Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ванга: Вървете при момчето с иглите в София, то ще ви помогне Д-р Емил Илиев

Без да познава д-р Емил Илиев, пророчицата пращала при него болни хора, които само той можел да излекува

Като беден студент във Виена лекарят 2 години черпи клошар, а той се оказва най-богатият човек в Австрия

Смъртта на един от най-обичаните лекари у нас се оказа шок за всички - за медиците, за хилядите му пациенти и за цялата музикална гилдия, която го обожаваше, защото той всяка година, независимо дали има, или няма криза, организираше джаз фестивала в Банско.

Историята на лекаря е достойна за холивудски филм заради случките му с невероятни личности, оплетени в още по-невероятни сюжети.

Емил Илиев заминава да учи медицина във Виена,

когато е 20-годишен.

“Когато следвал, той не е имал никакви средства, трябвало да си намери работа, за да се издържа - казва съпругата му Таня Илиева. - Там попада в един аристократичен бар - “Еден”, където случайно се запознава с човек, който му предлага работа в друг известен локал - “Чатануга”. В него имало свободно място за пианист, Емил трябвало да свири, да пее, да забавлява публиката. Получил работата, но забелязал, че там през ден-два идвал един измъчен човек с вид на клошар, ходел с ватена фланела и с измачкан панталон. Винаги си поръчвал джин с тоник. Мъжът ми си казвал: “Ей, има по-закъсали и от мен, а и идват точно тук да си пият питието”. Въпреки това сервитьорите винаги му сервирали. Емил бе човек с много добро сърце, сприятелил се с него и решил да го черпи всеки път, когато клошарят се отбивал там. Емил го мислел за чистач от съседната сграда и му плащал питиетата в продължение на две години. През цялото това време никога не го попитал как се казва. Викал му “Австриецо”, а другият го наричал “Българино” и с удоволствие приемал почерпките на Емил.

Един ден станало така, че собственикът на заведението повикал съпруга ми и му казал, че трябва да обнови рекламата. “Вие трябва да сте в смокинг, да свирите на пиано и така да ви снимат.” Мъжът ми казал: “Как, това струва пари!”. Отговорът на собственика бил, че много хора чакат за неговото място.

В този момент дошъл клошарят и видял, че Емил е умърлушен. Въпреки това той му поръчал джин с тоник. Тогава бедният човек попитал мъжа ми какво става. Той казал, че си има проблеми. “Какви?”, полюбопитствал австриецът. Емил му разказал всичко и тогава клошарят го потупал по рамото и казал:

“Утре идваш на този адрес и ще търсиш Удо”

Мъжът ми не му се доверил, казал си: “Този на какъв ли ме праща?”. Но тъй като бил в безизходица, отишъл на посочения адрес - това се оказало една елегантна сграда с портиер. Емил попитал за Удо и човекът много учудено отишъл да търси втория портиер. Поканили го в сградата, където се озовал при една красива секретарка. На свой ред и тя го попитала кого търси, той пак отговорил: Удо.

“Вие да не би да търсите г-н Прокш?

Знаем за вас.” В този момент излиза втора секретарка, за да въведе съпруга ми в една зала, в която вижда “клошарят” да седи на персийски килими, а около него персийски възглавници, зад него бюро с три телефона.

Той станал и усмихнат му казал: “Откога те чакам. За снимката ти всичко е готово, иди в съседната стая”.

Там облича смокинг, който му е по мярка,

а фотограф организира фотосесията с пианото. Когато се връща при Удо Прокш, си дава сметка, че към тогавашния момент това е най-богатият човек в Австрия.

Тогава Удо отива към бюрото си, вади златна писалка, която още я пазим, и казва: “Емиле, ти си човек, който ще има много късмет в живота, защото знаеш много и защото си изключително добър човек. С тази писалка ти ще подписваш най-важните неща в живота си. Тук ти си моят най-добър приятел.

Ти ме черпеше, защото ме мислеше за бедняк,

а другите ме черпят, защото знаят кой съм. Затова в Австрия ти си ми най-близкият и можеш за всичко да разчиташ на мен”.

Удо се оказва ексцентричен мултимилионер, женен за известна австрийска актриса, с имение, с много и различни бизнеси, с изключително влияние. Съпругът ми е разказвал как заведението “Темен Хаус” било собственост на въпросния Удо Прокш и там на втория етаж се срещал с канцлера на Австрия и с шефовете на различните партии. Емил казваше, че с всички си говорел на “ти”. В прав текст споделял кой закон е добър за държавата и кой е опасен.

“Ти представяш ли си как едно момче на 20 години обядва с канцелара на Австрия и с колко хора ме е срещнал този човек?”

Един ден прочетохме в “Шпигел”, че е починал в затвора. Обвинен е в застрахователна измама, описал товар на някакъв потънал кораб и взел застраховката, като разчитал, че корабът никога няма да бъде изваден. Само че не станало така. Застрахователите изискват да бъде прегледан и така

Удо попада в затвора.”

Това съвсем не е единствената интересна случка на д-р Илиев в Австрия.

Заради любовта си към музиката той не пропуска нито една новост в областта на джаза и операта. Така се оказва на премиерата във Виенската опера на “Дон Карлос”.

Дали заради приятелството си с мултимилионера Прокш, дали поради някаква друга причина, след представлението кметът на Виена лично го кани на вечеря в хотел “Захер” с покойния Николай Гяуров.

