- Ваше Високопреосвещенство, разсекретените досиета на 11 митрополити, сътрудничили на Държавна сигурност, няма ли да разколебаят вярата на практикуващите християни във висшите духовници, на които са се изповядвали?
- Не смятам, че истински вярващият и практикуващ християнин се вълнува от този въпрос толкова, колкото тези, които не са просветени достатъчно или са подвластни повече на политически пристрастия. Скалъпените скандали несъмнено са изпитания на вярата. В това отношение особено е показателен празникът на Богоявление във Варна. Някои се надяваха, че предшестващите събития с колата ще повлияят на събирането на народа край морето. Мнозина бяха разочаровани, когато за да получат Божията благодат, бяха се събрали множество християни и над 60 души се хвърлиха в ледените води, за да се благословят и ако е възможно да хванат кръста. Това бе рекорд за България. Вместо да се радват, централните медии не отразиха този рекорден факт. Какво по-голямо доказателство от това, че голяма част от събитията особено в последно време се манипулират. Така и за отиването ми да се запозная с досието си отново имаше жалка манипулация - че съм влязъл с джип! Кой знае колко е разстоянието от Св. Синод до Врабча. Ще ме провокират да напиша чудесен бестселър за всички перипетии.

Ако християнинът има вяра поне като синапово зърно (Мат. 17:20), ще получи Божията прошка при изповед независимо от личните деяния,

морални качества и дела на свещенослужителя. Ако духовникът има някои прегрешения, той също се изповядва и бива освободен от греховете си. Когато ги повтаря и не се кае, той ще понесе от Бога съответното наказание. Много точно се изразява народът: "Заради Илия не бива да мразим св. Илия", т.е. Църквата и Бога.
- Вие заедно с митрополит Натанаил единствени се обявихте срещу отварянето на досиетата на членовете на Светия Синод. Острата реакция не беше ли затова, че сте се опасявали, че и вашите имена може да бъдат в списъка на вербуваните духовници?
- Не съм имал никакви опасения. За мен важен е въпросът защо това не се направи, когато трябваше, и то по съответния начин. А сега - повече от 20 години след това, когато е известна дейността на всички митрополити, когато има много по-приоритетни проблеми и въпроси, които да се решават. Не съм съгласен всички да бъдат поставени под един знаменател - доносници. Аз никога не съм имал такова чувство. Не съм правил нищо подобно и съвестта ми е чиста. Винаги съм се старал и се старая да изпълнявам Божиите заповеди и обетите, дадени при пострижение и хиротония, като да не осъждам ближния си. Старая се да се усъвършенствам нравствено и да насърчавам християните в това отношение. Много съжалявам, че вярващите често биват подлагани на изпитание по такива недостойни начини.
- За какво съжалявате?
- За това, че толкова често на християните се налага да преживяват неприятни неща, че някои се стараят да изопачават и най-благородните стремежи на духовенството. Утешават ме обаче думите на Христа: "В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света" (Йоан 16:33). Въпросът за досиетата не е еднозначен. Не може всичко да разделяме на добро и зло. Категорично заявявам, че не ме е интересувало издигането ми в йерархията, особено във вреда на някой друг. Стремежът ми е бил достойно и съвестно да изпълнявам църковните си послушания и задължения. Смея да твърдя, без да звучи като оправдание, че бях подложен на натиск като всеки вярващ по онова време. Слава Богу, че не съм бил комсомолец.
- На какъв натиск бяхте подложен от службите на Държавна сигурност?
- Бях свалян от влака. Обискираха багажа ми за църковна литература. Семинаристите бяха изпращани в трудови войски, само и само да не ги вземат в армията. В Кремиковци подписваха 5-годишни договори. Въпреки че

