В своята дълга и суперуспешна кариера на военен пилот ген. Румен Радев е изпълнявал не един или два лупинга.

По принцип това е сложна и твърде опасна фигура от висшия пилотаж. Радев обаче е един от малцината български пилоти, които са изпълнявали много по-сложна фигура - Кобрата на Пугачов. При нея изтребителят се издига мощно нагоре и в един момент зависва като че ли върху опашната си част. Хиляди софиянци видяха с очите си това невероятно изпълнение на 11 октомври 2014 г., когато на столичното летище ВВС реализираха авиошоуто “Това сме ние”. Тогава ген. Радев обра овациите с перфектния си пилотаж. Вторият още по-рискован лупинг на авиатора беше миналата есен, когато той изненадващо и гръмко подаде оставка в знак на несъгласие с плачевното състояние на военната ни авиация и липсата на ясна перспектива за нейното бъдеще. Едва ли е имало здравомислещ човек тогава, който да не се е възхитил на смелостта на генерала. Ето, зарязва си блестящата кариера в името на едната чест! Рискува собственото си благополучие,

за да стресне

политическата класа!

Аплодисментите не стихнаха дори тогава, когато Радев оттегли подадената оставка, след като премиерът Борисов го увери, че властта ще обърне по-сериозно внимание на развитието на ВВС и дори веднага заделя 80 млн. лв.

От този момент измина почти година. Случиха се много събития, но е редно да отделим поне две. Първо - България пое риска да сключи договор с Полша за ремонт на 6 двигателя за МиГ-29 и първите 4 вече са върнати обратно. Остава през ноември да получим последните два. И второ - най-сетне проектът за придобиване на съвременен многоцелеви изтребител не само влезе в МС, но и получи одобрението на Народното събрание. Така бе даден ход на търсене на най-добрия изтребител за България и на преговорите за неговото купуване. Този проект стартирл още преди 15-16 г. Няколко пъти екип от експерти на ВВС го връчва на съответния министър на отбраната, но оттам нататък

някой все го

блокираше

Ексвоенният министър Аню Ангелов призна, че по негово време проектът е бил спрян само заради падането на кабинета “Борисов-1”.г. Не успя да го придвижи и БСП-министърът Ангел Найденов.

И ето че най-после проектът тръгна. Финансист №1, който доскоро не искаше и да чуе за изтребители, първо обеща държавно гарантиран заем, а буквално преди седмица обяви, че можем да платим самолетите с нормални приходи от бюджета.

И в този дългоочакван момент, когато изтребителите се виждат на хоризонта, ген. Радев с гръм и трясък подаде оставка. Основният му аргумент е несъгласието с поправката в закона, че и други може да ни пазят небето. Добре, но тази постановка бе приета преди 6 месеца, защо не си пусна рапорта още тогава?! Какво се промени за това време? Нищо. С изключение на това, че наближиха президентските избори.

Каквото и да стане , ген. Радев трябва да знае, че нагазването в политиката е по-опасно и от най-сложния лупинг. При всичките ѝ недостатъци военната професия е строго регламентирана. Докато политиката също е война, но без правила.

- Няма страна в

света, където бойно дежурство да се носи

с наличните 6 самолета, смята ген. Радев

- На дежурство застъпват 2 плюс
един резервен

- Проблемът обаче е, че на нас са ни нужни повече самолети, за да водим подготовката на летците. Защото те летят опасно малко и броейки машините, забравяме за хората

 

На бивши военни

не им върви в

политиката

През последните 26 г. нито един военен не е  пробил в политиката, след като е свалил пагона. Провали се бившият началник на отбраната ген. Симеон Симеонов, въпреки че ДПС му отреди водаческо място в листата си за София за последните избори. Не успя да се пребори за кметското място в Карлово и скандално нашумелият ген. Димитър Шивиков. Бившият началник на Генщаба ген. Михо Михов стана депутат от АБВ, а наследникът му ген. Никола Колев замина посланик в Хага. Депутат и посланик, но не и президент. Разликата е от земята до небето.

И преди 1 г., и сега ген. Радев е категоричен, че е срамно държава като България да не може сама да гарантира въздушния си суверенитет. В устава на НАТО е записано, че всяка държава трябва да може сама да гарантира своята сигурност и да допринася за сигурността на другите държави-членки.