Защо гори България?
Страната ни е отличник в Европа по площ на горите в мрежата “Натура 2000”
Противно на всеобщите нагласи, колкото повече се забавят и намаляват мероприятията за добро здравословно състояние и устойчивост на горите, толкова повече те са изложени на риск от пожар
Особено уязвими са изкуствените и издънкови гори, а у нас те са над 60% от дървесните насаждения
Горски пожари опустошават България през последните седмици. Изчезват ценни местообитания, значителни горски ресурси, имущество и най-лошото - човешки животи.
Според статистиката ежегодно в България се унищожават напълно или частично от пожари близо 100 хиляди дка гори.
Основните причини са: липсата на адекватни превантивни мерки като изграждане и поддържане на противопожарни просеки и горски пътища за достъп; поддържане на устойчиви и разнообразни гори чрез редовно провеждане на подходящи лесовъдски мероприятия – различни видове сечи, толериране на дървесни видове устойчиви на засушаване и пожари в пожароопасните райони; намаляване на горивното вещество (сухата дървесна маса) чрез регулярно отглеждане особено в горите, които граничат със земеделски площи.
Вместо това допълнително се въвеждат забрани за дърводобивни дейности в горите със заповед на министъра на МЗХГ, наложени без научно обяснение, а въз основа на неверни внушения и допълнени с предложения за мораториум за дейности в част от горите.
Честотата на пожарите и други катастрофални явления в горите като мащабни ветровали, снеговали, насекомни каламитети и заболявания се дължат
в най-голяма
степен на
голямата
гъстота в тях
Горите ни изобилстват от суха биомаса под формата на изсъхнали стоящи и паднали дървета или части от тях. Това е естествен процес, наречен самоизреждане, при който дърветата се борят за повече жизнено пространство.
В това съревнование по-слабите и по-ниските дървета биват засенчени от по-развитите си съседи и постепенно изсъхват. За отпадането им най-често способстват и метеорологични явления, като силни ветрове, тежки снегове, продължителни засушавания или екстремни температури.
При по-висока възраст, обикновено над 100 години, горските насаждения с преобладаване само на един дървесен вид, каквито са тези у нас, и с голяма гъстота стават лесна плячка на насекомни вредители или гъбни заболявания, както това се случи преди години със смърчовите насаждения около хижа “Алеко” на Витоша. Това води до
натрупване на
значителни
количества
горивна биомаса
и в определени сезони благоприятства разгарянето на евентуален горски пожар. Успоредно с това се намаляват шансовете за дългосрочно оцеляване на здравите дървета.
Противно на всеобщите нагласи, колкото повече се забавя и/или намалява изпълнието на необходимите планирани лесовъдски мероприятия за поддържане на добро здравословно състояние и резистентност на горите (отгледни, технически, санитарни и възобновителни сечи), толкова повече гората се излага на риск от пожар. Последното важи в още по-голяма степен за изкуствените гори (култури) и издънковите такива, а в България те заемат общо над 60% от всички дървесни насаждения.
Противно на постоянните субективни внушения за изсичане на горите, наличният дървесен запас в горските площи на страната е
най-висок за
последните
100 години,
т.е. от времето, от което се провеждат измервания за това. Общата площ на нашите гори за един век се е увеличила с 1 млн. ха (10 млн. дка), като 40% от това увеличение е за последните 30 години. За същия този 30-годишен период средната възраст на горите ни се е увеличила от 42 на 60 години, общият запас от 396 млн. м3 на 720 млн. м3, а средният запас от 122 м3/ха на 184 м3/ха (при средно за Европа 169 м3/ха).
Това е огромен национален възобновяем ресурс, който е съхранил чрез лесовъдските дейности биологичното разнообразие.
Доказателство за това е фактът, че България е на първо място в ЕС по площ на горите в мрежата “Натура 2000”:
цели 56% на
фона на средно
15% за Европа!
Друг интересен факт е съотношението от 52% на ползваната (добитата) дървесина спрямо годишният прираст на горите ни на фона на 72% средно за Европа. Годишния прираст на горите ни е малко над 14 млн. м3, а добитата дървесина за 2020 г. е около 7,3 млн. м3. Страната ни рядко попада в челните места на положителни класации в ЕС, но по отношение на горите България е отличник.
Числата са красноречиви и позволяват да се твърди, че въпреки налаганото външно мнение актуалните лесовъдски практики, основани на принципите на устойчиво стопанисване на горите, водят до запазване и подобряване на състоянието на горските ресурси навсякъде, където се прилагат както у нас, така и в света.
За преодоляване на кризата с горските пожари в страната е нужно изпълнение и разширяване на мерките по превенция, заложени в горскостопанските планове. Това са доизграждане на необходимата за достъп и пожарогасене инфраструктура от горски пътища; изграждане на противопожарни просеки, прегради, ивици и водни резервоари; цялостно изпълнение на необходими, планирани лесовъдски мероприятия за поддържане в добро здравословно състояние и резистентност на горите – отгледни, технически, санитарни, принудителни и възобновителни сечи; изграждане на интелигентна система за бърза детекция и пожароизвестяване в чувствителните райони и др.
С цел да се подобри реакцията при възникване на пожари е нужно да се осигури подходяща пожарогасителна техника за горски и земеделски райони; необходимото
обучение и
екипировка
на всички
ангажирани лица
– включително и работещите в държавните и общински горски стопанства, които подпомагат пожарогасенето; въвличане на местното население и неправителствения сектор в подпомагане на логистиката по време на гасене.
От изключителна важност е широката общественост да разбере ролята, която горите трябва да играят в живота ни и да подкрепят прилагането на научно доказани добри практики за управление на горите от страна на отговорните институции, въздържайки се от подкрепа на политически популистки действия, каквито са допълнителните ограничения в стопанисването на горите. В подкрепа на устойчивото управление на горите се обявиха в безпрецедентно обединение и всички браншови организации и заинтересовани страни в свое отворено писмо от 20.08.2021 г. Това е единственият начин за предоставяне на следващите поколения поне същия по количество и качество горски ресурс, какъвто се ползва сега, а не унищожен от пожари, уязвим на болести и вредители и неприспособен към бъдещия климат. Днес се решава какъв ще бъде утре този безценен възобновяем национален ресурс - горите.