не ми позволиха
да извърша опело на
бащата на братовчед ми,

тъй като волята на близките била такава, аз вървях пред мъртвеца и макар негласно, извърших последованието. Категорично съм отказвал да изпълнявам поръчения на външни на църквата фактори, даже и на държавни мъже. В отговор те ме заплашиха, че това може да ми коства кариерата. За подобна кариера не съм и помислял. Нито пък съм давал подкупи, за да получа по-висок пост или светски облаги. Тези, които ме познават, знаят, че не са верни всички тези скалъпени обвинения за злоупотреби и какво ли не. Ценя всяка църковна стотинка и не се разпореждам с църковното имущество като с бащиния. Може и да се смеете, но след работно време обикалям канцелариите и изключвам забравени лампи и електроуреди.
- Трябва ли владиците, сътрудничили на Държавна сигурност да се оттеглят, както поискаха свещеници от Неврокопска епархия и свещеници от т.нар. алтернативен синод?
- За да се оттегли някой архиерей, трябва да има причина и основание. Аз не смятам, че някой има основание да иска оставки с повод и без повод, както често става в нашето общество. Всеки решава за себе си. Всяка външна намеса е неуместна. Тези искания показват, че на някой му се иска да има разкол и се опитва да манипулира обществото. Вярващите, които имат правилно отношение към Христовата църква, намират сили и вникват в положението, в което се намира БПЦ. Така както мнозина достойни журналисти, макар и не богослови, правят това. Благодаря, че мога от трибуната на този висок форум като в. "168 часа" да им благодаря за църковната и патриотична позиция. Наистина, никой няма полза от разделение на обществото след темата за досиетата.

Трябва да се прави разлика между грях и компромис

Особено е важно да не се прави компромис с вярата.
- Съгласих се с вас. Но не са ли правили компромис с вярата вашите събратя, които са донасяли срещу висши духовници - какво се говори в църквите срещу властта, както и кой митрополит "сваля млади момичета", както пише в доносите в Комисията по досиетата.
- Даже когато става дума за свещеника, ние не трябва да вземаме отношение заради това да не изпаднем в грях, че осъждаме някого. Силни са думите на Спасителя по отношение на жената, хваната в прелюбодейство: "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък" (Йоан 8:7). Друг въпрос е

дали има грях един духовник, приел или принуден да сътрудничи,

защото важно е какво всъщност е вършил, както дали с достойнство или не. Именно при вероятността да се извърши грях против вярата човек трябва да е готов да бъде подложен на всякакви мъки, дори да загуби живота си, но да не повреди на душата си.
- Защо не одобрявате съгласието на Светия Синод да се отворят досиетата, нали истината трябва да излезе наяве?
- Реакцията ми беше за начина, по който се прави. Нима от президента Първанов, от митрополит Галактион и от други длъжностни лица, на които бяха отворени досиетата, са искали тяхното съгласие? Аз лично смятам, че един управителен орган, какъвто е Св. Синод, няма право, даже с вишегласие, да огласява лични данни без съгласието на лицето. По друг начин стои въпросът юридически. В Закона за досиетата е записано религиозни общности, каквато Българската православна църква не е. Смятам, че Църквата трябва да попита по надлежния ред Конституционния съд, за да се изясни дали трябва да се отговаря на Комисията по досиетата. Това, което се случи, не е полезно за обществото. Не става дума за разобличаване на доносници, колкото за лични амбиции и саморазправа с лица, които биват смятани за пречка в кариерата на някого. Само че тук може да влезе в сила действието на бумеранга.
- Когато сте били на служение в български манастир в Света гора, гръцки полицаи ви наричали шпионин, тъй като сте отказвали да влезете в заговор за смяна на управата в обителта. Какво още си спомняте от тези мрачни дни?
- Тези събития още веднъж показват, че не съм обслужвал други интереси, освен църковните и духовните. Ще си позволя да споделя, че тези, които знаят това, което съм направил в Св. гора за заздравяването на управлението на манастира, са на мнение, че би трябвало да бъда обявен за национален герой. Аз не смятам така, защото съм се молил на Бога да Ме просвети как да постъпя съгласно Неговата воля и ако това, което е станало, е било от полза за народа ни, аз нямам никакъв личен принос. Не мога обаче да разбера тези, които ме обвиняват в шпионаж. И представете си, не в полза на българското, а на съветското разузнаване. Тогава аз не просто рискувах кариерата си, а здравето и живота си заради Църквата. Гръцката полиция ме обвини, че уж се нахвърлям върху тях. Насилието беше упражнено в самия манастир. Ако търсех кариера, щях да си стоя в Атина, както ме съветваха заинтересувани български монаси, и да си завърша благополучно.
- Защо прекъснахте следването си в Атина, след като бяхте отличен студент?
- Предизвиках гнева на гръцката полиция с факта, че можех да стана брат на манастира без тяхното съгласие и разрешение. Дотогава в Св. гора пускаха чужденци само след като бъдат одобрени от съответните служби на Гърция. Аз отидох като поклонник, подадох молба и документи, манастирският събор ги одобри и изпрати протокол в Кинотиса, който не можеше да не бъде одобрен, и аз ставах автоматично първият българин, а може и чужденец, който става брат на манастир в Атон без "благословията" на известни институции.

