Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как през 1987 г. Георги Парцалев се качва на сцена в Габрово болен. Докарват го до нея с волга Георги Парцалев на една сцена с двамата си най-добри имитатори - Весо Парцала и Звезделин Минков

Венци Мартинов разказва как Стоянка Мутафова се разплакала, спомняйки си за сценичната си половинка

Българския Луи дьо Фюнес, така определя комикът Венци Мартинов идола си - великия Георги Парцалев, роден на 16 юни преди 95 години. “Още като малко дете усетих обаянияето на този изключителен артист. Плени ме с мекия, човеколюбив хумор, който излъчваше от сцената. Просто съм невероятен негов фен”, категоричен е Мартинов.

Още като дете, в края на 60-те години, го е гледал в десетки телевизионни предавания. За първи път го видял извън малкия екран пред 22-а поликлиника в София. Мартинов отивал да види баща си, който бил лекар там. “Снимаха новогодишна програма през 1967 г. С него бяха всички големи комедийни артисти по това време - Стоянка Мутафова и другите. За първи път ги видях отблизо”, спомня си комикът.

Не се престрашил обаче да заговори Парцалев. Това направил малко по-късно, когато вече бил ученик. “Вървя по ул. “Раковски” и на ъгъла с днешния бул. “Васил Левски” го виждам”, разказва Мартинов. Понеже

още от дете бил

зевзек, преправил

гласа си като този

на Парцалев и

го поздравил

с думите: “Добър ден!”. “Той ми отговори усмихнато: “Здравейте”, нищо повече. След това бях невероятно щастлив”, разказва Мартинов все така развълнуван. Разбира се, смелост да го заговори по този начин придобил от опита си да имитира Парцалев пред съучениците си.

С обаянието си артистът превърнал Мартинов в почти редовна част от публиката на Сатиричния театър, в който играел. “Като пеех в хор “Бодра Смяна”, имаше смесени концерти с участието на големи български актьори. Много му се възхищавах. В казармата, когато бях в ансамбъла на Строителни войски, веднъж дойде Парцалев”, спомня си Мартинов. Това било около 1981-1982 г. Прибегнал до изпитания си номер. Отново преправил гласа си като неговия, за да го поздрави. “Той вика:

“О, идиот,

ще ме имитира!”,

със смях разказва Мартинов.

Няколко години по-късно двамата се засекли на общо представление на сцената на Сатиричния театър. “Беше естраден тип концерт, поздрав за някакво предприятие”, допълва той. Редът на Парцалев бил точно преди Мартинов да излезе на сцената. “Този момент съм го запомнил заради огромните аплодисменти, с които го изпратиха. А аз тогава бях абсолютно неизвестен, а бях след него... Като ме обявиха, никой не ме знаеше кой съм и никой не пляскаше”, разказва комикът. С репертоара си обаче, в който имал страхотни имитации на популярни по това време артисти, заслужено получил и той аплодисментите на публиката. “Стана ми изключително приятно, че бях на една сцена с моя идол. След това сме се засичали на много други концертни мероприятия из България”, спомня си Мартинов.

Парцалев винаги бил изключително контактен и разговарял с почитателите си. “За това могат да говорят хората, които са споделяли с него миговете след представленията”, допълва комикът. Най-важният урок, който научил, докато го наблюдава, е, че на сцената трябва да бъде естествен.

В дома му и до днес специално място заема една снимка, която е направил в голям формат - близо метър на метър. На нея е застанал на сантиметри от Георги Парцалев, а над главата му е разпънал черен чадър, за да го предпазва от лъчите на слънцето. “Тя е направена на стадион “Христо Ботев” в Габрово по време на международния фестивал на хумора през 1987 г., две години преди Парцалев да почине. Тогава нещо беше болен. Докара го с лека кола - волга, направо до сцената. Хората бяха доволни, ръкопляскаха. Тогава бях водещ. Парцалев излезе на сцената, а имаше много силно слънце.

Каза ми: “Ох, лошо ми

е, не виждам хубаво”,

разказва Мартинов. Секунди след това му подали черния чадър, който да отвори над главата му. Парцалев съвсем чистосърдечно му благодарил и за да не кара хората да чакат, продължил с комедийната си програма. “Много съм радостен, че имам тази снимка в архива си, като докосване до една голяма легенда”, казва Мартинов.

За последен път се видял с Парцалев в един бар през 1989 г. няколко месеца преди да се спомине. “Мога да кажа, че независимо дали съм гледал негова театрална проява, кино или естраден тип изява, винаги съм се възхищавал на вроденото му чувство за доставяне на радост на хората. Мечтаех си от дете да стана като него”, казва Мартинов. И успява да сбъдне мечтата си - избира кариера, с която разсмива околните.

“За мен Парцалев винаги е бил идол. Гледал съм го отстрани с възхищение, когато сме били в една гримьорна. Никога не съм мислил друго, освен да се радвам на присъствието и излъчването му, на топлия му и мек глас.

Той ходеше с много

интересни пръстени,

ухаеше на хубави

парфюми

и носеше хубави костюми. Въобще беше мъж от класа”, категоричен е Мартинов.

