На 30-ина км от Бусето, родния град на Джузепе Верди, се намира столицата на най-известното сирене и шунка в Италия.
Днес Парма е символ не само на класическата музика и на най-именития  италиански представител, за какъвто се смята авторът на "Аида".
Парма е известна и като Меката на чревоугодниците. Тук са родени Пармиджано Реджано, популярно с името пармезан, и пармската шунка. Открай време те се смятат за кралете сред сирената и колбасите не само в Италия, а и в света.
Не е възможно да се обърка вкусът на зрялото сирене пармезан, зад което стои деветвековна история. То се прави единствено в мандрите на област Емилия-Романя между Апенините и река По - в градовете Парма, Реджо Емилия, Модена и в част от провинция Мантуа и Болоня. По тези земи се отглеждат говедата и биволиците, чието мляко дава началото на известното сирене. Задължително условие е те да пасат само по местните пасища, които се контролират непрекъснато. Закон при производството на краля на сирената е то да се прави само от естествени продукти без никакви ферменти или консерванти. Забранено е и храненето с фураж на добитъка. По абсолютно същия начин, само с помощта на природата, сиренето е било правено и през Средновековието от бенедектинските монаси.

Пътят на пармезана
от пасището до масата
е дълъг и следва строго определени правила

Той започва сутрин, когато издоеното от биволиците мляко се оставя да престои до следващия ден в огромни казани, в които се отделя спонтанно мазната част, служеща след това за производството на масло.
Заедно с млякото, издоено сутринта, млякото, на което е отделен каймакът, след това се прелива в типични затоплителни съдове с форма на обърната камбана. Прибавя се закваска, богата на естествени млечни ферменти, добити през предишния ден. Направената по този начин извара се разделя на малки гранули с помощта на специално устройство.
Именно сега идва и моментът на загряването на огън при температура от 55 градуса. В края на загряването гранулите се стичат в дъното на съда, образувайки една-единствена смес. След около 50 минути сместа се отделя с ловки движения от млекаря, който я реже на две и я увива в специално платно в съд, придаващ  типичната форма на сиренето. С прибавена отгоре казеинова плака всяка форма бива "дамгосвана" с уникален и неповторим номер, който я съпровожда като лична карта до края.
Няколко часа по-късно пък специално маркиращо устройство отбелязва върху сиренето месеца и годината на производство, както и мандрата, където е направено. Дни по-късно формата се потапя в разтвор от вода и сол.
Наредените в дълги редици форми сирене престояват в специални складове, "почивайки си" върху дървени маси. За направата на всяка форма сирене са необходими 600 л мляко. След изстиването им е възможно да се изядат дори и формираните по естествен начин кори на отлежалото сирене.
Минималното отлежаване е от 12 месеца. Едва след това, проверявайки една по една всяка форма сирене, експертите казват дали отговарят на нормите за "Деноминация за защитен произход" (DOP), след което се поставя и огнен печат. На 18-ия месец от узряването на сиренето може да бъде поставен и надпис "екстра" или "експорт".

Марки с различни
цветове показват
месеците на узряване

Марка в цвят омар характеризира пармезана, отлежал над 18 месеца. Сребърна марка пък показва, че отлежаването е продължило над 22 месеца. Златна марка говори за продукт, узрявал над 30 месеца.
Традициите за правенето на прочутата пармска шунка, чийто символ е коронка с надписа "Парма", датират от края на Средновековието.
Говори се обаче, че корените на самия специалитет могат да се търсят още в древноримската епоха. Тогава намиращата се в сърцето на Галия Парма се слави с майсторството на жителите си в правенето на солена шунка от свинете в големите си свинарници.
Още Катон през II в. пр.Хр. описва в своята "Де Агриколтура" технологията за производство на шунка, на практика идентична на днешната.
За да защитят качеството на суровата пармска шунка през 1963 г. производителите  основават Консорциум на пармската шунка, който от тогава бди строго за всички процеси - от избора на продуктите до крайното производство.
Суровата пармска шунка е сладка на опитване. Тя е нискокалориен продукт с рафиниран и интензивен вкус. Единственият консервант, който се допуска в съдържанието, но в много по-ниско количество от това в останалите видове сурова шунка, е солта.
Днес пармската шунка се произвежда от 200 производители в общините на изток от Парма, най-вече в зоната Лангирано. Консорциумът на пармската шунка съблюдава строго как се извършва охранването на свинете. За направата на шунката се използват единствено огромни и тежки бутове - пресните тежат 12-13 кг.

Осоляването на бутовете
се съпровожда с престоя им в хладилни камери,

след което те се поръсват с надбъбречна свинска мас. Тя гарантира бавното изсъхване. На практика по този начин производителят може да "състари" шунката в продължение на минимум 12 месеца, прибавяйки съвсем малко сол. След като завърши процесът на състаряването на шунката, обезкостеният продукт, тежащ вече 7-8 кг, може да бъде изложен на пазара. Шунката с кост пък може да тежи между 9,5 и 10,5 кг. Всички останали бутове шунка с различно от това тегло са много по-евтини.