Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Всички помнят убийството на ястребинчетата, а никой не знае за избитите 110 ученици горяни Горяните до последно се надяват на подкрепата на Запада, но атомната бомба на Сталин променя съдбата на Източна Европа.

Комунистите причиниха най-голямата демографска катастрофа

Демографската катастрофа - всички я виждаме и сме обезпокоени от нея. Тя е резултат от цялото ни обществено-политическо развитие, но най-вече от ликвидирането на селячеството като съсловие и унищожаването на семейното земеделие. Малцина са вече живите, които си спомнят как по онова време в главите ни се набиваше марксистко-ленинската теория, че селянинът е с две души: от една страна, той е труженик, работник, но от друга - е собственик, а от частната собственост произтичат всички беди. Частната собственост поражда ежедневно, ежечасно, ежеминутно, ежесекундно капитализъм, затова тя трябва да бъде премахната. Частнособственическата душа трябва да бъде изтръгната от селянина. Как? Като се отнеме от него частната му собственост и се пристъпи към изземване на нивите, имотите, животните, оръдията, с които обработват земята. Това беше

най-страшният удар за селяните,

който ги направи други хора.

Създадоха се ония феодални образувания, наречени ТКЗС и АПК. Селяните имаха право да отглеждат до 5 кокошки, 5 овце, 1 крава или биволица. Биволиците изчезнаха. Те станаха на суджук, казваха, че „Българската мура“ била най-добрата порода. Нямаха право на кон, но можеше да имат магаре. Лишени от собствеността си, селяните не пожелаха да останат ратаи, наемни работници, крепостни или роби в ТКЗС. Хукнаха да си търсят другаде работа. Предпочетоха да станат пролетарии. Така България от страна на собственици се превърна в страна на пролетарии.

Децата на много от селяните не можаха да се примирят с насилието над родителите си при образуване на ТКЗС-тата и станаха горяни. Горянството възникна като стихийна съпротива срещу насилието и издевателствата. Разправяха, че в Сливенския Балкан били избити 110 ученици горяни. Аз познавах само петима от тях. Те бяха с две-три години по-малки от мен. Двама бяха ученици в текстилното училище, двама - в дърводелското, една - ученичка в гимназията, и като по-голям им помагах по някои предмети. Цял свят знае за шестте ястребинчета, а за 110 – нищо. Ако някой се опита да разкрие нещо, да разкаже, той се обявява за реваншист, фашист и не знам още какъв си! Каква е разликата между убийците на ястребинчетата и на учениците горяни? Едните са

убийци на децата на народа

и затова са кръволоци, джелати, злодеи, палачи, изверги, а убийците на децата на враговете на народа са герои – те станаха градски, околийски, окръжни партийни секретари или председатели, посланици в чужди държави. Хвалим ги, величаем ги. И ако за сливенските горяни зная от слухове, то за убитите в Турийския Балкан, Средна гора, 16 горяни знам подробности от двама свидетели: от един овчар и от един участник, който се гордееше с това как ги е доубивал с кирка. Заловени са и са

разстреляни чрез предателство

След разстрела остават партийните функционери да заличат следите. Те забиват кирки, мотики в крак, гърди, глава, където попадне, и така влачат труповете до трапа. Когато ги заровят, отиват в местния хоремаг, изгонват посетителите и цяла нощ ядат, пият, пеят, псуват, заканват се. Сутринта вземат инструментите със засъхналата по тях кръв и отпрашват.

За селяните най-ценното нещо на света беше земята. За нея те бяха готови на всичко. Ден и нощ я обработваха. Тя беше майка кърмилница. След като бе отнета от собствениците, тя изведнъж отмиля на селянина, стана му противна. Нашите баби, майки, всички най-близки ни заклеваха: “Да не сте се върнали в туй пусто село да се ровите като къртици в земята за 20 стотинки!“.

Връщахме се на гости, но не се задържахме. Нашите села, които бяха достигнали до върха на самоуправлението, започнаха да се обезкървяват, да обезлюдяват. Помислете само!

Всички села не чакаха помощ от горе, от държавата. Те сами се организираха и си строяха училищата, черквите, общините, читалищата, кооперациите. Помагаха си в трудните моменти. Сега? Няма я младата кръв! Нашето село не беше голямо - между 150 и 200 къщи. 34 от тях имаха по над 100 овце. Останалите - от 10 до 40. Само 5 къщи нямаха овце, но пък въдеха саански кози, биволици или крави. Къща без благо (мляко) нямаше. Никой не търсеше помощи от държавата, за да си гледа добитъка. Балканът бе препълнен с овце. Само в района от Бузлуджа до Бедек са пасли лятно време

над 120 000 овце

От Узана до Бедек през лятото са работили 42 мандри.

