Част от парите за победата в "Сървайвър" вложих във фитнес зала, за останалите имам други планове

Бившият капитан на "Берое" Ваня Джаферович е роден на 19 март 1983 г. в Славонски Брод, Югославия. Когато е на 9 години заради войната семейството му е принудено да напусне град Босарски Брод в Босна, където живее, и да се засели в Хърватска. Там Ваня играе футбол в "Инкер" /сега "Интер"/ от Запрешич, "Загреб" и "Локомотива". Между 2002 и 2005 г. е футболист на "Сегеста" /Сисак/. През 2005 г. в "Берое" го привлича треньорът Ханс Кодрич, с който се познават от Хърватска. Освен на отбора от Стара Загора, за който изиграва 58 мача, в България защитникът носи и фланелката на "Локомотив" /София/.

Заради поредица от тежки контузии спира с футбола едва на 29 години. В момента е специалист по маркетинг и реклама към футболен клуб "Берое". Женен е за софиянката Евгения Ангелова, с която имат 2 деца - дъщеря Лея на 3 години и син Бо на 9 месеца. Семейството живее в Стара Загора.

Ваня Джаферович победи в телевизионното реалити "Сървайвър" през 2014 година, тази година завърши втори в "Биг Брадър ол Старс".

- Ваня, нека направим едно блиц интервю в началото. България или Хърватска?

- Ако беше попитал България или Босна, щях да отговоря Босна. Така ми е по-трудно, защото Хърватска е страната, която приюти семейството ми по време на войната, когато сърбите превзеха моя град Босарски Брод и трябваше да бягаме.

- "Берое" или "Локомотив" /София/?

- "Берое", разбира се. "Локо" го уважавам, изкарах там хубави години, бяхме на добро ниво, но само "Берое", няма друго!

- "Сървайвър" или "Биг Брадър"?

- "Сървайвър".

- Нека сега обясним - за всички ти си хърватски футболист, а всъщност си от босненец, от Босна...

- Родил съм се в Югославия. Моето семейство живееше в град Босарски Брод в Босна. Отсреща, на другия бряг на река Сава беше Славонски Брод в Хърватия. Когато трябвало да ме роди, майка ми отишла в хърватския град, защото при нас нямало болница като тяхната. Затова съм роден в Хърватия...

Между двата града имаше мост, който сърбите разрушиха, когато превзеха нашия град по време на войната, сега го възстановиха, но там вече е Република Сръбска. Когато бях на 9 години, аз и моето семейство избягахме от сърбите в Хърватия, която ни приюти. Това няма да забравя никога. И до днес съм с хърватски паспорт и съм хърватски гражданин. България не ми позволява двойно гражданство, защото нямам български корени - жена ми не ми е роднини /Смее се/.

Аз пък не искам да се разделя с хърватското си гражданство заради това, което страната направи за нас в ония тежки години.

Баща ми е завършил политология в Сараево, но не му е било по сърце и малко се е занимавал с това. Заедно със своя съдружник имаха пицария и кафенета в Босарски брод, но сърбите изгориха всичко, когато превзеха града. Майка ми дълго време е работила като радиоводещ, в Хърватска обаче работеше в банка. Имам и сестра, с година по-малка от мен.

- А как и къде се запали по футбола?

- Вече в Хърватска. Най-напред за няколко месеца живеехме в едно село и аз гледах как селските деца играят футбол. Хареса ми и споделих това с баща си. Когато се преместихме в Загреб, най-напред тренирах водна топка, но не ми хареса. Исках си футбола и баща ми първо ме записа в отбора на "Инкер" /сега "Интер"/ в Запрешич - тогава това беше квартал на столицата Загреб, сега е отделен град. После, на 17 години, минах през НК "Загреб" - единствен, който освен "Динамо" и "Хайдук" /Сплит/ е ставал шампион на Хърватия, през "Локомотива" и "Сегеста" /Сисак/. В този отбор играеше и познатият в България Виктор Спишич, който вече не е футболист, а работи като треньор на деца в същия град.

От Сисак е и треньорът Ханс Кодрич, който по-късно ме покани в "Берое", но преди това уреди да мина на проби в "Байерн" /Мюнхен/ след силен мой сезон. Там попаднах в друг свят - бази, хранене - чудо! В Германия ме гледаха и ми казаха: ти си добър, но не чак толкова, трябва да си много-много над другите. Сега си иди, ще те наблюдаваме... Бях разочарован, Кодрич ме успокояваше: "Не се сърди, това е много сериозен клуб. Не се отказвай, продължавай, винаги може да стане".

