Изследовател оборва новите данни от османските архиви със свои разкрития

Едва след залавянето на Димитър Общи заптиетата откриват снимка на Апостола

Великият везир до областното управление в Русе: Главатарите да бъдат прибрани разумно и безшумно

Новите документи от турските архиви, свързани с неизвестни досега факти за живота и делото на Апостола на свободата, показани в началото на тази година, предизвикаха огромен скандал между учени и историци.

Те бяха публикувани в книгата "Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир" от уредника на музея към родната му къща в Карлово Виктор Камбов и директора Дора Чаушева.

Според двамата документите в османския архив са от 1872 г., като от тях става ясно, че

Апостола е възприеман от империята като много опасен човек

“Османската власт е имала информация за Левски далеч преди залавянето му и за това какво е правил той на територията на Дунавския вилает и въобще в българските земи. Революционната му дейност е била много по-мащабна, отколкото се е смятало досега, както и става ясно, че османската шпионска мрежа е работела ефективно. Властите са били запознати със социалния статус на революционната организация”, обясни Дора Чаушева и допълни, че най-интересното сред документите е снимка на Левски, за която доказали, че точно това е фотографията, използвана от турците за неговото издирване. На гърба й дори имало словесно описание на външните му белези и как изглежда.

Дългогодишният изследовател на Левски Иван Тренев обаче алармира пред "168 часа", че

тази теория не е съвсем точна,

че снимката от издирването на Левски не е тази, а фактите за процеса на Апостола вече били публикувани преди много години в книгата “Левски пред съда на портата”.

“Всъщност тези нови данни, показани сега, първи ги намира турският историк Д. Й., който прави дисертация по темата още през 2015 г., но тя излиза през 2018 г. - казва Иван Тренев. - В нея става дума за османскобългарските отношения в масонски контекст. Засягат се Васил Левски и разпита му пред съдебната комисия в София. В тази своя студия

историкът включва и снимката,

която е открил в архива. Тя бе показана и от нашите учени. През 2016 г. дори я публикува в профила си във фейсбук. Качва и гърба на кадъра, където прави свой превод на съвременен турски език.”

“168 часа” потърси за мнение директора на Националния музей на Левски в Карлово, но до редакционното приключване на броя не успя да се свърже с него.

Според Иван Тренев документите, публикувани в новата книга за Левски, не съдържат никаква информация, че Османската империя е имала предварителна информация за дейността на Апостола.

“Документите в книгата са канцеларски кореспонденции на отчети

за работата на Софийската комисия, искане на награди - пари за османски заптиета и одобрителни награди от Цариград - категоричен е той. - Няма и помен от въпроси и отговори на арестувани със Софийския случай, няма разкрития и неизвестни данни за революционната работа на Апостола."

За да докаже истинността на думите си, Тренев предостави на "168 часа" разтълкувани документите, публикувани в книгата.

“Първите два представляват квитанции, издадени от Частния български революционен комитет в Тетевен за внесени пари и приети от касиера Иван Фурнаджиев - посочва изследователят. -

Няма обяснения за целта и харченето на внесените пари

Предполага се, че са използвани за закупуване на оръжие. Вероятно такива квитанции Фурнаджиев е разписвал често, но са изчезнали. Док. №1 - квитанция №89 от 9/21 септември 1872 г.:

“За получени 54 гроша, дадени от Дервиш-оглу

на Иван Фурнаджиев, секретар на Тетевенски Р.К."

Документ №3 съдържа протокол от следствието в София за издадени присъди след обира на хазната в Арабаконак. Описани са кражбата и заловените 14 души, като най-вече се отличава Димитър Общи.

В него се посочва още: “Благодарности от комисията към Негово Величество Султана и за неговата добронамереност”. След това има подписи и печати на българите Пешо Тодоров, Димитър Митович-Мито и Соломон Таджер.

“Документи №4 и 9 са османска кореспонденция между институции във връзка с уреждане на парични награди на служители и шпиони, действали по обира на Арабаконак - допълва Тренев. -

Не носят никаква информация за Левски и революционното му дело

Документ №4 е докладна записка на Мазхар паша до Хамди паша, Русе: “Прошение на покорен слуга до височайшето благоволение за възнаграждения по подобаващия начин. За самоотвержени прояви на участници в разследването и тайни агенти. Ако все пак благоволите да откажете, следва любезно обяснение, че нови старания и усилия ще се проявят само след наградите.” №9 е записка от Ахмед Хамди паша до великия везир за удостояване с ордени и звания за заслуги при залавяне на участниците в обира и комитетските дейци.”

Протоколите №5 и 10 са подобни - съдържат решаване на финансови проблеми и награди на шпиони и османски служители, утвърдени от по-висша инстанция. Периодът е от средата на ноември до 9 декември и също не носят информация за дейноста на Левски или за преследването му.

