Пловдивската хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” е дала на страната шестима министър-председатели. Петко Каравелов и Андрей Тошев са били учители в някогашното Епархийско училище, преди да поемат държавните дела. Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов, Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов пък са възпитаници на школото. Нито един от изброените политици обаче не е най-известният ученик на „Св. св. Кирил и Методий”, защото там е учил самият Апостол на свободата Васил Левски, пише "Марица".

И още - Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Панайот Пипков и проф. Асен Златаров. Не на последно място за кратко ученик там е бил и Кристо Явашев, макар да не обича да говори за този период в своя живот. Сред именитите преподаватели в това училище са основателят му Найден Геров, както и Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Петко Каравелов, Иван Мърквичка и бащата на българската стенография Антон Безеншек. Образованието си в тази гимназия получават и Любен Каравелов и Стоян Заимов. Списъкът на свързаните с нея творци и участници в Освобождението и в Съединението е толкова дълъг, че всъщност е по-лесно да се каже кои от бележитите българи никога не са попадали в нея.

Училището е основано през 1850 г. и за начало се е помещавало в една от къщите в Стария град на Пловдив. Наричали са го Средоточно и Епархийско училище, защото идеята е била там да се обучават предимно свещеници и учители. „Учениците в първия випуск са били само седем и са били мъже на по 30 години. На първия годишен изпит през 1851 г. присъстват всички големци на града и тогавашният католически епископ Андрея Канова отбелязва, че знанията на учениците съответстват на наученото в големите европейски колежи”, разказва помощник-директорът на „Св. св. Кирил и Методий” Желязко Събев, който е и историк.

В годината на откриването на училището, което е и първата българска гимназия, то няма име. Изборът на патрон става през 1851 г., когато местните чорбаджии молят Найден Геров да предложи български светец. Той казва: „Кирил и Методий”, и училището е кръстено на авторите на глаголицата. През същата година в гимназията за първи път се чества и Денят на Кирил и Методий като училищен празник - с шествие, както се прави и до днес. Между Пловдив и Шумен от години тече спор кой пръв е отбелязал празника на славянските просветители. „В един пътепис от онова време се споменава, че Денят на Кирил и Методий се чества като празник в Шумен, но като училищно тържество с акцент върху славянската просвета и култура 11 май е бил отбелязан за първи път именно в нашата гимназия”, коментира дискусията Желязко Събев.

С годините броят на учениците нараства и през 1868 г. започва строежът на нова сграда на училището. Тогава със султански ферман то официално е признато за гимназия. И тази сграда скоро се оказва недостатъчна и започва изграждането на нова, наистина голяма. Тя е завършена през 1885 г. и днешните ученици в „Св. св. Кирил и Методий” се изкачват до класните стаи по същите стъпала, по които учебниците и тетрадките си са носили и Пейо Яворов и Димчо Дебелянов.

Двамата големи поети са учили в първата българска гимназия в обичайната за това възраст, но Левски - по подобие на първите 30-годишни възпитаници - попада в нея като ученик на 26 години. Историческите сведения за пловдивския му период са оскъдни, но според Захари Стоянов Левски се записва да учи в Епархийското училище през 1863 г. - след като вече е бил участник в Първата българска легия в Белград и след като е бил арестуван в Пловдив. Причина за задържането му е предателството на неговия вуйчо, който го посочва на турските власти като член на легията. Левски е освободен със застъпничеството на Найден Геров.

Случилото се след това е описано в документален фотоалбум на БАН, озаглавен „Васил Левски и българската национална революция”. „Освободен от затвора, Левски се връща в родния си град и пак заема мястото си около амвона, но не се чувства сигурен под зоркото око на турската полиция. Ето защо към средата на есента той отива в Пловдив, където, все още жаден за знания, макар и вече на 26 години, постъпва в горния клас на Пловдивското класно епархийско училище, ръководено от бележития възрожденски учител, педагог и книжовник Йоаким Груев”, е написано в изданието на БАН. Левски остава в училището до 1864 г. и изучава там математика, физика, землеописание, всеобща и естествена история и четири езика - български, турски, гръцки и френски.

Иван Евстатиев Гешов споделя в спомените си, че именно в това училище се е запознал с Левски, а други негови съученици разказват, че Дякона с особено старание е изучавал турския език, което после много му помогнало в многобройните му превъплъщения, спасили го от преследванията на заптиетата. По спомените на съратника на Левски Христо Иванов-Големия именно в пловдивското училище се е състояло тайното съвещание, на което били набелязани стъпките за освобождението на България.

И макар че училището и до днес се гордее, че е първото в света, носещо името „Кирил и Методий”, в дългата си история то се е отказвало от него. Сегашната сграда на гимназията е открита месец след Съединението и покрай еуфорията около подкрепата на княз Александър Батенберг за обединяването на Княжество България с Източна Румелия училището е именувано „Княз Александър”. На откриването на новата гимназиална сграда присъстват лично Батенберг и Стефан Стамболов, който тогава е председател на Народното събрание, и техните подписи в паметната книга на училището се пазят и до днес. След 9 септември 1944 г. гимназията получава ново название - „Димитър Благоев”. Името „Св. св. Кирил и Методий” е възстановено през 1996 г. Тогава е намерен и компромис с приноса на Батенберг към Съединението, като е решено основното училище да носи неговото име, а самата гимназия да се нарича „Св. св. Кирил и Методий”.