Лъснато и тунинговано БМВ Е36 губи сцепление, а гумите се "варят" и плъзгат едновременно настрани. Автомобилът изчезва в пелена от бял пушек.
Гледката на беснеещия спортен звяр вдига още повече адреналина на публиката, наобиколила импровизираната арена на столичните рейсъри.
"168 часа" успя да проникне в това затворено общество и да присъства на толкова популярните нощни гонки, които побъркват полицаи, спящи граждани и случайно попаднали на неподходящо място по неподходящо време шофьори.
Мястото на срещата им е паркингът на търговски център в столичния кв. "Надежда". В събота вечер малко след 22,00 часа се събират около хиляда посветени в удоволствието да натискат газта, докато педалът потъне в ламарината. В някои дни тълпата е двойно и дори тройно по-голяма. 3000 тунинговани автомобила на едно място е
впечатляващо зрелище дори и за случайния минувач
Макар че по това време тук, изглежда, няма такива. Виждат се италиански, японски, френски автомобили и доста от немските произведения на БМВ на различна възраст и модификации.
"Повечето рейсъри предпочитат БМВ, тъй като задното предаване е изключително подходящо за дрифт. А и по-старите модели са достъпни дори за ентусиасти с по-ниски доходи", обяснява ни един от редовните участници в почти ежеседмичните сбирки. Той ни разкрива детайлите и емоциите, които владеят почитателите на екстремното шофиране. Г. М. не крие, че предпочита да прекарва времето си зад волана. Без колебание той избира да се среща с хора, които споделят "болестта" му вместо да обръща чашка след чашка в някой бар. Не минава седмица без той и приятелите му да не се озоват точно на този паркинг.
"Мястото е много удобно, защото е достатъчно просторно и може да събере много автомобили и хора. Дрифт и драг са двата вида състезания, които са най-популярни в средите на високите скорости. Драг е състезание на горе-долу 400 м дистанция на права отсечка, а дрифтът е поднасяне на колата в движение. Този паркинг е по-подходящ за дрифт, който и най-често се практикува", разяснява ни тъмнокосият Г. М.
Точно в този момент
на двама рейсъри
им доскучава и се мятат
зад воланите
на тунингованите Subaru Impreza и Audi 100 Quattro за малка гоненица около една от високите улични лампи на паркинга. Двамата шофьори се разбират за приятелска врътка и само след няколко секунди показват истинска прецизност и съобразителност в дрифт рейсинга. Автомобилите ръмжат, гумите пищят, а кръвта на всички наоколо кипи. Като истински пумпали двете коли се повъртяха шумно няколко минути за удоволствието на двамата шофьори пред жадните за зрелища очи на наредилата се около тях публика.
Редовните участници в незаконните автомобилни състезания признават, че колите им са минали през сериозен тунинг, за да правят толкова впечатляващи номера на разтопения от жегата асфалт. Най-често се бърника по двигателя. Вдигат му мощността, конските сили. Ако моделът е по-нов, се монтират турбини, което е масово явление.
"Сигурно сами виждате, че има и много селски тунинг наоколо. Момчетата от Перник не мислят много, когато разкрасяват автомобилите си. Слагат грозни спойлери, разни мигли по фаровете и, разбира се, много стикери.
Красивият тунинг,
естествено, е скъп и
отнема време и средства,
но поне резултатът си заслужава", обяснява Г. М., който вече е в компанията на още няколко запалени по скоростите маниаци.
Отвсякъде се чува музика и си личи, че повечето автомобили имат мощна аудиосистема. От един черен лъскав "Нисан 200 SX" дочувам думите: "този момент ние го владеем." Песента е от саунтрака на "Бързи и яростни 6" и за щастие подобен тип музика преобладава и заглушава някои по-чалга ритми, идващи от няколко автомобила.