Аз ги разиграх по устав, както се казва,

защото Уставът на Св. гора е така, както казах преди малко за процедурата, и те не искаха да допуснат подобно нещо.
- В духа на българската поговорка, ако имаш вуйчо владика, ще станеш поп, помогнал ли е вашият вуйчо полк. Христо Маринчев, началник в тогавашния комитет по вероизповедания за избора ви за Варненски и Великопреславски митрополит?
- Имаме някакво родство по линия на баба ми, майка на баща ми. Разбрах за него на много късен етап. Вярата съм наследил от майка си, чиито родители бяха силно вярващи, практикуващи християни. Много повече съм постигнал благодарение на духовния ми старец епископ Герасим, на митрополитите, които ми подадоха ръка, най-вече като дядо Панкратий, дядо Филарет, Бог да ги прости, дядо Калиник, дядо Йоаникий, да са живи и здрави. Сами разбирате, че личните качества са много важни за реализирането на всеки човек. В продължение на 16 години съм това, което съм, за да стана митрополит. Малко са духовниците в нашата църква, които са станали архиереи след толкова дълъг стаж.
- Смятате ли, че разсекретяването на досиетата ще бъде катарзис и това ще върне доверието на миряните към духовниците, които са били подведени да служат на двама господари - на Бога и на тайните служби?
- Не вярвам, че това ще бъде от полза за обществото. Никой сега няма нужда от противопоставяне. Нали народът казва: "Сговорна дружина, планина повдига." Винаги ще има различни мнения, особено в детайлите. Важното е в главното да бъдем единни - в заздравяване на обществото ни и създаване на условия за духовен и материален просперитет.
- В Богословския факултет в София, бившата Духовна академия, излязоха имената на двама известни професори, които са били агенти на тайните служби и са писали доноси срещу свои колеги.
- Аз не одобрявам категорично каквото и да било доносничество, блюдолизничество, нагаждане, кариерство и всичко подобно. Не всички обаче са такива, и

кой ще отсее житото от плявата, освен собственикът на нивата - Господ
(Мат. 13:30)

Не е наша работа да въздаваме възмездие за добро или зло.
- Покаянието на владиците ли е решението за затваряне на тази тъмна страница от българската история в годините на тоталитаризма?
- Грехът много пъти е явен или излиза наяве. Покаянието е личен въпрос, действие и състояние, което не се вижда. Затова Господ е казал да не осъждаме ближния си. Първо, че не е наша работа да го правим, както и да раздаваме правосъдие. Вярата е тази, която трябва да даде сили на всички ни - духовенство и вярващи, за да оставим дребните различия, а се извисим в необходимото, като сме единни в главното - ремонт на стари храмове и манастири, за изграждане на нови, за осъществяване на просветна, благотворителна и социална дейност. Както и за работа с наркозависими, инвалиди, нуждаещи се, детски градини, безплатни трапезарии, интернати, защитени жилища и всичко необходимо за духовното възраждане на народа ни. Не говоря само за Варненска и Великопреславска епархия, макар и нескромно казано. Нека не бъда осъждан, но моето мнение е, че вярващите и държавата имат нужда от Църквата и духовенството, независимо от неговите слабости, отколкото Църквата от държавата.
- Вашият автомобил "Линкълн" провокира доста шум. Затова ли го върнахте на дарителя?
- Не съм върнал автомобила, тъй като той ми е даден само за ползване. Това означава, че митрополията не е дала нито стотинка. Освен това

