакомо Форнони и Ливио Трапе. Веднага след олимпиадата те стават професионалисти, но единствено Байлети има някакъв успех. Той има записани по 2 етапни победи в Тур дьо Франс и обиколката на Италия.

Успехът му в 9-ия етап на тура от Ла Рошел до Бордо през 1962 година още се споменава заради невероятната солова атака, която стартира 120 километра преди финала и завършва успешно.

Бронзовият медал на 100 километра отборно на игрите в Рим е за СССР, който е предвождан от Виктор Капитонов. Останалите са Евгений Клевцов, Юрий Мелихов и Алексей Петров.

Само 4 дни след отборното състезание е индивидуалното, в което Капитонов поднася голяма сензация. Датският тим, разбира се, не участва заради трагедията. 142-ма застават на старт по 172-километровото трасе, а до финала се добират едва 76.

Капитонов води битка с Ливио Трапе до последните сантиметри на състезанието. Една обиколка преди края той по погрешка спринтира и изненадва съперника си. Трапе обаче се окопитва и сам излиза напред. В последните метри обаче е застигнат и Капитонов печели с една капла напред. Времето и на двамата е 4:20:37 часа.

Това обаче е нищо в сравнение с битката за бронзовия медал. Според официалния протокол на олимпиадата с време 20 секунди по-слабо от това на Капитонов и Трапе са финиширали цели 39 състезатели! Такова чудо няма в историята на олимпиадите.
Все пак медалът е за Вили ванден Берген от Белгия, който в отборното завършва след българите.
От нашите само Стоян Георгиев успява да се добере до финала след изнурителното отборно състезание. Той е класиран на 52-о място. Времето му обаче е на по-малко от 5 минути от това на тези, които са водили битката за бронза. Боян Коцев, Димитър Котев и Огнян Тошев слизат от колелата преди края на индивидуалното състезание.