Басовете, които звучаха от целия паркинг, още отекваха в ушите ми на другия ден.
"На един приятел му се пръсна задното стъкло от силната музика. Мереше аудиоозвучаването си с едно БМВ. Другото момче го предизвикало, докато и двамата чакали на светофар", предупреждава ме с усмивка синеокият Й. П.
Според него няма по-важно нещо за един мъж със слабост към скоростите от любовта към колата му. От думите му разбирам, че дори най-красивата и прекрасна жена
не може да застане между него и любимата машина
Това мнение споделят и другите рейсъри около нас.
"Тойотата е законната ми жена, а моята приятелка е извънбрачната ми авантюра", шегува се запален състезател.
Всички те си спомнят, че сега всичко се случва доста по-отговорно и разумно отпреди време.
"Преди пет-шест години на резиденция "Бояна" в неделя вечер се събираха по над петдесет мотора и прилично яки коли. Беше социално място за хора, на които кръвта им завира, щом чуят звука на двигателя. Гумите пушеха, а спирачките пищяха в една истинска лудница, която беше като бомба със закъснител. Знам за смъртен инцидент там, а много пъти се е разминавало на косъм от такъв. Гонките там приключиха, след като сложиха много легнали полицаи", спомня си Й. П. Той обяснява, че още щом взема книжка, се ражда неговата любов към скоростите. Г. М. и приятелите му без колебание си признават, че досега не са изпитвали страх, способен да ги свали задълго от автомобилите им.
Въпреки че с времето любителите на високите скорости стават все по-отговорни и безопасни и по-често обменят опит и се събират да разглеждат тунинга си, огънят не може да бъде угасен толкова лесно. "Въпреки всичко, много често няма как да се стърпиш да не се впуснеш в мини-гонка с някой "колега". Тази вечер е изключение, но много често тук има по няколко патрулки, които седят и чакат.
Заради тях и ние трябва
да си стоим кротко
Проверяват ни за алкохол, не откриват нищо, но продължават да дебнат. Организирането на такива сбирки не е наказуемо и можем да бъдем санкционирани само ако извършим нарушение", обяснява Г. М.
Първия път, в който "168 часа" се опита да присъства на сбирка на рейсърите, за съжаление имаше представители на КАТ, които набързо разгониха събралите се няколко ентусиасти. Докато ние тихо очаквахме все пак да започне шоуто на екстремния адреналин, пазителите на реда спряха пред нас.
"Как сте тази вечер? Да не би да изпуснахте магазина. Отдавна затвори", доволно ни предупреждава един от униформените полицаи. Не се отказваме от този несполучлив опит и търпеливо дочакваме присъствието си тази вечер на зрелищното събитие.
Момчетата около нас надълго и широко разискваха модификациите на двигателите си и различните цени на спортното окачване. Часът вече е дванайсет през нощта, а на тях все още не им е омръзнало да слушат смесицата от висока музика и ръмжащи двигатели около себе си.
"Би било хубаво
да ни направят писта,
за която да се плаща, разбира се
Да има персонал, който да се грижи за безопасността и всичко останало. Това е вид спорт и имаме право да можем да се занимаваме с него спокойно. Както може да има волейболни и баскетболни зали, така трябва да има и писта за почитателите на бързото шофиране. Ние винаги ще намираме начини да правим това, което обичаме", категоричен в исканията си е Г. М. В подкрепа на твърдението му се изказва и професионалният състезател Кирил Илиев.
"Както се изразяват на нашия жаргон:"На който му е натъркано дупето с бензин, няма отказване", казва той в интервю за "168 часа".
След още няколко дрифта, оценяване и разискване на всякакъв вид тунинг една по една колите напускат паркинга. Само до следващия път, когато рейсърите отново ще се съберат по братски и ще се кефят на възможностите и вида на своите машини.

   Залагат се пари и скъпи авточасти

 Професионалният състезател Кирил Илиев е наблюдавал много нелегални гонки и е виждал всичко, което може да предложат верните поддръжници на екстремния адреналин.
"Виждал съм как преди време на ОМВ-то на Околовръстното няколоко коли правеха дрифтове около колонките на бензиностанцията. Доста често са си позволявали да се състезават в отворено движение, което крие огромен риск. Присъствал съм на залагане на пари, залагане на автомобилни части и талони за автомобили. Въпрос на чест е и никой не би се отказал след това. Момчетата се срещат, преценяват чуждите автомобили и щом сметнат, че някой от тях е горе-долу в неговия клас, предизвикват опонента. Мерят си автомобилите най-вече", казва състезателят. Според него най-много ги привлича тръпката, че всичко, което правят те, е забранено и искат въпреки всичко да покажат колко добри пилоти са.
"Ставал съм свидетел и на доста злополуки. Като професионален състезател не мога да ги покрепя. Знам, че е невероятен адреналин и колко точно е уникална тръпката, но е и много опасно", категоричен е професионалният пилот. Според него няма човек, който да се е занимавал с този автомобилен спорт и да се е отказал.
Илиев обяснява, че за поддръжката на автомобили, годни за състезанията, в които се впускат рейсърите, е нужна стабилна финансова подкрепа.
"За да рискуват в подобни състезания с високи залози, автомобилите им определено трябва да са пипнати доста. Още щом видя как някой тръгва и изчезва с бясна скорост, ми става ясно, че не е чист. Срещу 20-24 хил. лева можеш така да пипнеш една от най-масовите коли като "Фолсфаген голф" 4 1.8 турбо с бензиновия двигател, че мощността му да надвиши 400 коня. Това вече е една много добра кола за улицата, на която много други ще се опрат в състезание. Предпочитат се коли, които не са с предно предаване, а с 4Х4, за да имат по-добър старт", обяснява Илиев. Според него, за да е пригодена колата за по-екстремно шофиране, трябва да се започне от подобрения по най-дребното като гумите и се стигне до по-сериозните модификации на двигателя. Неговите наблюдения сочат, че масово всички си слагат турбокомпресори.
"Една прилична турбина струва около 300 долара, като това са китайските производства. Има и турбини с цени от 4000 евро нагоре. Всички се стараят максимално бързо да извличат колкото е възможно повече конски сили", твърди пилотът. Според него има достатъчно организирани състезания от непрофесионален характер, в които всеки почитател на адреналина може спокойно да се включи. Те не застрашават живота и безопасността на хората по улиците.