Внукът на обирджията, продуцент на нов филм по Би Би Си “Херцогът”, за първи път признава, че картината за ?2 млн. е стояла 4,5 години в жилището на баба му и дядо му

През 1961 г. портрет на на херцога на Уелингтън, завършен от художника Франсиско Гоя през 1814 г., изчезва от Националната галерия в Лондон. Година по-късно никой не знае кой я е откраднал или къде се намира. През ноември 1965 г. 61-годишен пенсиониран шофьор на автобус от град Нюкасъл е изправен пред Централния наказателен съд в Лондон и признава, че е откраднал картината, но никога не е имал намерение да я запази. "Единствената ми цел беше да създам благотворителна фондация за плащане на телевизионни лицензи (които финансират BBC във Великобритания) за стари и бедни хора, които изглежда са пренебрегнати в нашето заможно общество."

Историята на един от най-невероятните обири на изящно изкуство в света е тема на нов филм по Би Би Си - "Херцогът". А внукът на крадеца - Кристофър Бънтън, - който е изпълнителен продуцент на комедийната драма, най-накрая разкрива цялата история за това, което всъщност се е случило, пред Би Би Си. "Портретът на херцога на Уелингтън беше взет от тази галерия и стоя четири години и половина в общинското жилище на баба и дядо в Нюкасъл", казва той за първи път.

Човекът, извършил перфектно престъплението, е дядо му Кемптън Бънтън. Той е баща на пет деца, напуснал училище на 13-годишна възраст, имал различни работни места (някои от които много краткотрайни). Работил е и като таксиметров шофьор. Кемптън олицетворява британската ексцентричност, бунта на аутсайдерите, смелия дух, съчетан с абсурден късмет. Крис Бънтън, внукът на Кемптън, казва пред BBC Culture: "Това винаги е била история на борба за работническата класа. Семейството ни нямаше две стотинки, те се справяха с бедността, както и с много трагедии, и това повлия на психиката им и процеса на вземане на решения. Този обир е различен от всеки друг."

Обирът е умопомрачителен, пише Никълас Барбър от Би Би Си. Картината е била собственост на Джон Озбърн, херцог на Лийдс. Той я продава на търг на американския колекционер Чарлз Райтсман за 140 000 британски лири, но британското правителство не иска тя да напусне страната. Министерството на финансите обединява усилия с благотворителната организация Wolfson Foundation и изравнява офертата на Райтсман: ?2 милиона по днешни цени. Портретът на Гоя изведнъж се превръща в най-известната картина във Великобритания. Посетителите се стичат в Националната галерия, за да видят за какво са похарчени всичките тези пари, а охраната е засилена. И все пак малко преди галерията да отвори врати сутринта на 21 август 1961 г. охраната разбира, че картината липсва. Никой не е забелязал съмнителни посетители, не са нанесени щети и на мястото няма следи от използване на техника или оръжие. Но Гоя го няма. Това не се е случвало до този момент в 138-годишната история на галерията. И виновникът не е опитен международен престъпник.

Мечтател и активист

Кемптън Бънтън е местен герой в Нюкасъл много преди кражбата на портрета на Гоя. Редовно е уволняван от работа, защото говори пред колегите си срещу ръководството. Той е амбициозен драматург, чиито сценарии неизменно са отхвърляни от Би Би Си, и активист, който гледа на телевизията като спасение за самотни пенсионери, особено ветерани от световната война. Сред тях е собственият му баща. Във Великобритания по това време е незаконно да притежаваш телевизор, без да плащаш годишен лиценз. Бънтън смята, че таксата е твърде висока за по-бедните хора, и той протестира, като отказва да плати собствената си лицензионна такса. В резултат прекарва три кратки периода в затвора през 1960 г. "Той чувстваше, че телевизията е лек за самотата за пенсионери и ветерани от войните и по това време нямаше много други развлечения за хората, които са изолирани и живеят сами. Моят дядо знаеше стойността на BBC и смяташе, че лиценз трябва да бъде предоставен на всеки, който има нужда от това. Това беше част от неговата кампания –

безплатни телевизионни лицензи за пенсионери над 70 години - разказва внукът му Кристофър.

"Хареса ми, че Кемптън има мечти, които надхвърлят личното", казва Ники Бентам, продуцент на "Херцогът". "И той се придържа към тези идеали, това чувство за общност и тази идея... Мислех, че е чудесно и вдъхновяващо, че най-накрая получи платформа, за да сподели това, което иска да каже на света."

Но както казва внук му Кристофър, животът на Бънтън е разтърсен от трагедия. Той изпитва вина за смъртта на дъщеря си Марион, която умира в катастрофа като колоездач, докато е тийнейджърка. "Не казвам, че това оправдава всичко, което той направи - казва днес Крис, - но наистина беше ужасно."

