Руските олигарси вероятно ще искат нов договор с Кремъл, след като укрепиха позициите си заради битката с коронавируса, а централната власт отстъпва. Те дават милиони долари срещу пандемията, докато президентът ограничи публичните си прояви. Така съотношението се промени в сравнение с началото на века, когато влиянието на магнатите в Русия бе ограничено. Владимир Путин консолидира властта и те станаха зависими от благосклонността на Кремъл.

Насред кризата с COVID-19, на 7 май, той навърши 20 години на върха. В същото време бюрокрацията в Москва видимо не се справя със ситуацията. Това даде възможност на

олигарсите да заемат предни позиции

в борбата

- с милионите си служители в десетки руски градове, те се превърнаха в централни фигури, пишат сп. "Тайм" и други авторитетни западни издания.

Докато коронавирусът набираше скорост в Русия, стоманеният магнат,

собственик (77 %) и председател на Съвета на директорите на ОАО "Северстал" Алексей Мордашов накара четирима губернатори да затворят градовете, в които той развива бизнес.

Същото направи и

милиардерът Андрей Гуриев, който държи част от бизнес империя за торове и фосфатна мина в два града в Арктика с 80 000 души население.

Бившият майстор на спорта, джудист от приятелския кръг на Путин, е собственик на летището и местния ски курорт. "Затваряме ги. Решението беше наше", каза Гуриев.

Още На 14 март "кралят на алуминия" Олег Дерипаска призова правителството да затвори границите и да въведе 60-дневна карантина.

След повече от две седмици страната бе частично блокирана.

След средата на май Русия съобщава за над 290 000 регистрирани случая на коронавирус и повече от 2700 починали.

На преден план излизат слабостите на руската държава и фактът, че системата на управление на Путин все още

разчита на неформални

съюзи с мощни бизнес магнати,

коментира в. "Ню Йорк таймс". Парите на олигарсите им помагат да оцелеят в пандемията за разлика от руските малки и средни предприятия, което означава, че влиянието им ще нараства през следващите години, твърди изданието.

"Ние работим в името на онези хора, до които мерките на държавата не са достигнали", казва Людмила Гусева от стоманения гигант на Мордашов "Северстал". От края на март милиардерът е отговорен за затварянето под карантина на Череповец. Градът е с повече от 300 000 души население, а "Северстал" и нейната разширена стоманодобивна фабрика наемат всеки четвърти човек.

Богатият бизнесмен каза на губернаторите,

че трябва да "организират ограничителни мерки възможно най-бързо" и предложи помощта на компанията си", казва изпълнителният директор на "Северстал" Александър Шевельов, цитиран от в. "Ню Йорк таймс". Компанията даде предпазни маски на полицията и достави мобилни жилищни единици на карантинните контролни пунктове.

Той призова служители на дружеството да патрулират заедно с полицията. Неговите софтуерни инженери създадоха продукт, с който да се наблюдава дали се спазват мерките. Каза, че е дарил 20 вентилатора за градските болници и изолира всички пристигнали в града в един от фирмените корпуси.

“Северстал” дари на жителите, останали без доходи,

ваучери за храна за около 80 долара на човек. Минималната заплата в Русия е около 160 долара на месец.

Друг предприемач - Олег Дерипаска, който управлява втория в света производител на алуминий "Русал", бе ударен от американските санкции през 2018 г. Въпреки намалените си печалби той плати за изграждане на три центъра за лечение на коронавирус в Сибир с общ капацитет 160 легла.

Генадий Тимченко, близък сътрудник на Путин, който също е в списъка със санкции, дарява около 17 милиона долара на благотворителни организации, както и за закупуване на вентилатори, скенери за компютърна томография и лични предпазни средства за руските болници.

И най-богатият човек в Русия - Владимир Потанин, се включи със $150 милиона

в битката. Той е собственик на "Интеррос" – една от най-големите компании в Русия. Владее пакети с акции на минно-металургичната компания "Норилски никел", водещ в света производител на никел, както и на Росбанк. В изолирания арктически град Норилск ръководеният от Потанин минен гигант пое ръководството за борба с пандемията.

Той достави хиляди комплекти за тестване, милиони маски и 46 вентилатора за регионите, в които работи. Милиардерът спря таксите за наеми на десетки фирми и увеличи интернет честотната лента на мрежата, обслужващи града със 180 000 жители.

Една от причините за нарасналата роля на олигарсите е, че около 10% от руснаците живеят в отдалечени моноградове – селища като Норилск, в които почти всички работят в едно голямо предприятие. Бизнесмените участват и в изграждането на някои от големите отдалечени строителни обекти, които се превърнаха в едни от най-горещите точки за огнище на новия вирус в страната.

Например повече от 1900 души бяха регистрирани с положителни проби за коронавируса в арктическото село Белокаменка, където енергийният гигант

“Новатек” строи

база за снабдяване

с втечнен

природен газ,

а работниците са натъпкани в бараки.

Съсобственикът и генерален директор на втория производител на природен газ в Русия е Леонид Михелсон, който не парадира с даренията си по време на пандемията и не пожела да коментира въпроса, пише "Ню Йорк таймс".

В арктическите моноградове Кировск и Апатити Андрей Гуриев, царят на торовете, започва битката срещу епидемията, когато тестът на дошъл от Куба мъж дава положителен резултат. Гуриев изпраща самолета на компанията, за да вземе 100 теста, за да стигнат на 1600 км до Апатити, с цел да се установи състоянието на контактните на пациента лица.

