- Г-н Чобанов, защо борбата с иманярите е безуспешна?
- Нека не избързваме с констатациите. През 2010 г. специализираното звено във Върховна касационна прокуратура е работило по над 220 преписки, свързани с престъпления срещу културното наследство, основно иманярство и незаконен трафик на културни ценности. От тях повече от 100 са новообразувани, т.е. случаи, по които е започнала работа през годината. През последните 3 г.

средногодишно има между
60 и 75 осъдителни присъди,

процентът на оправдателните присъди е едва около 12. В последната година и половина МВР реализира успешни акции срещу някои от най-големите канали за незаконен трафик. Имаме и сериозни успехи в международен план - предмети ни връщаха Италия, Австрия, Канада, води се и работа по сериозни случаи в САЩ. Съвсем наскоро ни върнаха около 21 000 предмета от Канада, за което там беше поканена специална делегация начело с министър Вежди Рашидов. Това беше безпрецедентен успех с мащаби, непознати в международната практика. Не случайно на тържествената церемония по връщането в Отава присъства и генералният секретар на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова. България се превърна в успешен пример на борба с нелегалния трафик на археологически предмети. Държавата ни е в силна позиция, предстои завършването на преговорите за специални спогодби със САЩ и Италия, които ще облекчат работата по отделните случаи.
- Според някои вече почти няма какво да се пази?
- Действително най-горният слой на културните пластове сериозно пострада в последните две десетилетия, налице е "изтощаване". Това се дължи основно на достъпността на уредите за откриване на метални предмети, които широко се използват от най-ниското ниво хора в тази криминална икономика, които срещу скромни суми са склонни да обикалят упорито огромни територии. Истински опасните са следващите нива, т. нар. дилъри, които въртят колелата на тази черна икономика, често от чужбина. Срещу тях трябва да се насочат усилията на държавата и цялото общество. Смята се, че има и предмети "на склад", които чакат по-добри времена или клиенти в други държави. Някои от депата, в това число и с крадени предмети, са в чужбина.
- Новият Закон за културното наследство ще предпази ли обектите от иманяри? - Той няма отношение към иманярството. Пряко насочен срещу това явление е Наказателният кодекс. В него има работещи текстове от 2009 г., подготвени в сътрудничество с прокурори и експерти.
- Много хора са с впечатлението, че няколко поредни правителства волно или неволно обслужват иманярската мафия?
- Грешно впечатление, може би защото, че държавата дълги години не беше особено активна. Имаше даже лица на отговорни постове, които си бяха свързани с този вид трафик. Но днес ситуацията е коренно различна. Позволете ми да цитирам Вежди Рашидов - "това, което други са допуснали да се изнесе, ние го връщаме". Не мога да не спомена и огромния принос на г-н Борис Велчев, който промени работата на прокуратурата, създаде за първи път в историята специализирано звено там. Важна е и ролята на гражданското общество - например фондация "Америка за България" много
помага в борбата за опазването на културното наследство,
обучава прокурори, съдии и дознатели, което е изключително важно за резултатите после.
- Има ли по-интересни случаи, когато държавата е била на обекти преди иманярската мафия?
- Вземете откритията на Даниела Агре - тя откри уникална колесница в перфектно състояние, както и други значими археологически ценности. Не по-маловажни са и откритията на колегата Веселин Игнатов в Южна България. Забележителни открития направи и колегата Борислав Бориславов. На Плиска и във Велики Преслав за щастие науката засега почти няма притеснения. Макар че и там понякога посягат, което са си чисти престъпления срещу българщината. Няма по-лошо от това да рушиш българската история, да посягаш на наследството от хановете и царете. То ни е нужно, за да се съхраним като народ.
- В такъв случай какви средства са отпуснати за разкопки тази година и на кои обекти?
- Трудно е да се каже, тъй като голяма част от средствата идват по линия на т.нар. "спасителни разкопки" - по магистрали и енергийни трасета. Държавната задача за момента е около 800 хил. лв., които се дават за обекти като Плиска, Велики Преслав, Перперикон, Трапезица, Варна - т. е. за най-важните. Но средствата от спасителни проучвания са повече.
- Как се избират обектите, които да се финансират?
- По предложение на Националния археологически институт, на останалите музеи. По трасетата и пътищата се проучва там, където ще се инвестира. Имаме великолепно сътрудничество с АПИ, които са на практика голям инвеститор в археологията.
- Според вас в правителството има ли яснота, че културно-историческото наследство е едно от перата, които тепърва могат да вкарват милиони у нас?
- Категорично. С действията си правителството го доказа - стартираха се ключови проекти за десетки милиони левове, редица общини и Министерството на културата изпълняват значими проекти по Оперативна програма "Регионално развитие". Много от тях са свързани с археологическото наследство. На законово ниво също се извършиха много важни промени. В закона за културното наследство вече много по-ясно се регламентираха въпросите, свързани с управлението на археологическите и културни атракции.
Културен туризъм не може да се прави без модерни музеи
- В центъра на Рим видях как се бутаха жилищни сгради, за да се покажат останки от древния град. Кога ще стане това и у нас?
- Така е и на други места, например в Луксор, Египет. Държавата или общината изкупуват, за да разкрият археологията отдолу. И при нас ще се случи. Засега сме на път да се сдобием с уникално метро - с подземен музей на антична Сердика. Проектът вече е в процес на реализация.
- Има ли възможности по линия на еврофондовете да се финансират разкопки?
- За съжаление по оперативните програми разкопките не се допускат като разход. Надяваме се това да се промени в следващия програмен период.
- В новия закон има ли стимули за бизнеса да подпомага финансово археологически разкопки и опазване на културно-исторически обекти?
- Разбира се. Основният способ е концесията. Тя включва и провеждането на разкопки за сметка на концесионера. За съжаление интересът към тази форма на публично-частно партньорство почти го няма. Далеч по-големи възможности крие сътрудничеството между туроператори, общини и музеи. Трябва да се търсят допирателните, законът дава възможности музеите да се превърнат в кухнята на културния туризъм, а музеите да партнират на бизнеса.
- Какво е мнението ви за закриването на Института по тракология към БАН и вливането му в изкуствознанието?
- Трудно е засега да се направи оценка дали беше най-доброто решение.