Двама американци обещават 100 000 лева за залавянето на терориста, но той остава неизвестен

Озверели студенти си отмъщават, като подпалват “Народния дом” на комунистите

София, 24 май 1921 г. От ранна утрин столичани и гости на града се готвят да отбележат деня на творците на нашето писмено слово св.св. Кирил и Методий. Тържествата обаче са нарушени и силно разстроени от терористичен акт. Нещо, което за първи път се случва в родната история. Ето и хронологията на събитията.

Предния ден ръководството на Софийския университет устройва в Народния театър паметна вечер по повод празника на българската книжнина и просвета. Присъстват цар Борис III, министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски, посланиците на Франция, Италия, Англия и Румъния, управляващият американската легация, гости от Чехия и Унгария. След приключване на официалната част

присъстващите запяват

“Шуми Марица”

В техен противовес неколцина левичари, когато излизат от залата, подхващат "Интернационала". Те са подминати с презрение и присмех.

Сутринта на 24 май многохилядно множество се събира на площада пред катедралната църква "Света Неделя". Отслужена е тържествена литургия. След това, начело с иконата на светите братя Кирил и Методий, народът се отправя към площад "Св. Александър Невски". Тук от всички краища на града продължават да прииждат със знамена и музики ученици, юнкери от Военното училище, войскови отделения, представители на различни македонски братства, колоездачи и др. Никога в София не се е събирало такова множество от граждани и деца. Сред тях са цар Борис ІІІ, министри, шефове на учреждения и чуждестранни гости. Отслужен е молебен, а просветният министър произнася празнична реч. Ученически музики изсвирват химна на равноапостолите, който е съпроводен с бурни и нескончаеми акламации.

В стройни редици учащите се потеглят обратно към площад "Света Неделя". В края на шествието се движат с траурни знамена бежанци от Македония, Тракия, Одринско и Добруджа. Манифестацията минава по бул. "Цар Освободител", покрай двореца, по ул. "Търговска" и бул. "Княз Дондуков". От балкона на представителния салон царят отговаря на овациите с вълнуващо слово, в което изказва своята благодарност за оказаната му чест. В момента, когато дефилиращите пресичат ул. "Цар Калоян", тържеството е помрачено от един безумец. Разнася се адски трясък. Неизвестно лице хвърля бомба, която пада между редиците на децата на руските бежанци и ученици от Трета прогимназия.

Ранени са

22 души,

повечето от които момчета и момичета. Някои са с леки наранявания, а други са в по-тежко състояние. Мястото на атентата веднага е обградено от стражари и полицейски служители. Шествието продължава покрай кафене "Македония" и завива по бул. "Княгиня Мария Луиза". Подир обяд учениците, придружени от учители и родители, се събират в местността "Лагера". Там се устройват игри, концерти и забави. Веселието продължава до късно вечерта.

Но да се върнем към терористичния акт.

Атентаторът е подгонен

от стоящи до него граждани. Той дава няколко изстрела с револвер и побягва по ул. "Цар Калоян" и ул. "Княгиня Клементина" (днес ул. "Съборна") към кафене "Континентал". Пред заведението постови стражар му препречва пътя. Лицето стреля три пъти в него и се насочва през Градската градина към Народния театър. Прехвърля се през сградата на Административния съд в двора на Първа градска лечебница. Оттук насетне дирите му се загубват.

Оказана е бърза помощ на ранените деца и възрастни. Те веднага са вдигнати и откарани с автомобили и файтони в Александровската болница и в болница Червен кръст. Положението им е вън от опасност за живота и в следващите дни се подобрява.

Цар Борис е дълбоко покъртен от грозното злодеяние. Посещава пострадалите. Спира се по няколко минути пред всеки от тях, стиска ръцете им и изрича успокоителни думи с чувство на състрадание. Полицията изолира квартала около пасажа "Свети Никола". Направен е обиск в близката кантора на секретаря на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) Васил Коларов и в офиса на друг известен комунист Наим Исаков. Не са открити уличаващи материали.

