Бойната авиация е в будна кома - не бях чувал за армия от пенсионери

Вината трябва да се признае и да лежи на съвестта на цялата група

О. з. подполк. Николай Калев, военен пилот първи клас. Има 20 години служба в бойната авиация, преминал от старши летец до командир на 15-и авиационен полк на Равнец и Балчик. Летял е на безмоторни самолети, на L-29, УТИ-МиГ-15 (с такъв самолет загина Юрий Гагарин), МиГ-17, МиГ-17Ф с форсаж, МиГ-17 ПФ и МиГ-21 ПФМ. Общият му нальот е над 1600 часа. Статията на подполк. Калев е по повод на изнесените данни за катастрофата с майор Валентин Терзиев.

Следя с интерес и повишено внимание сагата около трагичния инцидент по време на полет с подполковник Валентин Терзиев – една нелепа и ненужна никому смърт на един от най-подготвените пилоти в нашите ВВС на самолет МиГ-29. Изгледах последните новини по няколко телевизии от пресконференцията от Министерството на отбраната и съпругата на пилота г-жа Димитрина Попова. Като военен пилот, летял над двадесет години, от които повече от половината на командни длъжности, не мога да изразя съгласие с направените изводи, оповестени от министър Георги Панайотов и полковник Петко Василев.

Първото нещо, което бие на очи в цялата тази история, е като че ли изводът, че виновен е единствено пилотът Терзиев, изпаднал в загуба на пространствена ориентировка с последващо врязване в морската повърхност в района на Шабла. Действително на страниците на настоящия вестник изказах мнение, оформено в

хипотеза,

че пилотът е получил лъжливо чувство, илюзия, борбата с която изисква неимоверни усилия, вследствие на което е загубил пространствена ориентировка и в стремежа си да изведе самолета от атака със завой надясно за броени секунди се е врязал в морето. Да, това е грешка в техниката на пилотиране, това е непосредствената причина за летателната катастрофа, но за това ни на йота не можем да виним подполковник Терзиев. Това е често срещано явление

в бойната авиация и военните пилоти най-добре ще ме разберат. В случая за това са способствали условията на полета – безлунна нощ, липса на хоризонт, пълна тъмнина в цялата визуална сфера от кабината на самолета. Тази моя хипотеза се потвърди от изнесеното след разчитане на параметрите, снети от тестера – т. нар. черна кутия.

Второ, защо в пресконференцията не се изказа мнение, че има слабости и грешки в организацията и управлението на полетите, а само се загатва? По думите на, доколкото си спомням, Петко Василев – полковник с червени пагони: „Вероятно има слабости в ръководство на полетите”. Господин полковник, Вие много добре знаете кой е допуснал грешки в непосредственото ръководство на полета. Не е необходимо обезателно да го персонифицирате, но тази грешка трябва да бъде призната и тя да лежи на съвестта на групата за управление. Защото

“всички

съгрешихме”

от същата тази група – кой повече, кой по-малко. Четейки тези редове, вярвам, че всеки, участвал в ръководството на полетите, ще намери своето място.

Трето, няма да се извлекат правилни и верни изводи, ако не се признае, че основната причина за летателната катастрофа са съществените слабости в подготовката на пилотите от 3-та авиобаза (а и само тя ли) за изпълнение на стоящите задачи, в недооценката на моментното състояние на подготовката на майор Терзиев за стрелбата по парашутната мишена Ц-П-100. Да, той е доказал се първокласен пилот, но самолетът не признава звания, чинове и служебно положение. Със самолета трябва да се отнасяме на „Вие”. Тази азбучна истина още от първата година на обучение курсантът пилот знае наизуст. За нарушаване на тази истина много пилоти са платили с живота си! Затова в регламентиращите летателната дейност документи има срокове за прекъсвания по видове метеорологични условия, видове подготовки, денем и нощем. Много е важна и натренираността, независимо дали летецът е прекъснал по видове условия и видове подготовки. Да изпратиш пилот на задание, макар и първокласен, за което той не е натрениран към момента на полета, означава да го изпратиш на планирана смърт!

Да оставиш летците на земята, е най- големият бич за авиацията!

Полети, полети и само полети – това е тайната на високата бойна подготовка на пилотите и подразделенията.

