Това, което се случва през последната година с Лютви Местан и ДПС, има своите далечни корени.

През 2001 година в 39-ото Народно събрание е внесен Законът за вероизповеданията. Тогава Лютви Местан, близък с "Отворено общество" и Хелзинкския комитет, внася разработен от тях законопроект за религиите, който не само не решава проблема на Българската православна църква (БПЦ), а напротив - задълбочава го.

Днешният депутат Хюсеин Хафъзов, който тогава е говорител на Главното мюфтийство, заедно с Местан прави опити да прокарат проислямски идеи в закона и да блокират текстовете, които засягат православието. Искат ислямът да бъде вписан като традиционна религия в България наравно с православието и също да получи статут на юридическо лице ex lege, какъвто се предвижда тогава за БПЦ.

Това пише в "Поглед.Инфо" председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков, който през 2001 година е вносител на Закона за вероизповеданията.

Местан и Хафъзов започват да пускат информация в медиите как ще блокират закона, ако не се приеме тяхното искане. 

В дните преди Коледа на 2002 г., парламентът пристъпва към гласуване на второ четене. Местан кани Борислав Цеков на кафе и заявява, че ако не приеме тяхното искане, той щял да се обърне директно към премиера Сакскобургготски да бъде спрян законът.

"Даде ми да разбера, че това не е просто негово предложение, а щяло "да се погледне с много добро око от Турция". Реагирах рязко: не ме интересува с какво око гледа Турция и няма смисъл да разговаряме по този въпрос", пише Борислав Цеков.

Два дни след това Цеков получил обаждане от министър-председателя - дали нямало да е добре да се остави законът за след празниците, за да се приеме по-спокойно през новата година.

"Очевидно Местан се беше задействал. Отхвърлих премиерското предложение категорично и напомних за последствията от своеобразния ултиматум, който бяхме поставили с митрополит Натанаил, ако не се приеме закона до Коледа. Задействах се и аз - изпратих по един от влиятелните фактори в ДПС послание до Доган: намесете се, защото линията "Местан-Хафъзов" преминава "червени линии" на националната сигурност", посочва Цеков.

Няколко дни след това Местан видимо омекнал, но и раздразнен, обяснява, че имал "указания от председателя Доган" да не поставят повече въпроса за исляма. Поискал обаче гласуването да се отложи, за да може да разговаря с "крайните в мюфтийството и ДПС" (Хафъзов и Ахмед Юсеин). 

По-късно се оказва обаче, че се прави нов опит за блокиране на закона. Местан отново настоял да се отложи засега закона, за да не се разединява мнозинството. 

Доган отново е информиран за тези последни развития. В резултат, в хода на заседанието, Местан заявява, че оттегля напълно възраженията си по текста за православието, няма да пречи, но и не може да гласува за този текст.

Предлага да се приеме преамбюл в закона по подобие на руския закон за религиите, в който чисто декларативно се подчертава "особената и традиционна роля на Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура, като изразява уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии".

След консултации с БСП текстът е приет. Но въпреки това, при гласуването на чл. 10 от закона, който се отнасяше до БПЦ, парламентарната група на ДПС под диктовката на Местан (който фактически управлява и тогава парламентарните дела на партията) напуска пленарната зала в знак на несъгласие...