от Кристиан Иванов
"ПЕТ години от живота ми минаха в двореца "Кричим". Любимо място на цар Борис III, който идваше там с цялото си семейство.
Симеон II го познавам от бебе. Играеха си с моя син Иван", разказва 95-годишната баба Иванка Николова.
Възрастната жена е свидетел на последния български цар по делото му срещу държавата за собствеността на спорната резиденция "Кричим". В бурните години на Втората световна война и
началото на комунизма
след това тя живее в мястото, където се вземат някои от най-важните решения за бъдещето на България. Мъжът є Димитър е служител, но и личен приятел на Борис.
"Никога досега не съм разкривала подробности от живота ми в двореца. Сега искам да го направя, за да знаят хората какво се е случвало там и какви бяха отношенията на моето семейство с това на цар Борис III", казва възрастната жена.
Съпругът є Димитър е гвардеец в царския кавалерийски полк. Претърпява злополука и е преквалифициран като телефонист. Изкарва специален курс и започва да работи за монарха първо в София, а след това и в двореца в Кричим.
"Цар Борис много обичаше да идва в двореца. Това беше негово любимо място. Никога не водеше със себе си готвач. Готвеше му един от тримата лакеи. Те се грижеха за всичко около него. Освен тях в персонала имаше огняр, който поддържаше отоплението на двореца. Опитен коняр се грижеше за царските коне. Мъжът ми
беше телефонист и портиер
на двореца. Двамата живеехме там заедно с малкия ни син Иван. Нашето дете беше с няколко години по-малко от Симеончо. Когато на Симеон му омалееше някоя дреха, я даваха на Иван да я доизноси. Двамата бяха неразделни, когато царското семейство идваше в резиденцията. Играеха си от сутрин до вечер. Като всички деца правеха и бели. Веднъж замалко да наводнят двореца. Пуснали водата от крана и после се скрили. Чух виковете на жените от прислугата. Водата беше почнала да залива помещенията. Бях на друг етаж и помислих, че суматохата е, защото децата са се сбили. Но те си стояха спокойно и гледаха каква беля са направили", разказва баба Иванка.
По това време Симеон Сакскобургготски бил
пухкаво дете с розови бузи
"Обичаше да си хапва, определено имаше апетит. Баща му беше по-различен. На него му дай да яде фасул и постни манджи. Най-често закусваше хляб, масло и чай. Не си падаше по тежките трапези и месото", спомня си Иванка.
Нейният съпруг Димитър, когото всички в двореца наричали Златното зъбче, бил неотлъчно до монарха дори по време на визитите в чужбина и обиколките на страната. Още докато и двамата са ергени, си споделят най-съкровените тайни. "Цар Борис много държеше на съпруга ми. Викаше му Димитрий. Връзката между тях стана още по-силна, когато оцеляват на косъм при атентат с адска машина срещу влака, в който пътуват. Пътували са от Сърбия за България. Борис решава, че
той ще кара влака
и заповядва на огняря да хвърля здраво въглища в котела. Влакът започва да пуфти и да се движи с висока скорост. Малко преди границата минават през един мост, а локомотивът започва да губи скорост. Чуват как зад тях изригват пламъци, а мостът изчезва в бездната. Била е заложена адска машина. Тогава Борис се прекръства и казва: "Господи, благодаря ти, че ще можем пак да видим България!" Когато съпругът ми се прибра, се падаше Разпети петък. Аз бях излязла от болница след операция от апандисит и се тюхках, че вкъщи не сме се подготвили за празника. Беше ми мъчно, че Митко го няма. Когато се прибра, единственото, което ми каза, беше: "Радвай се, че ме виждаш, защото можеше никога да не се прибера."
Димитър остава при Борис до последния ден на царя.
Странен сън
сякаш предсказва кончината на монарха. "Бяхме на почивка и трябваше да останем още няколко дни, когато мъжът ми каза: "Събирай багажа, тръгваме си. Сънувах лош сън. Видях насън как черен облак лети в небето, а пред него корона. Облакът я застига и отгоре започва да пада черен плат. Събирам го и го слагам на лявата си ръка. Лошо предчувствие имам. По-късно Борис му се обади по телефона. Първо се похвали за ловен трофей - убил муфлон. После каза последните думи, които чухме от него: "Не съм добре, Димитрий." Малко по-късно почина", разказва баба Иванка.
Тя преживява Втората световна война, комунизма, прехода към демокрация. Губи съпруга си и сина си Иван. Признава, че след като царското семейство
отива в изгнание
не е вярвала, че пак ще види някого от тях. Съдбата е решила друго. Среща се отново със Симеон и сестра му Мария-Луиза. Симеон я кани на гости именно в двореца "Кричим", където са минали някои от най-хубавите години на Иванка. "Не можах да му кажа всичко, което си бях наумила, защото имаше и други хора. Симеон ми смигна да си мълча. Исках да го предупредя, че вече в тази страна няма такива хора, каквито имаше по време на баща му. Знаех, че тези около него ще се опитат да го измамят и да го подведат. На срещата си говорехме общи неща. После му написах писмо с всички тези предупреждения. Но си мисля, че не е стигнало до него. Аз на първите избори не гласувах за него. Не исках да остава тук и да започнат да го оплюват, на вторите пуснах бюлетина за НДСВ. Направи страшна грешка, че се заигра с турците. Трябваше да се опита да направи коалиция със СДС", разсъждава баба Иванка.
Жената пази
плик с пожълтели снимки
на царското семейство и писма от Симеон и Мария-Луиза. Съгласява се да бъде свидетел по делото за "Кричим" след молба от адвокатката им. "Разказах пред съдиите как изглеждаше тогава дворецът, какви хора работеха там. Това, което знам", обяснява жената. Никога не си е помисляла да иска някаква помощ от Симеон, въпреки че се пенсионира с 80 лева. Дори и сега продължава да гледа новини и да се интересува от политика. "Засега вярвам на Бойко Борисов. Дано да успее да оправи нещата. При мен няма за кога, но поне за внуците", надява се 95-годишната жена.

Девойка за Симеончо
ЕДНО момиче на 17 години се грижи за бъдещия цар Симеон, когато той е още бебе. Тя се казва Стефана Никифорова.
Попада в двореца благодарение на баща си, прочут градинар. По ирония на съдбата той също носи името Димитър, адаш е на бившия царски гвардеец и доверен човек на монарха.
Стефана работи в друга царска резиденция - във "Врана". "Сменявах му пелените често-често. Симеончо беше хубаво бебе с отличен апетит. Хранехме го с немски кашички и пресни плодове. Той беше ящно и ревливо бебе", разказва много години по-късно Стефана, когато вече е на 87 г.

 Първанов ходел в палата "Кричим"

Катъри нападат Георги Димитров