Националният исторически музей подновява разкопките на

„Балък дере”, Ивайловградско

През септември отново ще започнат разкопките на късноантичната и средновековна крепост в местността „Балък дере”, Ивайловградско, под ръководството на археолозите Мариела Инкова и Ивайло Кънев от Националния исторически музей, съобщи проф. Божидар Димитров – директор на НИМ. Проучванията на крепостта, известна още под името "Родостица", стартират още през 2004 г. от доц. Бони Петрунова. Културните пластове достигат дълбочина 2.20 м.

Основната цел на екипа е да допроучи представителната сграда в крепостта. Предстои доразкопаване на нейното дворно пространство, където са били открити фрагменти от мраморни колони, част от водопровод и изчистване на помещение №4 от каменни струпвания. Археолозите очакват да разкрият в пълния й блясък византийската сграда, която е била изключително представителна и единствената в крепостта, построена със спойка от бял хоросан и обмазана отвътре. Находката дава основание на археолозите да смятат, че „Балък дере” не е просто стражева крепост, а замък, откъдето е бил управляван регионът.

В запазената архитектура личат следи от късноантичен блясък. Археолозите са открили сгради и улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия в края VI век по време на управлението на император Фока и в началото на управлението на император Ираклий. От този период са се запазили множество предмети на бита –теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика, както и неизменното огромно количество монети, в чийто център през 2010 г. беше открито съкровище от V век.

Създаването на българската държава и нейният възход през X век също оставят своя белег в „Балък дере”. Открити са основи на жилище с огнище, множество старобългарски коланни апликации.

През XI век се стига до промяна във функциите на крепостта, населението започва да живее извън нейните стени, а върху големите сгради се формира некропол с богати гробове.

С превземането на Константинопол през XIII век се променя завинаги геополитическата конфигурация на Балканите и постепенно започва упадъкът на крепостта. Въпреки това са открити множество монети, луксозни керамични съдове, бронзов обков на книга с изображение на светци, както и архитектурни поправки на съществуващите вече сгради. Най-късно откритата находка е сребърна монета от времето на кръстоносеца Гийом II, управлявал атинското дукство в началото на XIV век.

Местността „Балък дере” остава дълго време извън полезрението на учените и на иманярите, защото се е намирала в строго охраняваната гранична зона - на самия кльон с Гърция. Крепостта се издига на границите между България и Гърция, между Родопите и Тракия и между средновековната българска държава и Византийската империя. Намерените апликации на старобългарски колани от Х век, са най-важното доказателство, че крепостта е българска. Това е била най-южната българска твърдина на Симеонова България, която е пазела подстъпите към Родопите от Византия.