Четвърто, много добре разбирам в каква ситуация се намират нашите ВВС, разбирам и желанието на командването на базата и министерството да се представим добре в предстоящо учение по НАТО, но отчитайки моментното състояние на пилотите, тяхната натренираност за стрелбите по парашутната мишена, непонятно е защо не са поставени строги ограничителни линии за изпълнение на полетното задание, защо поне не е зададена минимална височина на изпълнение на стрелбата, например 3000 м? Ако това условие бе изпълнено безпрекословно, до такава развръзка нямаше да се стигне и майор Терзиев щеше да бъде между своите колеги и при семейството си.

Ако човекът, ръководил непосредствено майор Терзиев в тази злополучна нощ, бе дал категорична команда за прекратяване на атаката по парашутната мишена под 3000 м, независимо какво щеше да струва това, нямаше да има такива трагични последтвия.

Тук ще приведа един показателен пример от моята служба. През 1982 г. на територията на България се проведе учение по линия на Обединените въоръжени сили на страните от Варшавския договор –

ЩИТ- 82

В етапа на подготовката и провеждането на учението на посочените летища денонощно се излиташе и кацаше. В Равнец посрещахме командващия Обединените въоръжени сили - маршала на СССР Куликов, командващите Военнотранспортната авиация и Въздушнодесантните войски на Съветския съюз. Учението премина при висока организация и без произшествия. (В сравнение с него сегашните учения, да ме извинят някои хора, изглеждат детски играчки.)

Та един следобед като заместник-командир на полка бях на стартовия команден пункт в Равнец и ръководех полетите. Над Бургас и нефтокомбината се беше развил мощен облак – кумулунимбус 9. Небето причерня силно, задуха северен вятър и дежурният метеоролог ми връчи щурмово предупреждение за гръмотевична буря.

В този момент прозвуча гласът на полковник Керанов – командир на вертолета на Министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Полковникът искаше излитане от Равнец и прелитане до Сарафово, където бе извикан от министъра. Виждах вертолета на летателното поле, зависнал на около два метра над земята. Така вертолетчиците проверяват работата на двигателя и системите. В същото време обаче от север като вълна от цунами към нас се носеше шквал от ниски облаци с ураганен вятър и проливен дъжд. Подадох команда:

“Забранявам

излитане!"

Керанов обаче настоява. Аз с по-твърд глас повтарям своето разпореждане. Той: „Нали знаете, че отивам при Зора 125?” (позивната на министър Джуров) „Знам! Забранявам излитане!”, с още по-категоричен глас отвръщам аз – майорът на полковника. Той също вижда шквала, но надценява своите способности. Все пак като разумен летец се подчини на моята команда. След няколко минути шквалът ни връхлетя. Ураганният вятър, примесен с обилен валеж, ни заля със страшна сила. Видимостта падна почти до нула. Никога дотогава, а и после не съм се срещал с такава стихия. Какво можеше да стане, не исках да си представя... Както дойде бързо, така бързо премина и валът. Валежът намаля и Керанов поиска излитане.

“Разрешавам!”

отговорих и вертолетът пое по своя път... Мисля, че коментарите са излишни...

Пето. Дадената пресконференция, а и цялата тази сага поставя някои въпроси, а и не отговаря на редица други. Например защо не се чува гласът на командира на авиацията генерал-майор Димитър Петров и на началника на Инспекцията по безопасността на полетите на военната авиация - единствения компетентен орган, разследващ летателните произшествия? Защо те не говорят, а военната прокуратура? Какво още има за разследване по случая след дешифриране на параметрите от черната кутия? Аз мисля, че всичко отдавна е ясно, но не знам защо мъглата продължава да витае по въпроса.