“Никога не съм имал сериозни разговори с Парцалев. Винаги, когато сме имали съвместни изяви, съм го гледал възхитен и попиващ всичко, което той излъчва. Доста по-близки с него бяха артистите от Сатирата - Стоянка Мутафова, Латинка Петрова, Звезделин Минков”, казва Мартинов.

Макар че той от малък имитира Парцалев, определя опитите си като любителски. Майсторите според него са покойният Весо Парцала и Звезделин Минков. “Те имаха тази голяма дарба. При Весо Парцала беше по-скоро имитация на младия Парцалев, докато при Звезделин е повече гласът на зрелия Парцалев. Двамата имат изключително много сполучливи негови скечове, които радват хората”, категоричен е Мартинов. 

Веселин Павлов получава прозвището Весо Парцала именно заради достоверните си имитации на Георги Парцалев. До края на живота си той имал един обичай. Когато имало църковен празник,

отивал на гроба на

Парцалев и

символично оставял

там запалена цигара

“Той обичаше да пуши и да пие”, шеговито казва Мартинов. Другият му имитатор, Звезделин Минков, пък увековечи идола си в книга.

Парцалев познавал и двамата. Никак не им се обиждал, напротив, били прятели. Мартинов си спомня една случка от първите години, когато се появили магнетофонните ролки със запис. “Весо пусна един невероятно смешен запис с неговия глас - бракоразводно дело с малко еротичен хумор вътре. Хората помислиха, че това е Парцалев. Имал е тогава известни неприятности с официални органи на властта, но някак си се е разминало. След това Парцалев много добре е знаел кой е неговият имитатор Весо Парцала. А пък в книгата си Звезделин е описал много интересни спомени и съветвам да я прочетете”, казва Мартинов.

Тримата са се засичали и на телевизионната сцена. “Годината може би беше 1986-а или 1987-а. Снимани са в една новогодишна програма. Парцалев казва: “Добър вечер”, а до него същото повтарят Весо и Звезделин. Стана голямо шоу - весела импровизация кой е истинският Парцалев”, спомня си с усмивка Мартинов.

Може би в едни от най-хубавите си скечове Парцалев е партнирал с друго велико име - това на Стоянка Мутафова. “Като бях дете, двамата бяха в разцвета си, пазя записани много техни скечове. Когато издадох албум на Стоянка Мутафова, с който много се гордея, записахме приятни нейни изпълнения от репертоара ѝ. Там включихме и един дует с Георги Парцалев и една интересна актьорска песен на Стоянка. Тя дълги години беше верен съратник, сценичен партньор и опора на Парцалев”, казва Мартинов. 

По време на записа на албума се заговорили именно за великия артист. Преди да започне да разказва спомените си с него, се разплакала. “Явно тъгуваше за тази своя сценична половинка. Когато се успокои, продължихме записа.

Тогава почувствах

какво е да обичаш

наистина някого, с

когото си споделял

живота на сцената”,

допълва комикът.

И той си има любима роля от киноизявите на Парцалев. Най-много му допада тази на чичо Манчо в лентата “С деца на море”. “Там играе непосредствено и весело”, казва Мартинов. “Филмите с негово участие бяха едни от най-хубавите комедии. Ако Парцалев е най-обичаният комик на България, мога да го съпоставя с най-обичаните комици на това ниво от другите страни като Луи дьо Фюнес във Франция. Той бе на такова невероятно творческо ниво”, допълва Мартинов.

Именно заради това след няколко дни - на 16 юни, той ще отбележи 95 години от рождението на легендарния артист. “Направих проект със заглавие “Музей на усмивките”. Неговата онлайн реализация е подкрепена от Столичната община по инициативата “Солидарност в културата”, обяснява комикът. На живо във фейсбук страницата си той ще представи веселите спомени с Парцалев и известните му сценични партньори вечерта на 16 юни.

Преди около 10-ина години Мартинов и двамата имитатори на Парцалев създадоха спектакъла “За Георги Парцалев с любов и усмивки”. Дебютът му бил на фестивала на изкуствата, който носи името на великия артист и се провежда в родния му град Левски. Започнали да го изнасят из цялата страна.

В отделни периоди в него вземали участие Латинка Петрова и Бате Николай. Мартинов специално ги поканил.

“Направихме спектакъла от сърце в знак на голяма почит и благодарност към невероятния обаятелен веселяк Георги Парцалев”, казва Мартинов. Той се сдобива със стихотверение на Дулинко Дулев, посветено на Парцалев, по което композиторът Борис Пантелеев от Левски, съгражданин на големия артист, пише песен, с която по традиция завършва спектакълът. Ето и част от текста:

“За Георги Парцалев”

Отдавна, отдавна го няма

актьора,

но времето няма над спомена власт.

И помнят го още нормалните хора,

и помни го всеки от нас.

На сцената даже във вид на

икона,

забравил си думите свои

наглед

разтрисаше с смях много

искрен салона

от първия чак до последния ред.

Летящото време с други дни ни затрупа -

смеха си забравихме чак,

но горе актьорът от

небесната трупа

с надежда ни гледа все пак.

И нека на театъра в тихия залив

с почит чиста склоним глава.

Да си спомним отново за Георги Парцалев

и помълчим след това.