“Документи с номера №6 и 7 са записки за следствените действия от София до Цариград и от Русе до Цариград - обяснява Иван Тренев. - Протокол №6 е от Махзар паша до великия везир, с който го уведомява за проведеното до този момент разследване. Съобщават се имената на Петко Милев-Страшника, Димитър Общи, който с подробности е описал, че целта на обира е пари за оръжие, за отнемане на земи от мюсюлманите, за изграждане на самостоятелно българско царство. В протокола се говори още за инициатора на Арабаконашкия обир, потенциален предател на Левски - хаджи Станьо Врабевски (той е арестуван, малтретиран и успява да избяга от турския затвор - бел. ред.). Всички те са разпитвани в края на октомври и ноември 1872 г. Следват имената на членовете на Тетевенския комитет, като се твърди, че всичките заловени знаят, че хазната е обрана и че дякон Паисий е убит от Димитър Общи на 21 юли 1872 г. Накрая има и обяснение от "покорен слуга" за изпипването на нещата, без да е прилагано насилие, и може да не се наложи смъртно наказание."

Любопитното при документ №7 е, че русенският управител Ахмед Хамди паша

информира Цариград за намерени ценни уличаващи книжа,

между които и снимката на Левски, вероятно открити при претърсването на Общи. Фигурирали и данни, които са част от Каравеловия архив, предаден от жена му на сръбския консул в Букурещ. Чрез тях Ахмед Хамди паша моли великия везир за пари, за да увеличи броя на шпионите, които да се включат в разплитането на революционната дейност.

“Те искали младотурците да се включат в разобличаването на комитетите, но не знаели, че те всъщност са двойни агенти - посочва Тренев. - В този документ Васил Левски е описан като злодей, който е обикалял и работил в района на Лофча. Снимката му била размножена и изпратена на паспортните служители по брега на Дунав. Така залавянето му се превръща в цел №1. В същата докладна записка се съобщава, че са открити и две писма от Любен Каравелов до Левски от 30 октомври и 1 ноември 1872 г. Те били взети от пощальона, прочетени и върнати заради двойните агенти. Ахмед Хамди паша съобщава, че се готви акция по заповед на Каравелов до Левски разбойниците да бъдат освободени от ареста. (Повече за писмата прочетете на 6-а и 7-а стр.) На база на информацията става ясно и че Ахмед Хамди паша иска да бъде издадена заповед за задържането на Общи, който обяснил, че отговаря за регионите Казанлък и Филибе."

Любопитното е, че по време на разпитите

ключова роля играе българинът Тоне Крайчов,

който също е заловен и присъства на целия процес. Той написва книгата "Диарбекирски дневник и спомени", където разказва, че при преместването на обирджиите и комитетските дейци от Орхание за София, при "Искърът на ханът", е присъствал на разговор между Димитър Общи, хаджи Станьо Станчев Врабевски и Анастас Попхинов.

“Димитър Общи им казал: "Бай Хаджи, бай Анастасе, какво ще правим ний сега, като влязохме в клопката?", а те му отговорили: "Брате Общий, множество хора ще казваш, където си минал и на кои си проповядвал комитета. Тогава, като се съберат сичките, ще се отвори въпрос, че само ние не сме, а е цяла България, та давно и за нас има спасение. Ако ли не е тъй, бесилката за нас е неизбежна." След това Крайчов описва и разпита на Петко Милев от 14 декември 1872 г., който признал: "Един ден Димитър, хаджи Станьо и аз бяхме заедно. Общи каза, че отсреща искат пари, и поиска 10 хил. гроша от нас. Хаджи Станьо му каза, че толкова пари има винаги готови у мене. Но ако е мъж, ще нападне хазната, ще вземе парите и ще си свърши работата." По-късно става ясно, че

Левски категорично е забранил обира,

който обаче дава началото на голямата катастрофа в нашето революционно движение. Дотогава османската полиция не е знаела кой е Левски.”

В следващия документ №8 е поместен списък на оръжието по вид и брой и вещите, иззети от участници в обира на хазната. Отново не се намира информация за революционната дейност на комитетите на Левски.

№11 е писмо от великия везир до областното управление в Русе за изпратени от Софийското управление сведения за разпити и установени престъпления, както и награждаване на служебни лица за заслуги и назначаване на нови тайни агенти. Съобщава се, че ще има специална комисия, и се препоръчва: "Особено подходящо като уместен похват, преценка и приложение, без да се вдига много шум, главатарите и членове на организацията, броят на които надхвърля петдесет, да бъдат подложени на разпит, като бъдат прибрани разумно и безшумно чрез мерките, подборът и изпълнението на които е заповядано. Още преди да е настъпило утрото, да положат подпис пред комисията за големите си злодеяния, за които си признават."

"В писмото се пише още, че "тъй като в момента особено значение придобива шпионско-следователската дейност, съгласно всички държавни директиви към разходите, които може да възникнат по отношение на тайните агенти, под името "здравно осигуряване"

се отпускат специално 3000 гроша месечно"

- споделя Иван Тренев. - И също задържаното оръжие да не се продава, а да се съхранява. Освен това в специалната комисия, която се занимава с процеса, е призован като високообразован юрист и като високопоставен османски служител българинът хаджи Иванчо Хаджипенчович, а също и други българи с цел комисията да събуди в българското население и европейските народи впечатлението, че е хуманна и справедлива. Хаджипенчович и двамата турци в специалната комисия са били двойни агенти. Техни хора са участвали в отварянето на Каравеловите писма. Хаджипенчович е опитал да омаловажи резултата от Арабаконашкия процес, но накрая е принуден да потвърди смъртната присъда на Джингиби."

Въпреки това и в този документ не се намира някаква информация за революционни действия на Апостола. Следват още няколко протокола, които са непопълнени бланки и устави на БРЦК, като в №14 е приложена снимката на Левски.