Но аз реших да замина при вуйчо ми в САЩ, той живее във Флирода. Там ми хареса и се замислях дали да не остана, но по телефона ми позвъни треньорът ми от "Локомотива" във "В" група Джука Петринец, станал помощник в Сисак - тогава "Сегеста" играеше в хърватската "Б" група. Първенството било започнало, но им трябвали защитници, къде съм бил... Не му обещах, той потърсил баща ми, баща ми - мен. Върнах се и макар да не бях тренирал и да не бях готов, след 1 седмица вече трябваше да играя, защото титулярът беше наказан заради червен картон. Помня, че още в първия си мач вкарах гол, в следващия - други два гола. Старши треньор на "Сегеста" беше Верен Симонич - известен вратар и много луд като треньор.

- А защо играеш като защитник, кой те насочи към този пост?

- Това си го реших аз сам още като дете. Реших да остана отзад, защитник, защото всеки иска да е нападател. Аз съм по-скромен, не съм искал да се бутам напред. Моята позиция е централен защитник.

- Но едва ли някога си мислел, че един ден ще играеш и в България?

- В Стара Загора ме покани отново Ханс Кодрич. През 2005 г. ми съобщи, че станал треньор на отбор от българската "А" група. Каза ми, че Виктор Спишич вече има договор с "Берое", но и аз съм имал големи шансове да се преборя, щяло да ми бъде по-трудно, но трябвало да ида на проби. Намериха се мои приятели, които се чудеха ккаво ще правя тъкмо в България, аз обаче се навих - все пак щях да играя в първа дивизия, професионален ф,тбол, в отбор с традиции и много фенове. Така се навих.

В България ме докара баща ми с личния си автомобил през лятото на 2005 година. То беше страшно - като минахме границата, през нощта полицаи ни спираха 6-7 пъти и все искаха пари за някакви глупости. Баща ми не можеше да повярва. На двама даде по 10 евро, на третия каза, че вече бил плащал на предишните и той ни пусна да продължим, щом вече сме били платили... Това ми е първото впечатление от България.

В Стара Загора също ми беше трудно, но съм тук с известни прекъсвания вече 10 години. И на жена ми, която е от София, й харесва. Не зная дали ще бъдем винаги тук. Сега живеем на квартира, всичко тук ни е супер. Спокойно е, много хора ме позвават, не се знае как ще се завъртят нещата.

- Според статистиката имаш за "Берое" 58 мача, но не успя да си в състава, който спечели Купата на България през 2010 година...

- За това ме е яд, но тогава бях в "Локомотив" /София/, бях преминал в този клуб, след като се разбра, че като президент Николай Банев няма да плаща повече и бъдещето ни е несигурно, отборът се разпадаше. Но затова пък с "Берое" имам много добри спомени. Треньорът ми Илиан Илиев, на който съм много благодарен за всичко, което направи за мен, ме посочи и за капитан на отбора.

Това беше интересна история. Илиев първо направи анкета с футболистите, за да определим сами кой да ни бъде капитан. Ние нещо се бъзикахме и на майтап посочихме вратарят Беконо. Треньорът беше разочарован, но го прие. Само че Беконо не пазеше редовно - в повечето мачове играеше Стоян Ставрев, не играеха редовно и другите двама капитани. Тогава, след една загуба от "Славия", треньорът влезе в съблекалнята и каза: "За грешките в този мач ще говорим друг път. Но капитан занапред ще ви бъде Ваня - той има футболна злоба, лидер е. Може да не е най-добрият като техника, но е лидер, води отбора, аз искам такъв човек. Голяма чест беше това за мен.

Виж, аз като цяло не съм спечелил много от футбола. Живял съм добре, но не съм спестил. За мен най-вежното беше емоцията, играта заради самата игра. По-важно ми е било да съм лидер или капитан, отколкото да договоря по-висока заплата или да взема повече.

- И все пак ти се наложи да спреш с футбола твърде млад, едва на 29 години?

