Правителство на малцинството

Коалиционно мнозинство

Коалиционен кабинет на малцинството

Мнозина днес се питат защо понятията коалиция и коалиране придобиха силно негативна окраска и за политическите партии, и за гражданите.

Може би трябва да потърсим причините още в създаването на правителството на тройната коалиция през 2005 г. Тази тройна коалиция се превърна в синоним на корупция, на безвластие в държавата, на произвол от страна не само на институциите, но и на различни групи, включително и на битово равнище, когато отвличанията на хора бяха станали ежедневие.

Въобще усещането за несигурност беше масово. И точно това усещане се прехвърля върху презумпцията за коалиционно управление изобщо.

Думата коалиция придоби негативен смисъл на

обединение с цел

кражба,

задкулисие,

схеми

Това стана причина след това партиите масово да я избягват като модел за управление. Да припомня, че и понятието партия по време на управлението на НДСВ придоби негативен смисъл и започнаха да я избягват. Популярни станаха движенията - на Симеон Втори, на “България на гражданите”, движение за съответната промяна... След като движенията се изчерпаха и започнаха да носят негативи, дойде време за други формации. Коалицията обикновено

я заменяха

с алианс,

обединение -

ето сега “Демократична България” е обединение, а не коалиция. След

Синята коалиция например станаха Реформаторски блок. И от социологическите данни се вижда, че когато избирателите чуят думата коалиция, я намират за отблъскваща и я избягват.

В пропорционалната избирателна система обаче при парламентарно управление не могат да се избегнат коалиционни формати. Самата избирателна система предполага широко представителство на много партии, което означава фрагментирани парламенти и невъзможност да се състави правителство от една партия - това е целенасочено търсено в нехомогенните общества. Общества, които са разделени по някакви основни принципи - религиозни, културни, етнически, национални, тогава пропорционалното представителство позволява различните групи да имат свои партии в парламента. Така решаването на различни конфликти в обществото става парламентарна работа чрез демократична процедура, а

не чрез сблъсъци

извън

институциите

Обикновено когато такива групи не са представени в парламента, се стига до граждански сблъсъци, етнически конфликти, сепаратизъм - примерите от бивша Югославия са още много пресни.
Затова коалиционното управление е задължително при нашия тип избирателна система и рано или късно ще се сблъскаме с него.

Не е рано и отсега да се говори, че в следващия парламент ще се стигне до коалиция. Каквито и да са неизвестните в момента по отношение на бъдещите партии в парламента, ясно е, че нито една от тях няма да има мнозинство за съставяне на правителство. Това означава, че или ще имаме кабинет на малцинството, или някакъв вид коалиционно мнозинство. Не изключвам и варианта да имаме коалиционен кабинет на малцинството.

И ако първия кабинет на Борисов може да го наречем на малцинството, когато зад кабинета имаше скрито мнозинство с няколко независими депутати, то следващите две правителства бяха коалиционни. Но при всички положения думата коалиция ще трябва да бъде реабилитирана и изчистена от негативните нюанси. Смятам, че последните две коалиционни правителства на ГЕРБ бяха добър пример в това отношение - и при варианта с Реформаторския блок и патриотите при “Борисов 2”, и сега при “Борисов 3” при коалицията с патриотите.
Когато днес се говори за коалиция, най-демонизирано е ДПС и ако питате партиите, всички ще кажат, че с ДПС няма да се коалират, защото такъв ход е непопулярен сред собствените им избиратели.

Същевременно обаче без ДПС не могат да минат почти в никакъв случай ключови гласувания като приемането на бюджета на страната, важни реформи, затова

ДПС остава

незаобиколим

фактор

Разбира се, коалиция между ГЕРБ и БСП е немислима, защото ще отвори вратата за много по-радикални антисистемни партии в политиката. В момента БСП е опозиция, но системна опозиция. Затова и изключвам ГЕРБ и БСП да влязат в някакви коалиционни разговори.

Какво ще стане с проекта на Слави Трифонов? Самият той не иска да се коалира с никого, защото неговата популярност идва от опцията за алтернативност. В момента, в който той се коалира с когото и да било, моментално неговата популярност и алтернативност ще бъдат дискредитирани и той ще започне да губи реална подкрепа. И по-скоро ще заложи на следващите парламентарни избори, докато на вота на 4 април няма да има значим резултат и затова ще подкрепя някакво мнозинство.

Първоначално докато се избере кабинет при съответни договорки, но

след това в

коалиция няма

да влезе

От патриотите най-голям шанс за влизане в парламента има ВМРО и макар че сега са в коалиция с ГЕРБ, при определени условия биха били склонни да се коалират и с БСП. Защото тяхната програма в рамките на сегашното мнозинство е по-скоро социална - борят се за минимални прагове на пенсии, на заплати. Въпреки това по-скоро бих ги причислил като по-твърд партньор на ГЕРБ, най-малкото защото вече имат опит за такива взаимоотношения в последните 8 г. Докато отсрещната амалгама включва БСП и партии като тази на Мая Манолова и “Демократична България”.

Разбира се,

коалиция на

“Демократична

България” с БСП ще

бъде драматична

за една част от избирателите специално на ДСБ, но тя се подготвя бавно и се комуникира. Защото общият враг е силен мобилизиращ фактор в българската политика - омразата към Борисов за тези хора е по-силна от други фактори.
Те си казват, че първо трябва да изгонят Борисов от политиката, пък

после ще се

разправят

помежду си

Това са блоковете, зад които ще са формалните коалиции и коалициите по документ, но зад тях ще стоят или ДПС, или партията на Слави Трифонов. Защото каквито и конфигурации да се пресмятат в момента, освен ако не се реализира прогнозата за 4-партиен парламент, много трудно ще се мине без подкрепата на ДПС или на партията на Слави Трифонов.

Програмен кабинет се предлага още в предишния мандат от ДПС - например на ГЕРБ, но без патриотите. Такъв кабинет беше правителството на Любен Беров, което се дава като негативен пример през годините, но да не забравяме, че то се случи в друг контекст и при други исторически обстоятелства. Според мен, ако сега се повтори формулата от правителството на Любен Беров, не е задължително да стигнем до негативни последици, а можем и някакви поуки да извлечем.

В момента и националната рамка, и членство в ЕС ограничават възможностите организираната престъпност да влезе директно във властта. По-скоро такъв кабинет би могъл да бъде обвързан с програма, която да изпълнява. И ако това се случи, би било нелош вариант.
Въпросът е до желанието на отделните политически сили да подкрепят такъв проект. Макар да знаем добре, че стигне ли се до преговори, всяка партия има искания, и то доста меркантилни.