Бащата на САЩ, Джордж Вашингтон, бил здрав за своите 67 години. Толкова здрав, че един декемврийски ден яздил кон от сутринта до вечерта из стопанствата си. Изпотил се, настинал и го хванала ангина. Легнал да боледува, пристигнали трима именити лекари и веднага му пуснали кръв. После му пуснали още. Източили му общо около 1,7 литра кръв, докато Вашингтон починал на 14 декември 1799 година. От ангина.
Чак до 19 век всички болести са се лекували чрез кръвопускане - било с пиявици, вендузи или директно отваряне на артерии и вени. Докторите са познавали човешкото тяло, но не и болестите. И като не знаят, пускали му кръв, докато оздравее. Твърди се, че силата на внушението в отделни случаи помагала.
Вярно, по времето на Вашингтон в просветена Европа медицината вече е можела да го излекува от ангина и без кръвопускане. Но той е живеел в колониите, и то в провинцията, където бръснарите все още били най-големите хирурзи.
И както в плантаторска Вирджиния бръснарите били лечители, така и днес у нас икономисти и министри продължават да лекуват кризата с пускане на кръв. За 20 години преход България намаля с 1,5 милиона. Но социалният министър Тотю Младенов се похвали, че

ще се опита да кръвопусне поне още 2 милиона

"Ние ще настояваме, каза той, още до края на тази година да отпаднат ограниченията за българи в 10-те европейски държави, които си запазват бариерите до 2014 година".
А отворят ли се за българи Франция и Германия, още 2-3 милиона нашенци ще потънат в тях като чаша вода в дюните на Сахара. Да не говорим за Италия, Великобритания, Австрия, Холандия, Белгия, Ирландия, Люксембург и Малта, които ще изсмучат демографските остатъци от България като боза със сламка.
Здравият разум подсказва, че един министър трябва да прави точно обратното - да помоли 10-те затворени държави да си удължат забраната поне до 2040 г. и да се затворят още повече. И ако може, да ни платят обезщетение от 100 000 евро за всеки отмъкнат висшист.
Слава богу, поне премиерът не е бръснар. В началото на лятото той обеща до 3 г. да върне българите. И тези дни просветният министър Сергей Игнатов вече рапортува, че "Миналата година около 200 000 души са започнали да се връщат към България...

Хубаво е, че България става отново привлекателна..."

Ура! Но ако нещо ме тревожи в новината на министър Игнатов, това е глаголното време - какво ще рече "започнали са да се завръщат"? С какво се придвижват завръщенците - пеша, на коне, с волски каруци? Защо не са успели да съберат пари за самолет или поне за влак?
Европа ни отсява, както земеделец отсява житото. Тя ни връща роми, бандити с изтекли присъди, застарели труженички, хората без образование и занаят. Остават инженерите, готвачите, зъболекарите, лекарите, медицинските сестри изобщо всеки, който е годен да оцелее в ХХI век. Така се извършва негативна демографска селекция. Уста Колю Фичето вече е немец, а у нас остана Уста Две леви ръце. Само политическият елит засега си стои у дома патриотически, защото той върши работата на бръснаря - лечител. Положението е

като в Ирландия
преди век и половина

През 1840 г. тя е имала население от 8,2 милиона, но само за двайсетина години се е свила до 4 милиона. Нито е имало война, нито чума. Имало е европейска интеграция - цялата земя е принадлежала на лендлордове, които живеели в Англия. И естествено изсмуквали всички печалби от по-малкия остров, за да ги инвестират в по-големия, докато накрая ирланците започнали да си виждат вътрешните органи без рентген.
Та така и България, която вече е почти изцяло в ръцете на чуждестранни компании. Всички парични артерии са отворени и добавената стойност изтича като кръвта на Джордж Вашингтон. Защото електричеството е в чужди ръце, водата, безалкохолните напитки, бирата, телевизиите, банките, търговските вериги и още какво ли не - де що тече печалба, все тече навън. Дебитът е улеснен от най-ниския корпоративен данък на планетата. А, и никакъв данък върху финансовите спекулации. Но неолибералните бръснари търсят още неотворени вени.
Миналата седмица финансовият министър Дянков се възползва от августовската омара, за да признае, че смята да приватизира и "Информационно обслужване" АД, държавната компания, която доскоро създаваше софтуера за всички държавни администрации и броеше резултатите от изборите. ИО бе доста печеливша компания, но миналата година г-н Дянков реши, че дейностите трябва да се аутсорснат към частния бизнес. Което ще рече, че и тези пари на данъкоплатеца започнаха да емигрират.
Ето само някои от държавните предприятия, които това лято са набелязани за приватизация и вероятно ще потънат в чужди ръце след изборите: "Български пощи", Агенцията за дипломатически имоти, Софийското летищ, остатъчните пакети от електроразпределителните дружества, товарните железопътни превози, БАН с неговите имоти, болниците, "Информационно обслужване".
В този тъжен списък не включвам предприятия като "Булгартабак", защото то трябваше да се приватизира още преди 20 години. Не й е работа на държавата да произвежда цигари. Не е работа и да върти лотарии, но у нас всичко става наопаки, човешките слабости приватизираме накрая.
Фирмите от горния списък са все части от държавната инфраструктура или естествени монополи, които по принцип би трябвало да останат в държавни ръце. Която държава ги е приватизирала, винаги си е посипвала главата с пепел.
А и българският опит вече показа, че щом подобни дейности се приватизират, услугите им поскъпват десетократно без подобрение. Вижте какво стана със софийската вода. От всеки литър 900 грама го изпиват чужди хитреци. А софийският боклук? Само преди десетина години

плащахме по
15 милиона годишно,

сега ни вземат по 180 милиона и пак не стигат. Ако направим проста сметка как се събира боклукът, ще видим, че и 15 милиона са много. Да кажем, че в момента в София се движат 100 боклукчийски камиона при цена 200 лв. на ден. Общо около 7 милиона на година. А останалите пари?
Повечето от изброените по-горе номинации за приватизация притежават златни имоти, които трябва да попаднат в правилните ръце още преди края на този мандат - БАН, "Информационно обслужване", дипломатическите имоти, пощите. Но това означава, че дейностите им просто ще се ликвидират и ще попаднат в чужди фирми, които ще изнасят парите навън. Някои биха могли да бъдат златна мина за България, като например товарните железопътни превози. Хващам се на бас, че

накрая ще попаднат в ръцете на турска компания

Представете си потенциала на този бизнес, ако бе попаднал в ръцете на компетентен професионалист. Милиони контейнери щяха да прекосяват България по релси без тировете. Уви, родният транспорт вече 20 години е в ръцете на партийни парашутисти, а шепата оцелели професионалистите са дресирани да кимат и да се възхищават от гениалните управленчески решения.
Говорейки за златни мини, у нас златото се добива само от чужди компании и за България остават не повече от 1-2 процента от печалбите. Но това е стара тема. Сега на мода е шистовият газ - според еколозите добивът щял да отрови подземните води и да съсипе земеделието в Златна Добруджа. Майната на Добруджа, и без това няма кой да сее и жъне. Но защо никой не отваря дума за най-важното - какъв дял от шистовите долари ще останат за българския данъкоплатец? Какво пише в договорите?
Лято е сега, народът е на къра и на пясъка. Златно време за още едно кръвопускане.