Развивал едва 22 км/ч по пресечен

терен, управлявали го 10 човека.

Всички машини излезли от строя

още в първите дни на войната

Пет месеца активна работа били необходими на руски конструктори и инженери, за да възпроизведат гигантския 5-куполен танк с обозначение Т-35.

Той тежал над 55 тона, дължината на корпуса му била над 10 м, а височината му достигала цели 3,5 м. Стоманеното чудовище имало един недостатък - нямало двигател. Това не било беда, защото

макетът бил

предназначен

само за музея

Такъв танк обаче съществувал в периода 1933-1945 г. По официални данни машината взела участие в реални бойни действия през Втората световна война. От нея били произведени общо 61 бройки. С тях сформирали танкова бригада в подчинение на Главното командване на Съветската армия.

Устройството на танка-гигант било стандартно. Управлението се намирало в предната част на корпуса, бойното отделение - в средата, а двигателят и трансмисията заемали задната му част.

Първият проект за многокуполен танк с обозначение Т-35-1 тежал само 51 тона. В основната купола монтирали 76,2-мм оръдие ПС-3, а в други 2 купола - 45-мм оръдия. В останалите два купола дебнели тежки картечници. В този вариант танкът се управлявал от 10-членен екипаж. По шосе той развивал до 40 км/ч, а по пресечена местност - едва 22 км/ч.

Вторият опитен образец получил обозначение Т-35-2. Дебелината на челната му броня била 35 мм, а на страничната - 25 мм. Такава дебелина се считала за достатъчна за защита от осколки и от куршуми на стрелковото оръжие.

76,2-мм оръдие изстрелвало осколочно-фугасни снаряди с начална скорост 262 м/сек, и 6,5-килограмови шрапнели с начална скорост 381 м/сек. Двете 45-мм оръдия стреляли с бронебойни снаряди.

Боекомплектът на 76,2-мм оръдие се състоял от 96 снаряда, от които 48 фугасни и 48 шрапнелни. Бронебойните снаряди за това оръдие отсъствали, тъй като

за борбата с

бронирани цели

отговаряли двете

45-мм оръдия Общият боекомплект на двете 45-мм оръдия възлизал на 226 снаряда, от които 113 бронебойни и 113 осколочно-фугасни.

Шестте 7,62-мм картечници изпълнявали ролята на спомагателно въоръжение. Две били монтирани в главната купола - една в челната част, а другата - вдясно от оръдието. Други две картечници били поставени в малките куполи, сдвоени с 45-мм оръдия. Една картечница имало в челната част в специална картечна купола. Последните серии на танка били обзаведени и със зенитни установки П-40 за стрелба по въздушни цели с колиматорен мерник.

В главната купола били разположени трима от членовете на екипажа- командир, картечар и радист. Във всяка от двете куполи с 45-мм оръдия имало по двама от екипажа - мерач и картечар. В картечните куполи - по един картечар. Главната купола била отделена от останалите отделения с преграда.

Танкът разполагал с радиостанция 71-ТК-1, заменена по-късно с 71-ТК-З- най-мощното танково радиосредство по това време.

На всички разновидности на Т-35 бил монтиран четиритактов 12-цилиндров V-образен карбураторен двигател М-17Т - модификация на немски авиационен двигател БМВ-6 с работен обем 45,8 литра. Мощността му при 1450 оборота в минута достигала до 500 к.с. (368 kW). Носимият запас от гориво осигурявал скромен пробег от около 150 км.

Гордостта на съветското танкостроене била демонстрирана на всички довоенни паради на Червения площад в Москва и в Киев. 10 танка

повдигали

самочувствието

на съветското

държавно и

военно

ръководство

Първите танкове Т-35 постъпили на въоръжение през 1935 г. в 5-и тежък танков полк в Харков, който бил подчинен пряко на Главното командване. Към края на годината полкът прераснал в тежка танкова бригада. Неговото предназначение било да усилва при необходимост стрелковите и танковите съединения при пробив на противниковата отбрана, особено при наличие на силно укрепени позиции.

През 1939 г. тежката танкова бригада била преместена в Житомир. По това време обаче съветските маршали стигнали до извода, че

нарастващата

динамика на боя

обезсмисляла

използването на

тежки и тромави

танкове

Било взето решение произведените Т-35 да бъдат оставени до пълното им физическо износване, като се увеличи броневата им защита.

Към началото на войната (22 юни 1941 г.) 48 танка Т-35 били предадени в състава на 34-а танкова дивизия на Киевския военен окръг. Останалите се намирали във военни училища и на изпитателни полигони.

Още през първите дни на войната всички тежки танкове Т-35 излезли от строя. 7 от тях били поразени от немските снаряди, 6 така си останали в перманентен ремонт, а 35 машини излезли от строя поради технически неизправности.

За последно 2 танка Т-35 се включили в боевете край Москва през зимата на 1941 г. Там ги запечатали на кино- и фотоленти военни кореспонденти.

Още в първите дни на войната немските войски успели да се доберат до един напълно изправен танк Т-35, изоставен поради липса на гориво. Незабавно го транспортирали в изпитателния полигон в Кумерсдорф, Германия, където го подложили на щателно изучаване. Немските конструктори обаче не били възхитени от съветското чудовище най-вече заради тежкото и сложно управление и изключително ниската скорост на придвижване.

Един от трофейните Т-35 имал нерадостната съдба да воюва срещу своите. Той бил зачислен след ремонт в 4-а рота на 11-и танков полк на Вермахта. Скоро обаче и той станал жертва на противотанков снаряд.