Книгите на задкулисния лидер Дугин са задължително четиво за руските войници

Распутин на Путин или мозъкът на Путин - често международната преса нарича така Александър Дугин, когато говори за неговата многопластова личност, която очевидно има специално място в сърцето на стопанина на Кремъл.

Наскоро колумнистът на “Вашингтон пост” Дейвид фон Дреле добави ново определение - той го нарече “де факто

автора на украинската стратегия на Путин”

Дугин не заема официална позиция в правителството, а има влияние по-скоро като някогашен академик и бивш главен редактор в тв “Царград” - мрежа, известна с пламенната си подкрепа както към Путин, така и към Руската православна църква. Той избягва да назовава в прав текст спецификата на своите отношения с руския президент, но неговият език и реторика отдавна са възприети от Кремъл.

Един пример - използваният от него през 2013 и 2014 г. термин “Новоросия” (Нова Русия), който беше насочен към териториите на Източна Украйна, за които Москва претендираше, по-късно беше отразен в пропагандните слова на Путин за окупацията на Крим.

Наричан философ, мистик, политически анализатор и фашист.

Дугин се сочи от много наблюдатели за човека, оказал решаващо влияние върху възприятията на Путин за това какво трябва да е мястото на Русия в света. И са убедени, че възгледите му са повлияли ключово върху решението за нахлуването в Украйна.

Вероятно заради външния му вид - рошавата му дълга брада, някои казват, че и физически той се явява двойник на енигматичния и крайно противоречив Распутин, съветник на последния руски цар Николай II. Оттам е и прозвището Распутин на Путин.

Стопанинът на Кремъл често се опитва да легитимира инвазията си в Украйна, като се позовава на идеята за религиозно оцветен цивилизационен сблъсък: Евразия срещу Запада.

За Путин Москва е “третият Рим”,

духовният и културен наследник на Римската и Византийската империя, центърът на ясно антиевропейско господство, достатъчно могъщ и авторитарен, за да устои на предполагаемите заплахи на либералите - модерност, мултикултурализъм и прогресивни ценности. Негова абсолютна цел е традиционализмът. Идеите, пропагандирани именно от Александър Дугин.

Той е роден през 1962 г. във високопоставено съветско семейство.

Баща му е офицер от военното

разузнаване Придобива национална известност през 90-те години като писател за крайнодесния вестник “Ден”. Манифестът му от 1991 г. “Голямата война на континентите” излага неговата визия за Русия като “вечен Рим”, изправен срещу индивидуалистичния, материалистичен Запад: “вечния Картаген”.

В началото на 90-те години той е съосновател на Националболшевишката партия заедно с противоречивия пънк-порнографски романист Едуард Лимонов,

смесвайки фашистка и комунистическо-носталгична реторика

и образи. Знамето на партията беше черен сърп и чук в бял кръг на червен фон - комунистически огледален образ на свастика.

Пробива обаче с книгата от 1997 г. “Основите на геополитиката: Геополитическото бъдеще на Русия”. Тя става толкова популярна, че супермаркетите я продават на касите си. Дугин там излага визия за справяне със Запада, която вече изглежда твърде позната: използване на дезинформация и мека сила за “провокиране на всички форми на нестабилност и сепаратизъм” в САЩ, включително чрез

подклаждане на расови и политически напрежения,

като същевременно укрепват национализмът и авторитаризмът у дома.

През 2002 г. той създава крайнодясната партия Евразия, която беше “приветствана от мнозина в администрацията на Путин”, както отбелязват руските анализатори Антон Барбашин и Хана Тобърн.

Основите на неоевразийството стъпват на убеждението, че светът има “сухопътни и морски сили” и че Русия като голяма сухопътна сила трябва да има контрол и влияние върху цяла Европа и Азия.

Възприема САЩ като един от основните врагове. Друго негово убеждение е, че руснаците имат божествено право на експанзия.

Неговите писания провъзгласяват параноичен мироглед, който призовава Украйна да бъде погълната от Русия, която ще контролира всичко “от Владивосток до Дъблин”.

Според Марлене Ларуел, директор на Института за европейски, руски и евразийски изследвания към университета “Джордж Вашингтон”, теориите на Дугин са нещо, което руските военни трябва да усвоят по време на обучението си в академиите.

Предполага се, че Дугин е икономически

подкрепян от милиардера Константин Малофеев,

който е в борда на директорите на руския телевизионен канал “Царград”. Малофеев е санкциониран от САЩ, ЕС и Канада, а украинците го обвиниха в създаване на паравоенна група, заради което в момента е обявен за международно издирване.

Целите в творбите на Дугин са ясни - възстановяването на мощна, авторитарна руска държава и вътрешното разпадане на враговете на Русия, особено на либералния Запад. Както той самият твърди в “Основи” и нейното продължение от 2009 г. - “Четвъртата политическа теория”, съвременният световен ред трябва да се разбира като ожесточена битка между силите на “правата на човека, антийерархията и политическата коректност”, представени от “атлантическите” американци и европейци, и ясно изразената “евразийска” руска култура, която все още е способна – за разлика от склеротичния Запад, да почита основните опори на човешкия живот: Бог, традиция, общност, етнос, империи и кралства.