той е хибрид и се движи
с бензин и електробатерии,

които се самозареждат и по този начин разходите са двойно по-малко, отколкото досега. Ако върна автомобила, това означава, че митрополията трябва да продължи да плаща двойна цена за разходи по гориво.
- Какви изводи си извлякохте от този неприятен случай. Варненска митрополия застана твърдо зад вас.
- Да не обръщам внимание на манипулации и спекулации.
- Участвате ли в скандални сделки с църковни имоти, в които са замесени и руски бизнесмени. Проф. Янакиев смята, че парите, с които се купуват тези имоти, са "недотам чисти".
- Нямам никакви връзки с руски, гръцки и каквито да са бизнесмени, още повече какво да говоря за бензиностанции, хотели и за каквито да са били сделки. Както се видя от последни публикации, моето име изобщо не се свързва с никакви имотни сделки. Хората, които ме познават, знаят, че всякакви обвинения в това направление са скалъпени. Никога не бих си позволил да разполагам с църковно имущество като свое.
- Напоследък се заговори, че е започнала битката за патриарх, въпреки че Негово Светейшество патриарх Максим е жив и здрав. Вашето име е сред най-спряганите. Готов ли сте за ръководител на Българската православна църква?
- Това ще кажат тези, от които зависи и преди всичко от Св. Синод. Всичко, което е решавал Св. Синод съм приемал като послушание. При приемане на монашество съм дал обет за послушание, целомъдрие и нестяжание и не съм се стремил нито в помислите си към какъвто и да било пост. Тъй като смятам, че има много по-достойни от мен за това послушание, ще приема всяко решение на Св. Синод, както сме длъжни да правим всички - от патриарха до последния вярващ.
- Изборът на следващ български патриарх ще бъде в ръцете на лобита от сенчестия бизнес, твърдят известни богослови. Какво е вашето мнение?
- Смятам, че има такъв стремеж, но Бог поругаван не бива, се казва в Св. Писание (Гал. 6:7). Още се казва: "Не се надявайте на князе, на човешки синове, в които няма спасение" (Пс. 145:3).

Църквата се ръководи от
Св. Дух и никой не може да направи каквото и да си мисли, че може да направи

Самият Христос е казал, че винаги ще има такива богоборци, но Църквата е основана върху вярата и "портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).
- Какви са отношенията между БПЦ и Великия архонтски събор начело с митрополит Галактион?
- Св. Синод не одобрява раздаването на архонтски титли, тъй като това е право на Вселенската патриаршия. Всеки митрополит, който раздава такива титли е отговорен за своите действия.
- Последните скандали около български митрополити притесняват ли ви?
- Не могат да не ме притесняват неща, които касаят църквата. Вярвам, че истински вярващите разбират какво става и няма да се поддават на манипулации на лица, особено от такива, които гониха църквата по време на атеизма, а сега се правят по-големи католици от папата. Това показа и преминалият разкол. Духовенството винаги е било притеснявано и то е потърпевшо преди и сега. Един мастит архиерей се шегуваше: "Ние сме най-облагодетелстваните люде. Наблюдават ни от горе и от долу". Св. Йоан Златоуст обаче казва: "Когато църквата е гонена, тогава тя побеждава."

Главният вербовчик Кирил Котов: Владиците рядко получаваха материални подаръци от ДС