Ала апотеозът на трагичните събития предстои. Със своите действия атентаторът възбужда огромно негодувание сред публиката. Невъздържани и буйни студенти се групират около хотел "Панах". Свалят едно трикольорно знаме от близък магазин. На него закачат картон с надпис: "Възмездие за невинните деца!". Групата, водена от няколко опълченци, се насочва към клуба на БКП (тесни социалисти) на ул. "Св.св. Кирил и Методий". На входа издигат лозунг "Искаме отмъщение за невинните жертви!". Последва нападение и погром със сериозни щети. Изпочупени са оградата, прозорци, врати, маси и столове, инвентар и пр. Някой

запалва и заключените

архивни документи,

но пожарът е загасен.

С още по-голяма агресивност тълпата се отправя към "Народния дом" на площад "Лъвов мост". Двуетажната сграда е закупена през 1912 г. със собствени средства от Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). В следващите години е превърната в централа на Комунистическата партия и ръководените от нея синдикати. Студентите нахлуват в зданието и го подпалват. То е обхванато от огнени езици, а пристигналата пожарна команда не успява да предотврати фаталния край. Всичко в него е погълнато от пламъци. Това са склад на кооперация "Освобождение", печатница, големи количества хартия и печатни издания, архиви и др. Сградата е напълно унищожена и от нея остават руини. Оцеляват само печатарските машини, които се намират в подземния етаж. Но той е изпълнен с вода и те са сериозно повредени. Общата стойност на нанесените щети се оценява на 10 милиона лева.

Полицейските и съдебните власти предприемат незабавно издирване на престъпника. Възникват предположения кой стои зад неговите действия. Носят се всевъзможни слухове, но най-вече атаките са насочени срещу БКП (т.с.) и анархистите. Във връзка с атентата са задържани около 45 комунисти и обикновени граждани. Споменават се имената на лидерите Димитър Благоев и Христо Кабакчиев, които по това време са народни представители. Никола Харлаков дори е вкаран в Централния софийски затвор, но след два дни е освободен. Всички заподозрени са разпитани и скоро пуснати от ареста. Комунистическата партия излиза с обширен позив, с който осъжда бомбения атентат и отхвърля обвиненията, че тя е негова инспираторка. През следващите десетилетия не са открити документи с доказателства за противно мнение. В историографията събитията на 24 май 1921 г. се определят като провокация срещу комунистическото движение. За изясняване на целите на терористичния акт вниманието се насочва към хвърлената бомба. Тя е тип "Бухалка". Съдържа около 300 грама експлозив. Поражението, което нанася, е слабо. Но затова пък моралният ефект, който възбужда, е много силен.

Това навежда на мисълта, че

целта на терориста

е не да убива,

а по-скоро да предизвика паника и страх сред множеството. Обобщаващата констатация е, че трагедията е рожба на времето, което преживява българският народ след края на Първата световна война. Животът не е нормален, налице са бурни противоречия, традициите се охулват и оскверняват.

Водят се две различни следствия. Едното е по атентата, а другото по опожаряването на "Народния дом". Второто приключва още в края на месец май без никакъв резултат. Никой не е подведен под съдебна отговорност.

Издирването

на терориста

продължава. Разследващите са убедени, че предприетите мерки са сериозни и неговото залавяне е предстоящо. На другия полюс е ежедневната преса. Почти всеки ден вестниците излизат със заглавието "Следствието продължава, но резултат няма". Отправят се упреци към следователите за тяхната непохватност. Иронично се подхвърля, че някаква "шапка-невидимка" закриля атентатора и той изчезва от полезрението на полицията. На показ се изнасят и действията на двама американци, които пребивават в България. Те се явяват при министъра на финансите Марко Турлаков и внасят 5000 лева в помощ на пострадалите. Освен това дават на разположение на Министерството на вътрешните работи и народното здраве сумата от

100 000 лева възнаграждение

за лицето, което ще залови атентатора. Този любопитен факт обаче не е официално потвърден. В крайна сметка авторът на терористичния акт остава на свобода и никога не е заловен.

Крайното заключение на обществено-политическите сили е, че властта не успява да се справи и да обуздае престъпниците. Ето защо се налага промяна в управлението на страната. Това е част от атаките на опозиционните политически партии срещу самостоятелното правителство на Българския земеделски народен съюз.