По-горе бях писал, че ТКЗС и АПК са феодални структури. Какво ги крепеше? Те съществуваха благодарение на ангарията на ученици, студенти, войници. Българският селянин по време на турското робство е бил длъжен да даде три дни в годината ангария за султана, а по наше време всеки ученик трябваше да отработи 50-60 дни. Едното наричаме черно робство, а другото величаем с най-хвалебствени слова. Аз съм изчислявал, че учениците от моята паралелка даваха годишно от 1800 до 2700 безплатни трудодни, гимназията ни - от 40 000 до 70 000, а учениците от Казанлък - между 700 000 и 1 000 000. Разбира се, че събрани заедно, учениците се веселят, играят, вършат разни щуротии, за които си спомнят цял живот. Тук не става дума за това, а за начина на производство, който е най-непроизводителен. Заинтересовани ли са учениците от усъвършенстването и увеличаването на производството, от създаването на нови сортове?

Къде се дянаха българските градинари, прославили се като

най-добри в цяла Европа и Южна Америка?

Къде отидоха техните най-сочни и вкусни сортове зеленчуци? Те изчезнаха! Няма ги! Скриха се в личните дворове и стопанства.

Да се върнем към бригадирите ученици, студенти, войници или работници от предприятия, чиновници. Привлича ли ги селскостопанският труд? Мислят ли за нови сортове? Вълнуват ли се от добива и неговото качество? Остават ли да спят по нивите, за да използват хладината за по-спорна работа? Колко от тях стават работници по полето, птицегледачи, говедовъди, свиневъди? Тези бригади способстваха младото поколение да се отврати от земята. В най-напечените за селското стопанство дни се организираха бригади от заводи, предприятия, учреждения, болници и т.н. Една от причините за рухването на ТКЗС-тата е и че те бяха лишени от безплатния бригадирски труд. Трябва да се признае, че няколко години след като заможните селяни бяха насила натикани в ТКЗС-тата, освободили се вече от собственото си робство, запяха друга песен: “Да бяха ни били по-рано!“. Една от моите лели при образуването на ТКЗС-то люто кълнеше: “Чумата да ги тръшне,

Господ да ги убие! Зеха ни сичкото: и конете, и данъците, и кравата, и овцете, и талигата, и плуга – сичкото…“. Само след две години: “Божичко, защо туй чудо не доде по-рано. Откакто стана ТКЗС-то, и си отспах, и си отпочинах“.

Бе унищожен хилядолетен опит в стопанисването и обработването на земята. Този опит се предаваше от бащи на деца, от дядовци на внуци, от майки на дъщери, от баби на внучки. Знаеше се коя нива какво ражда и кой ъгъл от нея с какво и кога да се засее. Аз например си спомням, че когато засееха леха с арпаджик, винаги по краищата сееха рогата меродия. Тя предпазва арпаджика от разни вредители. Засаждаха ли пипер, то последното стръкче от реда бе босилек. Спомням си, че веднъж на 14 юни вечерта, като изгря луната, мама ме подкани: “Хайде, Тонка, хайде, мама. Сега му е времето да засадим праза!“. Засадихме го на месечина. Стана праз за чудо и приказ. Гледаха хората месечината, времето, пъхаха си пръстите в земята и определяха в зависимост от нейната топлина какво да засадят или да засеят.

Ще се лиши ли не само бригадирът, а и кооператорът

от съня си, за да отиде нощно време да сади, да жъне, да пасе овцете?

Начинът на връщане на събраната на едно място земя пък беше едно от най-идиотските решения. Връщаха се надробени парчета, но не се връщаха оръдията на труда, тегловата сила. Вместо тях раздаваха купюри, които сега може да се използват само в тоалетната, т.е. и да искаш да обработваш земята - няма с какво. Щастие беше да имаш магаре. Появиха се новите феодали. Българинът винаги се е стремял към частната собственост на земята и нейното семейно обработване и стопанисване. Вместо това селското ни стопанство стана феодално.

Много обичаме да цветосваме миналото. Но не може да се отрекат прекъсването на естествения ход в развитието на българското село, унищожаването на хилядолетни традиции и обичаи, които доведоха до срив на нравствените ценности. А всичко това води и до демографската катастрофа.