 - Г-н Котов, с какво църквата беше интересна на службите за сигурност?
- Интересът на службите за сигурност към БПЦ се обуславя от желанието на държавата да запази нейния народностен характер и да я предпази от чужди влияния. През 90-те години на миналия век (1980-1989 г.), времето, през което имам пряко участие в работата на Държавна сигурност по това направление, се наблюдаваха редица опити на задгранични псевдорелигиозни центрове и организации да проникват у нас и да завладяват позиции. За някои от тях имаме данни, че се ръководят или контролират от съответните специални служби. Заради агресивния прозелетизъм (привличане на последователи), провеждан от тези "култове", ние сме настоявали пред нашите сътрудници да активизират дейността на Българската православна църква по епархии. Не е вярно твърдението на днешни "защитници на православието", че ДС чрез агентурата си от висшия клир е ограничавала Църквата по места. Точно обратното! Пак подчертавам, че става дума за периода 1980-1989 г. Лъжа е, че ДС е правила списъци на вярващите по епархии.
- По какви критерии са подбирани духовниците, които е трябвало да се вербуват? Били ли са подлагани на предварителни проверки?
- Подборът на духовници за установяване на оперативен контакт с тях и евентуална вербовка не се различава съществено от този на други категории лица. Преценяват се техните личностни качества, интелект, обща и езикова култура, комуникативност, особености в характера и др. Други предварителни проверки не се правят. Те следват на по-късен етап.
- Имало ли е случаи висши представители на църквата доброволно да са търсили съдействие от службите?
- Не са ми известни такива случаи.
- Получавали ли са митрополитите възнаграждения или бонуси за съдействието си на службите?
- Обикновено са получавали положителна оценка и благодарност, в по-малко случаи предметни награди и рядко държавни отличия, които са оставали в касите на службата.
- Как се действаше по линия на владиците, които са били в чужбина и са контактували с емигранти?
- На тези сътрудници се поставяха задачи за обединяване на българите от диаспората около църковните общини и за отпор на опитите на други православни църкви да обсебват български храмове, както и да издирват и придобиват архиви и документи, свързани с нашата история. Тези задачи се съгласуваха и изпълняваха съвместно с разузнаването.
- Имаше ли някакви трудности в работата ви и имало ли е случаи на неуспехи и издънки?
- Трудности има във всяка една работа. За издънки не се сещам.
- Как гледате на службата си от разстоянието на годините и поддържате ли някакви взаимоотношения с някои от вербуваните лица?
- Считам, че нашата дейност е била в рамките на конституцията и съществуващите закони, както и в изпълнение на специалните заповеди за органите на ДС. Работили сме приоритетно за държавата.
След пенсионирането ми през 1992 г. съм имал епизодични срещи с някои от сътрудниците по тяхно изрично желание. На тези срещи не са обсъждани и възлагани оперативни задачи. Нелепо е днес да се твърди, че ДС е в основата на раздора в БПЦ и създаването на паралелен Синод. Обратното - ДС винаги е подпомагала единството и авторитета на църквата.
- Какво е вашето отношение към религията? Вярващ ли сте?
- Аз съм атеист, т. е. невярващ, но не съм антитеист, т. е. не съм против вярата. Смятам, че това е въпрос на личен избор на всеки българин. Не бих могъл да бъда против БПЦ, която има огромен принос за съхранение на българщината.
- Има ли нещо важно да се каже по отношение на сътрудничеството на владиците със службите, което остава извън фокуса на общественото внимание?
- Онова, което медиите не са пропуснали, но не отразяваха достатъчно активно, е позицията на професионалистите агентуристи по въпроса за разсекретяването на агентурните досиета по принцип. Ние казвахме "не" и съветвахме всички да казват същото. Опитахме се да защитим не само своите агенти, а принципа на работа в тази професия. С тях имахме сключен договор да не разгласяваме нашата връзка. В болшинството си те спазиха този договор. Ние не успяхме да убедим компетентните държавни органи в огромната вреда за националната сигурност от решението да се обявяват имената им. На онези, които побързаха да ги анатемосат, искам да кажа, че те са достойни българи.
И още нещо: Постоянните атаки срещу разузнаването и контраразузнаването са нужни на онези, които имат гузна съвест, които непосредствено след 1989 г. и до днес се опитват да вменят вина на органите на ДС за своите собствени индивидуални или групови слабости и грешки. Тези атаки са нужни и на онези, които се възползваха от разпадащата се държава, за да натрупат несметни богатства. За тях е важно да няма структури, които да следят за спазването на законите. Специалните служби пречат на мафията, на наркобизнеса и на организираната престъпност. За тях те са излишни. За да ги отстранят от пътя си, те атакуваха основното им оръжие - агентурата. И резултатът днес е налице - българското общество е заразено от безверие, груб материализъм, кариеризъм и бездуховност. Омаскаряват се едни от най-изявените и качествени представители на различните обществени групи. Но убеден съм, че политическата злоба ще отмине, защото народът е мъдър и има нужда от ценности, за да живее по-добре.