Зам.-министър Диян Стаматов: Посочете от 45 до 100 желания за паралелка
Има риск да изпаднат от първото класиране, ако са маркирани малко кодове
Изключително важно за успешното класиране в елитна гимназия е подреждането на желанията в заявлението, те трябва да са голямо количество. Оптималният брой е между 45 и 100.
Това обясни зам.-министърът на образованието Диян Стаматов дни преди подаването на документи за участие в първото класиране. Заявленията ще се приемат от 16 до 21 юни, а родителите в момента са в пика на напрежението да не объркат правилната подредба на желаните паралелки и училища.
Голяма заблуда на родителите е, че ако изпишат най-добрите училища, детето им ще влезе в тези паралелки дори при по-нисък бал. Не само че няма, а ще пропусне и второто класиране, предупреди Стаматов.
Първо трябва да са сравнили бала на ученика с миналогодишния праг за влизане в желаните училища.
Подредбата трябва да е според желанието. Родителите, чиито деца са с висок бал, естествено, трябва да подредят най-напред гимназиите фаворити, а след тях не толкова предпочитаните. Децата, чийто бал е сравнително нисък, нямат голям шанс да попаднат в елитните езикови училища. Но
въпреки това
разумно е да
сложат и тях
отпред, защото е
възможно на
случаен принцип някой родител да е объркал и те да попаднат в по-добра паралелка.
министърът на образованието съветва:
След изпитите за седмокласниците сега е важно да подадат правилно документите си.
Трябва да се изпишат всички кодове на профилите, професиите и специалностите в избраните училища. Не е достатъчен номерът на училището.
Ученик, издържал изпит, не означава, че е приет, напомня зам.-министърът. Задължително трябва да подаде заявление за участие в класиране. Всяка година има родители, които не подават заявления, защото смятат, че щом децата им имат високи оценки, то по право са приети.
През 2014 г. най-високият минимален бал беше 34,502 в немската гимназия.
Математици: Децата не са тъпи,
задачите не бяха от учебниците.
А в последната има грешка!
Двойките от първия модул на изпита по математика са толкова много (17 983, или 1/3 от учениците от 7-и клас, са скъсани) не защото непременно не са учили или не разбират нищо от математика, а защото задачите не са професионално направени, заявиха математици. “Оценяването всъщност не беше реално. Много от задачите в такъв формат ги няма в нашите учебници. Той е на международното изследване PISA. Не може да искаме такъв формат, след като в учебниците задачите не се правят така”, коментира пенсионираният вече експерт по математика в МОН Николай Райков.
Ето и анализа на всяка задача от първия модул на проф. Сава Гроздев, който е зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
Задача 1. Проверява дали ученикът умее да превръща обикновена дроб в десетична – материал от 5-и клас. Начинът, по който това се проверява, е неподходящ. В училище задачите се формулират директно: превърнете обикновената дроб в десетична.
Задача 2. Неправилна формулировка. Разликата 25.25 – 5.5 и т.н. За обикновения ученик това не е разлика. Формално погледнато, не е разлика, защото в израза има две умножения.
Задача 3. “Нормалният вид на …” - това след “на” не е назовано какво означава всъщност. Тази задача проверява дали ученикът знае какво е нормален вид на многочлен. Масовият ученик би решил задачата, ако тя се зададе коректно така, както в училище, например: “Представете израза във вид на многочлен в нормален вид.”
Задача 4. Това е задача с 2 параметъра. Объркващото за ученика е това, че се иска заместване с число само на единия параметър.
Със сигурност масовият ученик не е разбрал нито една от първите 4 задачи и ги е изоставил.
Задача 5. Проверява дали ученикът умее да решава линейно уравнение. В училище такава задача се задава по следния начин: “Решете уравнението или намерете неизвестното x.”
Задача 6. Тя подвежда ученика, защото той трябва да направи разлика между думата “решенията” и думата “решения”. Съществено в тази задача е членуването на “решения”. Подвеждаща е, защото отговор А) съдържа решения, а верният отговор е Б). Но А) е преди Б) и ученикът няма да премине към Б), за да направи разлика.
Задача 7. Тази задача е нереална. Не е възможно да се изкачва връх със скорост 2 км/ч - подобна скорост е твърде висока. При това забележете, че върхът се изкачва цели 6 часа с такава висока скорост. Невъзможно е. Освен тази нереалност задачата не е зададена коректно от математическа гледна точка, защото не е казано, че на отиване и на връщане туристът изминава едно и също разстояние.
Задача 8. Също нереална задача. Кой е този булевард, който се почиства от снегорин за цели 5 часа!?
Задача 9. Ако аз трябва да решавам тази задача, бих отговорил, че данните в условието са недостатъчни за посочване на която и да е от графиките. Текстът “продължил да тича по маршрута си” не е уточнен – колко време тича след почивката, какво разстояние изминава и т.н.
Задача 10 и задача 11. Възможни са.
Задача 12. Тази задача е много трудна. Проверява дали ученикът знае признака за еднаквост на два триъгълника по три страни. Задачата не е подходяща за първи модул. Оценката от 3 точки е малка.
Задача 13. Също много трудна и трябва да се оценява с повече от 3 точки, защото има много стъпки в нея. Освен това се говори за страни “в триъгълника”, а в задача 11 се говори за страни “на триъгълника”. За едно и също нещо се използват два различни предлога. Това обърква ученика.
Задача 14. Тук не е указано в какво се измерва x.
Задача 15. Изисква се изразяване на отговор чрез параметър. Такова нещо не се учи в 7-и клас.
Задача 16. Данните в тази задача са в противоречие с данните от задача 14. Обектът е един и същ – посоченият чертежb
. От математическа гледна точка подобно нещо е допустимо, но за един седмокласник е объркващо.
Задача 17. Такава задача е давана и минали години. Опитът показва, че подобна задача не се разбира добре.
Задача 18. Тук B = 2.1,5 – 1,5.5 e наречено израз, а в задача 2 подобно нещо е наречено разлика. Това не обърква ли учениците? Със сигурност.
Задача 19. Нетипична задача и отново се иска изразяване на отговор чрез параметър.
Задача 20. Не знам защо обявиха официално по телевизията, че в тази задача няма грешки. Има грешка и тя е в броя на триъгълниците, който е 7, а не 8.
- Какво съветвате седмокласниците и родителите им преди подаване на заявление за участие в състезанието за гимназия?
- Важно е да се прецени как се формира балът за съответните училища. За различните профили и за професиите той се формира по различен начин. Винаги участват оценките от изпитите по български език и математика. От удостоверението за завършен 7-и клас участват различни оценки.
Много трябва да се внимава при попълването, за да бъдат описани кодовете на съответните профили. Когато се подреждат училищата с паралелките, е важно винаги да се тръгва от най-желаните. Споделих с родители, че това е подреждане на мечтите.
- Какъв бал ще е необходим за най-желаните училища в София?
- Най-желаните ще са с най-високия бал, естествено. Очаквам да има лек спад на бала, но за най-желаните училища на София това няма да се случи.
- Ако имаш 2 четворки, струва ли си да пишеш на първо място Немската гимназия?
- Не е реалистично. Нека желанията да бъдат обмислени добре.
Най-рискови са оценките, които са в спектъра между отличен и много добър. Трябва да имат достатъчен брой желания, защото в противен случай, ако балът не достигне за нито едно от училищата, за които детето е кандидатствало, шансовете му за участие и на втория етап на класиране са минимални и ще остане извън класирането чак до 3-ия етап.