- Много съжалявам и за това, тогава бях най-силен на терена. Но на четири пъти късах коленни връзки, имам 3 операции - това е най-тежката контузия в спорта. Първата си контузия получих на 26-27 години. Два пъти късах връзките в опорния ми десен крак и не можех вече да скачам за високите топки, а отскокът ми беше сред най-силните неща. Хрущялите ми ставаха все по-зле и по-зле, трябваше да се откажа. Но не казвам, че някой ме е контузвал нарочно, сам си бях виновен с моя начин на игра, с моите влизания в единоборствата. Бях сърцат, влизал съм по-остро, дори безразсъдно, без да се замислям, че като избия топката на противника той ще падне върху мен и ще ме контузи.

- От "Берое" ти подадоха ръка и когато се разбра, че трябва да спреш с футбола...

- Да, за което съм много благодарен на ръководството на отбора. След четвъртата контузия говорих с Боян Боев, тогава той ни беше президент. Каза ми: ти си наш, и ми предложи работа. Сега се водя специалист по маркетинг и реклама към клуба, това няма връзка със спортно-техническото ръководство. Хората, като чуят за реклама, веднага ме питат защо няма много спонсори. Наистина, една от основните ми задачи е да привличам спонсори - много трудно обаче някой ще даде големи пари, освен ако не го натиснат от върха, както става с "Левски".

- Виж, например Христо Крушарски, новият благодетел на "Локомотив" от Пловдив, има бизнес в Стара Загора, тук е заводът му за противоградни ракети. Защо го изпуснахте?

- Щом е избрал Пловдив, значи там интересите му са по-големи. Той и Гриша Ганчев в един момент искаше да идва в Стара Загора, но и искаше общината да му предостави някои неща. Явно всеки си гледа и други интереси извън футбола. Други, като пивоварната "Загорка", пък не желаят да се ангажират само с един клуб, а предпочитат да спонсорират националния отбор. Така е всъщност и с най-големите марки бира в Хърватска.

Но аз изпълнявам и други функции в клуба. Отговарям за фен магазина, като човек, който владее английски език, поддържав връзките с чужбина, занимавам се с картотекирането на чужденци. И сега, най-главното, което е чест за мен - подготовката на 100-годишнината на "Берое", която е догодина. Имаме много идеи, дано успеем да зарадваме хората.

- Вече се чува, че за приятелски мач е поканен италианския гранд "Ювентус", над който "Берое" има победа през 1979 г. в европейските клубни турнири?

- Такъв мач ще има вероятно в края на май или началото на юни, но още не се знае с кой отбор. От "Берое" сме изпратили официални покани до всички големи отбори, с които старозагорци са се срещали през годините в Европа - писали сме не само до "Ювентус", но и до "Аустрия" /Виена/, до "Динамо" /Киев/, до "Атлетик" /Билбао/.

И до ПАОК в Солун, с който отбор "Берое" не е играл, но заради това, че в редиците му е Димитър Бербатов и това също ще достави удоволствие на нашата публика. Още нямаме отговор отникъде, но се замислям, ако ни откажат, да поканим и отбори като "Динамо" /Загреб/ или белградските "Цървена звезда" и "Партизан" - важното за празника е да привлечем отбор с име.

Ще издам още малко - вече сме готови с новата емблема на "Берое", която ще покажем на феновете скоро след Нова година. За 100-годишнината ще имаме и уникална фланелка, с която футболистите ни ще играят първо в юбилейния приятелски мач, а след това - и в българското първенство.

- Не си ли се замислял и за треньорско поприще в бъдеще?

- Още не знам дали съм готов за това и дали въобще го искам. Имам "Б" лиценз, може да запиша "А", но не ме влече толкова, няма смисъл да форсирам. Говорил съм много пъти с ръководството на тема бъдеще - да кажа какво ще правя, дали ще ставам треньор в школата - те винати ме подкрепят и ме изчакват.

Това, което правя в момента, ми е интересно. Аз съм устроен така, че ако нещо не ми харесва, не се занимавам с него. В Загреб завърших втора гимназия, винаги съм бил много добър ученик. След това записах "финанси" в Икономическия университет на Загреб. Изкарах 3,5 години, остават ми още 7-8 изпита, но сам се отказах. Всеки казва защо не завършиш, още малко ти остава, но като не ми е интересно едно нещо, не го правя, не се занимавам с него.

- Затова пък в последно време името ти нашумя като на един от най-добрите участници в българските телевизионни реалити - през 2014 г. спечели "Сървайвър" в Камбоджа, сега остана втори в "Биг Брадър ол старс"...