Какво още има за разследване, както бе съобщено на пресконференцията почти четири месеца след катастрофата? Защо след разчитането на тестера не се оповести на каква височина и скорост пилотът Терзиев е натиснал бойната кнопка, с каква скорост, надлъжен и напречен наклон (по тангаж и крен), с какво претоварване самолетът се е врязал в морската повърхност? На какъв режим е работил двигателят на самолета? Какви команди са давани на пилота във въздуха? На мен много ми е интересно какви полети е изпълнил майор Терзиев през последните десетина-двадесет дни преди злополучния полет, още повече след твърдението, че пилотът е бил подготвен за въздушната стрелба? Знам - битува становището, че всичко не може да се знае от обществеността, но тя иска пилотите да са живи и здрави, а самолетите да не намаляват. И какви тайни останаха за нашата бойна авиация – броят на самолетите ли, подготовката на летците ли, нормативите за бойната готовност ли? Мисля, че на всички отдавна всичко е ясно! При сегашните технологии нищо

не може

да се скрие

- кой кога и колко лети.

Не по-малко важен е въпросът понесъл ли е някой вина за смъртта на летеца? Или само Терзиев е виновен? Достатъчно е да се съобщи, че е предявено взискание и са наложени съответните на вината наказания, без това да се персонифицира пред цялото общество.

Мисля, че длъжностните лица, дали пресконференцията, сериозно подценяват интелигентността на българските граждани, още повече на хилядите специалисти в областта на авиацията.

Шесто. Искрено се удивих от факта, че ръководството на Министерството на отбраната за първи път се среща със съпругата на Валентин Терзиев – почти четири месеца след гибелта на пилота! Вероятно това не влиза във функционалните задължения на министъра и на другите отговорни фактори, но и смъртта на пилота не влиза в неговата длъжностна характеристика. Нали така? Да проявиш човешко съчувствие, да споделиш болката с човека – това е неписан човешки закон. Както президент, премиер отиват при хората, пострадали от природно бедствие, да споделят болката им, да им дадат кураж и морални сили, същото се отнася и за министрите – тези “слуги на народа”.

Седмо. В свое интервю изразих учудване и недоумение, че пилотът майор Терзиев бил пенсионер! Ама как пенсиониран пилот е още на бойна служба? Да получи по-голяма заплата ли? Към тавана на пенсиите от 1500 лв. да се прибават още 2000-2500 лв. Нали всичко държавата му го дава. Да му даде 5000 лв. и майор Терзиев да си е в строя като всички други... Оказва се обаче, че тази, за мене порочна практика, не е само при него, а широко е прилагана в българската войска! Не бях чувал за армия от пенсионери освен по време на война.

А за храненето

на военните пилоти? По мое време имаше стол и безплатна храна за летците и парашутистите, както и за инженерно-техническия състав. За летците дневният оклад бе 3,80 лв. На обяд две предястия, основно ястие, два десерта, кока-кола и шоколад. Пълнокръвна закуска и вечеря, а по време на полети - и стартова закуска. А как е сега? Безплатна храна само в дни с полети, но без стартова. И за дежурство пилотът си носи нещичко за подсилване. Някога китайците давали силна храна на техниците на самолети, а летците - ами те само се “возят” във въздуха, на тях силна храна не им трябва!? Подобно било храненето и за виетнамските летци, летели на МиГ-21. На китайците и виетнамците почнало да им прималява и повече от десетина минути не изкарвали в небето. Логично! Докато не се намесили съветските инструктори и нещата си дошли на място.

Осмо. Командирът на 3-та авиобаза Граф Игнатиев бригаден генерал Николай Русев каза пред телевизионните зрители, че летателният състав се намира в тежка психологическа обстановка и в трудни условия се води летателната дейност. Прав е генералът и като техен бивш колега напълно им съчувствам. Това е диагнозата, но къде е лекарството? То остава в полето на Министерството на отбраната, на правителството и на политиците, които слагат ограничителните линии за съществуването и развитието на нашите ВВС.

По мое мнение бойната ни авиация е в будна кома, с отворени очи към истинската, напрегната и ползотворна летателна дейност, когато самолетът чака пилота, а не

пилотът с

дни да чака

кога ще се качи на своя “кон”. Сещам се, че навремето всеки летец си имаше кон. Едно авиационно звено от четирима летци имаше четири самолета – сега цялата ни изтребителна авиация има толкова!

Преди време прочетох един анекдот: Седят двама старци на пейката и над тях прелита Баба Яга на метла. Единият вика: “Ех, комшу, каквато е държавата ни, такъв ни е и Батманът!” Бих перифразирал, особено след двата неуспешни парламента: “Каквато ни е нацията – такава ни е авиацията!”.