“Разказваше как в чест на големия гост кметът на Виена наредил да им сервират

на покривката, на която е вечерял Наполеон

и на която лично се е подписал - спомня си Таня Илиева. - Това е традиция, тъй като "Захер" е сред най-престижните места в австрийската столица и е приемал много световноизвестни личности, на тази покривка стоят и техните подписи.” Така младият студент по медицина се озовава цяла вечер в една компания с Николай Гяуров и елита на Виена.

У нас той бързо си извоюва име на един от най-добрите медици, които смело се впускат да изучават китайската медицина. Още тогава лекарят си дава сметка, че ако физиката доказва, че материята всъщност е енергия, тогава китайските медици са доста по-напред от останалите. При тях цялото лечение е насочено към възстановяване на енергията в тялото.

Докторът става толкова добър в този метод, че Ванга, без никога да го е срещала, без никога да го е познавала, започва да му праща пациенти.

“Той разказваше колко много хора отивали при него и му споделяли, че тя ги е насочила към кабинета му с думите: “Вървете при момчето в София с иглите! То ще ви помогне!”.

Той става толкова изкусен, че СЗО го награждава за въвеждане на иновативен метод за лечение на херпес зостер.

Авторитетът на лекаря е такъв, че той става първият българин, за когото е писано в световния “Кой кой е в медицината”.

“През 1983 г. се пребори с краля на Испания и успя в София

да проведе първия световен конгрес по медицина

и акупунктура - спомня си съпругата му. - СЗО високо оценява перфектната организация и добавената научна стойност и след 33 години, през 2016 г., му повериха отново да го организира в София. Дойдоха хора от цял свят, включително президентът на световното дружество по акупунктура, който е брат на бившия президент на Индонезия Сухарто.”

Смъртта на д-р Емил Илиев потресе цялата музикална гилдия, която работеше с него за провеждането на джаз фестивала в Банско. Страницата му във фейсбук потъна в жалейки, а близките му са съкрушени.

“Отиде си скъп приятел, на чийто ентусиазъм да създаде джаз фестивал преди 22 години не повярвах - споделя известният певец и художник Васил Петров, известен като българския Франк Синатра. - Още повече че той не беше професионален музикант, а прочут дерматолог, известен не само у нас. Това не му пречеше да разбира от музика повече от много музиканти. Моят скептицизъм не се оправда и благодарение на неговата любов и ентусиазъм към джаза и към артистите, занимаващи се с този жанр, тази година бяхме щастливи да отбележим 23-тото издание на International Jazz Festival Bansko. Сигурен съм, че освен на мен д-р Емил Илиев ще липсва и на много други хора, затова се моля Бог да успокои душата му. Царство му небесно. Моите най-искрени съболезнования на прекрасното му семейство.”

Дъщерята на певицата Камелия Тодорова също сподели няколко трогателни момента с д-р Илиев.

“Спомням си, когато се запознахме, как

надуваше Елвис Пресли в колата си

и танцуваше на пътя в ритъма на музиката - казва Рейчъл Роу. - Тогава бях на 8 г.

В средата на 90-те години имаше семинари с чужденци в спа комплекс близо до Банско - канеше изпълнители да пеят джаз. Тогава за първи път ми разказа за разделното и здравословното хранене. Бях на 12 г. Скоро след това (през 1998 г., ако не бъркам) създаде International Jazz Festival Bansko - един от малкото музикални фестивали, които се случваха всяка година, дори и тази, независимо колко беше трудно осъществяването му. Имам прекрасни спомени и на сцената, и зад кулисите, както и от жестоките международни артисти като Инкогнито например. И джемсешъните в "Бъндерица". Прекрасни спомени, които ще пазя в сърцето си. Както Страхо каза -

отива си една ера

Дано да има кой да продължи традицията на феста в негова чест.”

А певицата Весела Морова все още не може да възприеме, че приятелят й е поел към последния си път.

“Скъпи докторе, ти оставаш... оставаш тук, сред нас, чрез светлата си диря - споделя тя. - Оставаш да ни напомняш, че велики музикални събития могат да се случват в България в продължение на 23 години. Да ни топлиш чрез спомените, а те са толкова безбройни. Благодаря ти за честта да те познавам, да се захранвам от малка с качествен джаз и с оживената фестивална атмосфера в любимото Банско.

Благодаря, че в последните години имах поредни шансове да се представя на сцената в различни превъплъщения - една сцена, построена с любов от теб, от твоя екип, доброволци, спонсори и хора, които вярваха в джаза в България. Благодаря, че чрез теб срещнах невероятни сродни души - музиканти, с които направихме вдъхновяващи колаборации. Няма да забравя колко сме се смели в офис кабинета ти - шеги и закачки, както и сериозни истории, носещи мъдростта ти, която помага на нас, по-неопитните, в трудни житейски моменти.

Д-р Емил Илиев за мен беше човек с визия за бъдещето, той винаги планираше нещо, представяше си в конкретика как ще се случат нещата,

мечтаеше мащабно

Умееше да приобщава хора с всякакви интереси и професии към неговите идеи. А колко жизнерадост струеше всеки август на площада, колко ли излекувани от тежестта на битовизмите души? Музиката е спасителен пояс.

Загубихме го, COVID-19 се оказа фатална диагноза.

Светъл да е пътят му към вечността! Ще ни липсваш ужасно много.”

Как д-р Илиев преговаряше с Доналд Тръмп и Андрей Луканов за резиденциите на Тодор Живков, четете в следващия брой.