- По природа съм авантюрист, много обичам адреналина и когато спрях с футбола, потърсих други предизвикателства. И в живота, и на терена, и в реалити форматите по телевизията за мен е много важно да се случват нещата, да има някаква игра.Прекаленото спокойствие не ми харесва. Мисля, че ако няма малко напрежение, нещата не могат да се случат. Трябва винаги да се прави нещо, да се раздвижват нещата.

Такъв бях на терена - не съм си мълчал и често съм получавал картони - жълт за реплика, после втори жълт за нарушение и ме гонят. Но винаги на мач трябва да има емоции - понякога може нарочно да провокирам противника, да се скарам, да направя по-груб фал, за да вкарам малко напрежение в мача - тогава и нашите футболисти настръхват, стават по-агресивни и по-стегнати, скача и публиката, става яка атмосфера.
- Как попадна в "Сървайвър" и в "Биг Брадър" след това

- За "Сървайвър" ме записа жена ми Жени - вече бяхме женени. Тя изпратила формуляра с моите данни, след като бе участвала в третия сезов на шоуто в Панама, там отпадна малко преди финала. Аз бях в петия сезон.

С Евгения се запознахме през 2009 или 2010 година, тогава бях футболист на "Локомотив" /София/. Тя ми писа на английски език във Фейсбук, аз й отговорих на български. Тя се изненада, ама ти говориш български, и започнахме първо да си пишем в мрежата и се харесахме. Запознахме се наживо, когато тя дойде да гледа мой мач на "Герена" срещу "Левски" - брат й е запален фен на "сините", дори е в агитката.

Тогава ние бихме като гости с 3:0, запознахме се след мача и от тогава сме неразделни.

Тя е зодия "Везни" и успява да уравновесява нещата вкъщи. Оженихме се през септември 2012 г. в Стара Загора без много шум - наскоро от инсулт беше починал баща ми, пък и аз не обичам шумните сватби.

Вече имаме 2 деца - момиченцето Леа е на три годинки, момченцето Бо - на 9 месеца. Името му идва от френски - Бо /Bеau/ означава хубав, а и искахме да е с име, близко до това на баща ми, който се казваше Беа. Аз обявих, че искам второ дете точно по време на снимките на "Сървайвър" пред водещия Владо Карамазов и то се случи. Затова със съпругата ми Женя ходихме скоро на екскурзия до остров Кох Ронг в Камбоджа, където изкарах 52 дни, и хвърлихме там пъпа на Бо. На сестра му, естествено, пъпът е хвърлен на стадиона в Стара Загора.

- А какво стана с парите от наградата ти на победител в "Сървайвър" - 100 хиляди лева?

- Част от тях вложих в един фитнес в София, за останалите имам планове, които още не са реализирани.

- Там, в Камбоджа, освен с умната си и силна игра направи впечатление и със своите татуировки по ръцете...

- Обичам киното и татуировките. Любимият ми филм е "Имало едно време в Америка", но актьорите, чийто образи съм си татуирал, не играят в него. На дясната ми ръка е изобразен Ал Пачино, на лявата - Джеймс Дийн - американски актьор, починал през 1955 година. Правени са преди 7-8 години в България и остават за цял живот, не могат да се изстрият.

- Но в "Биг Брадър ол Старс" остана втори...

- Това за мен си е победа, защото победих хора като Евгени Минчев, Ваня Червенкова, Къци Вапцаров... Знаех, че няма как да победя певицата Десислава, с която стигнах финала - тя е известна, с много фенове, харесвана, а аз, макар и футболист, не съм Димитър Бербатов, нали? Станка Златева преди това спечели, но мен не ме позвават толкова много хора, както тях двете... За това предаване ми се обадиха продуцентите - в него събират хора от предишни реалити формати. Това са двете най-големи шоута в света - "Сървайвър" и "Биг Брадър", и двете са големи предизвикателства. Второто е по-трудно психологически, защото в него си затворен с едни хора с голямо самочувствие.

Там журналистката Соня Колтуклиева пусна на втората седмица, че съм бил влюбен в Деси и тя, притеснена, дойде да ми го каже. Но това беше нейната игра, на Соня, затова направи тази интрига. Обясних на Десислава, че това са глупости, че това не е вярно и че това няма да ни раздели като приятели, да не се притеснява. Да, Соня умее да говори, ние с нея се скарахме, после се сдобрихме. А Десислава наистина е страхотна певица.