Време е част от демократичната общност да се изправи пред неприятната истина, че може и да не успее да стигне до балотаж на президентските избори. И тогава ще трябва пак да се избира между ужасен кандидат и още по-ужасен кандидат.

Знам, че това няма да се хареса на твърдото ядро, но е факт, че има загуба на гласове от по-широката аудитория и се наблюдава свиване до партийни фенове. Получава се странен феномен как масовата аудитория не харесва управляващите, а за това има всекидневни причини, но одобрението за опозицията не расте.

Не трябва да се обвиняват социолозите, за да не се изпадне в казуса на Тръмп, който уволни шефката на трудовата статистика, защото не хареса данните за увеличаването на работните места. За истинските социолози става дума, да сме наясно.

От комуникационна гледна точка няколко фактора могат да се опитат да дадат обяснение защо подкрепата за демократичните партии не расте:

- противоречиви позиции на отделните демократични партии по няколко основни въпроса, а това дразни хората;

- все още недоброто отиграване на темата "вие бяхте в сглобката, значи сте виновни", и то от партийки, които са в сегашната "мега-сглобка";

- недоборото комуникиране на ключовата роля, която изиграха за Шенген и Еврозоната, въпреки че това беше в основата на жертвата им за "сглобката";

- недобро комуникиране на няколкото институционални атаки срещу представители на демократичните партии;

- затъване в парламентарното ежедневие, което е важно за отбиване на най-тежките опити за законодателни глупости, но за пореден път се къса връзката с масовата публика;

- затъване в обяснения, сякаш те са управляващи, а не малка опозиция.

От друга страна трябва да се признае, че самите демократични партии са поставени в изключително неизгодна позиция в момента:

- имат само 36 депутати;

- "мега-сглобката" в момента работи перфектно - явно ИТН и БСП се чувстват прекрасно във властта с ГЕРБ и ДПС-НН;

- много от действията на другата част от "парламентарната опозиция" изглеждат като напълно координирани с управляващите;

- много "пробити" кадри на различни нива;

- самите фенове на демократичните партии са разделени и се карат помежду си;

- всички имат огромни и нереалистични очаквания към тези 36 депутата и всеки им се кара за гласувани текстове, сякаш са можели да бъдат спрени;

- управляващите имат негативен образ и могат да правят каквото си искат, докато и при най-малката грешка на някой от тези 36 депутата, "морални стожери" ги разпъват безжалостно;

- институциите ги наказват избирателно, за да ги очернят и свалят допълнително доверието на масовата публика в тях.

Ситуацията няма да се промени, ако основните участници в нея не променят поведението си.

1. Демократичните партии трябва категорично да се променят, за да отговорят на промените в реалността. Структури, ръководства, визия, комуникация, послания, лидерство, фокус, партньорства, с една дума - всичко, което ще промени сегашния застой, ще се стабилизира електоралната база и ще се разшири подкрепата. Неприятно е, знам, но това е реалността.

2. Демократичните хора е добре да раберат, че трябва да дават доверие и сила на избранниците си и на партиите си, за да могат те да си свършат добре работата. Трябва да подкрепят опитите на партиите да разширяват кръга на привържениците си, за да имат по-голяма сила. Без силни партии в парламента никакви реформи или промени не могат да се случат. А от слаби партии не може да се изискват чудеса. Демократичните партии така и не можаха да получат силата да управляват сами. "Сглобката" беше направена именно заради слабостта на демократичните партии и отчаянието, че Шенген и Еврозоната за пореден път ще се отложат. Платиха тежка политическа цена, но може би имаше смисъл за всички нас. Затова и не трябва да се посрещат на нож опитите за разширяване на електоралната база. Ако подкрепата остане само в рамките на "твърдите пуритани", гласовете ще се въртят около 250-300 хиляди и толкова. Неприятно е, знам, но това е реалността.

Горните две неща трябва да случат, за да се обърне тенденцията. Иначе нищо няма да се промени. И няма как демократичната общност да излъчи силен кандидат, който да работи за цивилизационния избор на България да бъде част от западната демокрация.

Целта на президентските избори трябва да е поне 500 хиляди гласа. Поне. Леко унизително звучи, но е някакво начало. Но това означава, че демократичните партии и демократичните хора трябва спешно да намерят път едни към други, да се чуят едни други и заедно да тръгнат по този път. Спешно.

От Фейсбук.