Компанията за торове на фамилия Гуриеви "ФосАгро" закупи линейки, вентилатори и лични предпазни средства за медицинските работници. "В някои случаи - казва г-н Гуриев - общественият сектор не може да действа спешно заради бюрократичните процедури.

За нас това е еднодневно решение, често даже лично мое,

както беше при закупуването

на тестове.”

Според в. "Ню Йорк таймс" ангажиментът на олигарсите в борбата с коронавируса хвърля светлина върху неписания им договор с Кремъл. Въпреки години на санкции и икономическа стагнация в Русия все още има 99 милиардери, пише авторитетното сп. "Форбс". Всъщност олигарсите, останали в бизнеса след възхода на Путин, толкова тясно се интегрираха с държавата, че понякога са описвани не като частни бизнесмени, а като мениджъри на отдели в по-голямото предприятие "Русия Инк".

През изминалите години западни представители обвиняват някои олигарси, че вземат страна в избори и военни начинания в чужбина и действат като оръдие в сянка на държавата. Сега има нужда от помощ за контрола на вируса. През март собствениците на руската частна "Алфа Банк" дариха 13 милиона долара. Парите отидоха директно в руската правителствена група за борба с коронавируса, пише "Ню Йорк таймс".

Има още едно обяснение за поемането на социална отговорност от руските богаташи. Олигарсите чувстват политическа стагнация и липсата на план на Кремъл за справяне с глобалната рецесия. Пренебрегваната от години здравна система едва се справя. Нараства недоволството заради неовладяването на пандемията. Одобрението на Путин падна до рекордно ниско ниво - 59% за април.

Президентът е обвиняван, че иска да се дистанцира от пандемията, за да не загуби позициите си. Според VOA News руският лидер е изправен пред най-голямото изпитание на своето управление, но той е прехвърлил по-голямата част от отговорността за борбата със смъртоносния вирус на регионалните губернатори.

Това на практика отменя политиката, която Путин провежда от идването си на власт. Тогава той ограничи правомощията на губернаторите. "Сега

предаде на болярите си тежестта на коронавируса",

коментира британският анализатор Марк Галеоти. От своя страна губернаторите намериха олигарсите, готови да им помогнат.

Руският президент влезе в играта късно и с изключение на една поява, облечен в костюм за химическа защита, присъствието му в борбата срещу коронавируса е призрачно.

Първоначално се похвали, че Русия се справя по-добре от останалия свят. След още две седмици обаче обяви частична карантина.

Освен това страната е

изправена пред двуцифрен процент на безработица

Това ще има непредвидими последици за президента.

"В интерес на всички нас е икономиката да се върне към нормалното си състояние", каза Путин. Но връщането към нормалността изглежда много далеч. Икономическата криза се задълбочава. Една четвърт руснаци в трудоспособна възраст казват, че са загубили работата си или очакват това да се случи скоро.

На всеки десет души шестима нямат спестявания. Имаше изолирани протести и анализатори твърдят, че съществува реална перспектива за много по-големи вълнения.

Затова Путин обяви нови мерки в подкрепа на обикновените руснаци и на малкия бизнес - бонуси за лекари и социални работници, обезщетения за семейства с деца, преференциални условия за кредит за собственици на фирми и данъчни облекчения за малкия бизнес.

Икономисти похвалиха мерките. "За първи път по време на кризата виждаме, че размерът на плащанията е поне донякъде в съответствие с това, което икономистите писаха, и това, което предложиха опозиционните лидери", казва пред сайта "Медуза" професор от Чикагския университет и Висшето училище на Русия по икономика Константин Сонин. Заради кризата

руският президент трябваше да отложи плановете си

за пренаписване на конституцията, което би му позволило още 12 години служба, казва Татяна Становая, анализатор от Московския център "Карнеги". Според нея съчетанието на COVID-19 и икономическата криза са най-големият шок, с който Путин се е сблъсквал някога, и вероятно ще подхранват недоволството на хората.

Според сп. "Тайм" за бизнес елита става все по-очевидно, че трябва да има ново споразумение с Кремъл, което да отчита многобройните недостатъци на правителството, пише изданието. Това е много различно от ожесточените войни за влияние в началото на 90-те години, когато бъдещите олигарси се опитаха да изземат държавните активи. След 2000 г. Путин ги принуди да се подчиняват, възнагради лоялните с достъп до печеливши сектори и наказа критично настроените бизнесмени, като ги принуди да напуснат страната или, както бе в случая с Михаил Ходорковски, ги изпрати в затвора.

“Сега курсът

се променя

Част от споразумението им с Путин беше, че за разлика от Борис Елцин той ще укрепи централната държава, ще поддържа икономиката на необходимото ниво, ще даде възможност на руския бизнес да достигне до световно равнище. Корумпираните съдилища и данъчните инспектори не ги притесняваха особено, но досега те се надяваха на по-модерна Русия. Путин ги подведе, и то не само в отговора си на COVID-19. На фона на всичко това разочарованите олигарси ще искат повече право на глас при управлението на страната", заключава "Таймс".

Според други анализатори магнатите трябва да имат предвид неписаната сделка с Путин да не се забъркват в политиката. Те имат пред себе си примери, които ги предупреждават за опасността от нарушаването й, включително случая с петролния магнат Михаил Ходорковски, който беше 16-ият по богатство човек в света, когато беше арестуван през 2003 г. по обвинение в измама и присвояване и осъден на 14 г. затвор.