ПАЗАРЪТ на земеделска земя е в шок, а цените летят надолу, твърдят собственици и брокери.
От началото на кризата за 1,5 години цената се е сринала от средно 500 лева на декар до 280 лева на декар в момента, което е спад от 44 процента.
"В момента наблюдаваме продължаващо поевтиняване, като на места спадът в цените вече е над 50 процента. Преди броени дни през нас мина сделка за земеделски масиви при цена от 70 лева за декар, което е изключително евтино", коментира за "168 часа" Наско Атанасов, шеф на "Имоти Груп".
Оказва се, че на места цената на квадратен метър земеделска земя вече се предлага и под 5 стотинки, но няма кой да купува. Основните причини са тежката икономическа и финансова криза, както и

промените в два закона

- този за ползването и собствеността на земеделската земя и Закона за опазването на земеделската земя.
Готвените промени ще доведат до връщане на прословутия чл. 4а в Закона за собствеността и ползването на земеделска земя, с който се връща и пълната зависимост от арендаторите.
"Лошото е, че сегашната редакция на чл. 4а е значително по-лоша от предишната, която отхвърлихме преди една година и половина и тогава пазарът тръгна. Сега всеки собственик ще трябва да се съобразява с арендатор, с когото е сключил договор за минимум 4 години. Това ще донесе негативи и за двете страни. От една страна собственикът ще е ограничен в правото си да се разпорежда със собствената си земя, от друга, за да не бъде закрепостен към арендатора си, много от собствениците няма да имат интерес да сключват дългосрочни договори", твърди Стефан Асенов от Българската асоциация на собствениците на земеделска земя. Оказва се, че парализирането на търговията заради задължителното условие земята да се предлага първо на арендаторите

ще намали значително

нейната цена и ще позволи на много арендатори отново да правят спекула - да купуват евтино и препродават скъпо, смята Асенов. Проблем обаче ще има и за самите арендатори, защото според специалисти собствениците ще намалят сроковете на арендните договори или ще сключват договор за наем. Така ще избягват ограниченията.
"Заобикалянето на закона вече е започнало и това удря по арендаторите. Те няма да могат да докажат фактическите си права за евросубсидии на стопанство, защото вече няма да има аренден договор. Така ще изгубят хиляди от европейското финансиране", коментира специалист, пожелал анонимност.

Другият значим проблем

са промените в Закона за опазване на земеделската земя. Там влиза в сила забрана за използването на такива земи от I до IV категории за ветрени и слънчеви електрогенератори.
"По този начин се налагат рестрикции към друг икономически сектор - енергетиката, и обезмисля специалните закони за възобновяемите енергийни източници и част от Закона за енергетиката. В резултат цената на земята ще падне допълнително и най-накрая ще успеем да прогоним и
последните инвеститори
които са склонни да влагат в земеделски земи", смята Стефан Асенов.
У нас в момента се водят 9 милиона собственици на земеделска земя, включително съсобственици и наследници на един и същи парцел.
Средно на човек се водят от 3 до 5 декара, което според неправителствени организации ни нарежда на последно място в Европейския съюз.

Прогнозите сочат дъно през есента

ПРОГНОЗИТЕ за развитието на пазара на земеделска земя са повече от тревожни за собствениците, които искат да продават, а и да отдават под наем.
"В момента ситуацията все още е спокойна и големи сривове не се наблюдават, но дъното на пазара ще бъде достигнато през есента", заяви за "168 часа" управителят на "Явлена" Страхил Иванов.
Повечето брокери твърдят, че сделки не са правени от месеци и пазарът буквално е замрял на фона на бума през 2008 година. Всичко ще зависи от това докога ще продължи кризата и как ще се разреши спорът между собственици и арендатори.
Доста обезпокоени са и собствениците на акционерни дружества със специална инвестиционна цел - АДСИЦ, които инвестират от години в земеделска земя. Поевтиняването є означава и спад на техните активи, доходи и дивиденти.