Няколко политици, бивши депутати и бивши министри ще бъдат спасени да не бъдат разкрити като сътрудници на Държавна сигурност, ако се приеме предложеното изменение в Закона за досиетата.
Проектът е от един параграф и гласи, че служители на ДС, които след 1990 г. са станали началници на отдели и сектори в НРС и в служба "Военна информация" към министъра на отбраната, не трябва да бъдат огласявани. Според запознати текстът е внесен заради няколко души, които са били политици, депутати и министри. Източниците на "168 часа" не уточниха за кои точно става въпрос. Само допълниха, че не са от ДПС, нито от ГЕРБ.
Общата бройка на бившите служители на ДС, които
ще останат скрити
по този параграф,
е между 30 и 50 души, твърдят осведомени.
"Някои от тези хора са останали в службите. Повечето са напуснали вече. Има и такива, които са се насочили към политиката", заяви информиран източник. По информация, изнесена в парламента от бившия военен министър Аню Ангелов, 44% от офицерите във военното разузнаване са били офицери в него отпреди 1990 г.
"Ако тази сума се отнесе до шефовете на отдели, значи, че почти половината от тях са били сътрудници на ДС", заяви бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев.
Според мотивите на вносителите на проектозакона шефовете на отдели в НРС и служба "Военна информация" изпълняват и оперативни функции.
"Тези хора ръководят особено ценни източници на информация", пише в мотивите. В момента те разузнавали извън България. "Обявяването им ще доведе до информация, която е
класифицирана като държавна тайна
Създават се предпоставки за разкриване на прикрития в чужди държави, използвани от служба "Военна информация" и Националната разузнавателна служба, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи помощ в оперативно-разузнавателната дейност. Тази информация подлежи на класификация като държавна тайна по смисъла на т. 3 и т. 5, раздел ІІ на Приложение №1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация. Последиците от компрометирането на прикрития ще имат дългосрочен негативен ефект върху разузнавателните способности на двете служби и ще изискват значителен допълнителен финансов ресурс. Това води и до
ревизиране на вече поети ангажименти
по линия на оперативното сътрудничество с партньорски служби", пишат още в мотивите си вносителите. Те дори заявяват, че разкриването на информацията може да струва живота на въпросните шефове на отдели.
"Не става въпрос ценни ли са тези шефове на отдели, или не. Този закон така е приет, така е преценил законодателят и впоследствие
само един параграф
е бил променен
Една държава или я няма, или я има. Ако целта е да закрием държавата, добре. Лошото е, че тези, за които става въпрос в проекта, са работили с други хора в чужбина и когато стане ясен този факт, размерът на скандала не може да се опише", коментира Младен Червеняков, съвносител на закона.
Опозицията смята, че има и други разпоредби, които позволяват при защита на националната сигурност да не се обявяват агентите на бившата ДС.
"Действащият закон дава възможност да не се обявят хора и документи, ако има някакви притеснения, че разкриването ще е в ущърб на държавата. Чл. 32, ал. 1 казва, че комисията по досиетата може с колективно решение да засекрети хора и документи, ако има опасност за техния или живота на близките им. Предложението да се върне параграф 12 показва, че управляващите гледат на комисията едва ли не като на враг. Никой не иска да излага на опасност живота на хората, никой не бива да смята, че комисията е злокобен орган. Но за да може тя да вземе информирано решение,
целият архив на службите трябва да бъде предаден”, коментира Веселин Вучков, депутат от ГЕРБ.
Според бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев НРС и служба "Военна информация" към МО умишлено не предоставят щатния си състав, каквото е изискването по действащия сега закон.
"Управляващите бързат да засекретят шефовете на отдели в разузнаването и тогава съвсем няма да предоставят информация на комисията по досиетата", заяви Методи Андреев. Според него въпросът е, че всички тези хора, които няма да бъдат оповестени, са били в реалната власт след 1990 г. и са влияели върху процесите.
“Те са били посочени за шефове на отдели от хора от задкулисието. Началниците на отдели във външното и военното разузнаване са могли да контролират задграничните сметки на външнотърговските дружества. Ето, Петко Сертов е един такъв човек, който не би трябвало да бъде обявен, ако бъде приет този параграф в закона.”