През 1961 г. Бънтън ще каже на съда, че е чул, че правителството е платило цяло състояние за една малка картина и това не му се струва справедливо. Тогава отива до Националната галерия в Лондон, за да види за какво е цялата суматоха, обяснява той пред магистратите, и вижда, че строители, които правят някакви ремонти, са оставили стълба на улицата отвън. Прозорец в мъжката тоалетна е оставен незаключен. А алармената система се изключва всяка сутрин, когато влизат чистачките. Скоро портретът на Гоя

се озовава зад гардероба

в общинското жилище на Кемптън Бънтън в Нюкасъл.

Във Великобритания никога не е имало подобен обир и полицията е безпомощна. Кражбите на изкуство по принцип се свързват с много добре организирани престъпни групи и това е предположението и сега. Властите са озадачени. Във вестниците се спекулира, че зад обира стои банда италиански мошеници или може би търсещ тръпка аристократ. Самият Бънтън изпраща анонимни съобщения до различни вестници, като обещава, че ще върне картината, ако 140 000 британски лири бъдат дарени за благотворителност. Но разследванията на полицията не подозират кой е този Робин Худ от работническата класа.

"Разликата между разкриването на огромната кражба и живота на шофьор на автобус в Нюкасъл е просто огромна", казва Бентам. "Но също така никога не е имало подобен обир в Обединеното кралство, така че те не знаеха как да се справят. Кражбите на изкуството, случили се до момента, се приписваха на много добре организирани престъпни синдикати."

В крайна сметка Бънтън решава, че е направил каквото е могъл и това е достатъчно. През май 1965 г., след като е направено искане за откуп (и игнорирано), той занася картината в стая за багаж на гара "Бирмингам Ню Стрийт" и публикува разписката във вестник "Мирър". Шест седмици след това той отива в Ню Скотланд Ярд и обявява, че е крадецът.

Бънтън използва последвалия процес като възможност да изнесе лекция на обществеността относно таксите за телевизионни лицензи. Тъй като вече е върнал картината, не е признат за виновен за кражбата й, а

само за кражба на рамката на картината,

която е била загубена. Той прекарва три месеца в затвора, доволен от себе си и от това, че е направил политическата си позиция известна и че е надхитрил най-брилянтните криминални следователи в страната.

Забележително е, че това не е цялата история, пише Би Би Си. Истината е, че Бънтън е надхитрил следователите по повече от един начин. Във филма "Херцогът" има голям обрат към края. Всъщност човекът, който открадва картината на Гоя, изобщо не е Бънтън. Истинският виновник е 20-годишният му син Джон, майстор по ремонт на лодки. През 1969 г. той се предава със закъснение, но ръководителят на прокуратурата преценява, че тъй като няма други налични доказателства, е по-лесно да не се отваря отново този случай.

Освен това прокуратурата иска да избегне по-нататъшни усложнения. "Ако съдят Джон за престъплението", казва Бентам, "ще трябва да извикат Кемптън обратно на съда и да го накарат да признае, че е лъжесвидетелствал, а те просто не искаха да му дадат трибуна отново."

Едва през 2012 г. поверителен файл с подробности за признанията на Джон става достояние на обществеността. "Баща ми никога не е очаквал да му се размине", казва за крадеца Джон, който сега е на 80 години, синът му Кристофър.

"Това беше идея, това беше всичко.

По това време той работеше в Лондон, живееше в стая под наем и се чудеше дали е възможно. Вижда отворения прозорец и стълбата зад галерията и в съзнанието му едно нещо води към друго."

Джон влиза и излиза от галерията в рамките на няколко минути в 5,50 сутринта. След като поставя картината на задната седалка на колата си, докато кара по пътя към квартирата си, той си мисли, че семейството му, лишено от пари, може да получи няколко хиляди паунда от застрахователната компания като плащане на откуп, както и за това, че кампанията за таксите за телевизия на баща му Кемптън ще бъде разгласена, казва Крис.

Кемптън Бънтън подкрепя сина си. Когато изпраща бележки до вестници с молба за благотворително дарение, той се надява, че те ще поставят Джон в по-добра светлина, ако бъде арестуван. И тогава той решава сам да поеме вината за престъплението на Джон, акт на героизъм, който Джеймс Бонд може да одобри, пише Би Би Си.

"Кемптън не беше най-добрият баща или най-добрият съпруг, но

направи изключително нещо, за да спаси сина си

– казва днес пред Би Би Си внукът му Крис, за когото дядо му е герой. - Ако баща ми беше влязъл в затвора на тази възраст, той щеше да съсипе живота си, така че се радвах, че филмът беше фокусиран и върху това. В крайна сметка той беше добър човек с всичките си недостатъци и искаше да направи това, което е най-доброто за семейството му, но също така искаше да помогне на хората, които се нуждаят от подкрепа", добавя Кристофър Бънтън.

Основните подробности от историята на невероятния обир са разкрити преди няколко години, когато документите най-накрая са оповестени публично, но сега за пръв път семейство Бънтън обяснява цялата история. "Получих разрешението и на майка ми, и на баща ми, но също така получих юридически съвет, защото бях загрижен за всякакви последици. И след като тези опасения отпаднаха, продължихме напред - казва той пред Би би Си. - Никой няма да влезе в затвора."