Най-добрият приятел на руския президент от младежките години - Владимир Черьомушкин, загива нелепо почти пред очите му. Двамата са едва 19-годишни и участват в състезание по джудо между висшите учебни заведения в Ленинград в град Пушкино.

Въпреки че не бил достатъчно силен и подготвен, Черьомушкин също се явил. Още при първата схватка съперникът му от друг вуз го тръшва така, че му счупва шийния прешлен. Момчето се парализира и умира след 11 дни.

Това става ясно от книгата на Леонид Млечин "Владимир Путин - история на възхода му".

"Бъдещият президент преживява тежко тази трагедия и

плаче на гроба

на приятеля си

- пише Леонид Млечин в книгата си. - Самообвинява се за смъртта му, въпреки че вината е на треньора, пуснал на татамито (настилка за източни бойни изкуства - б.а.) неподготвен състезател."

Путин посещавал покрусените родители на съименника си едва ли не всеки ден до 1985 г., когато КГБ изпраща 33-годишния агент на работа в ГДР.

Малко преди това той се е оженил, каквото е изискването на съветските спецслужби, за да пуснат някого на мисия в чужбина. Вдига сватба, след като в продължение на години

не дава никакви надежди на приятелката си,

че ще стигнат до ритуалната зала. Даже напротив.

Първата им уговорка да сключат брак се проваля заради Владимир Путин. Имал среща с бъдещата си жена Людмила, на която закъснява с час и половина. Тя се разплаква, но не се отказва да го чака. Прелетяла е 1000 км и е пристигнала в Санкт Петербург (тогава Ленинград) от родния си Калининград. Трябва да уточнят подробности за сватбата си.

В крайна сметка днешният лидер на Русия се появява на срещата и двамата отиват на купон, на който се скарват жестоко. Тогава бъдещият президент заявява на Людмила, че между тях всичко е свършено.

На младата жена не й остава нищо друго, освен да се прибере в Калининград. По ирония на съдбата скоро след това КГБ изпраща Путин в командировка точно там и така всичко започва отначало. Людмила се връща в Ленинград и се записва студентка. По-късно тя споделя в свое интервю, че през целия си живот Владимир

Путин подлагал

на проверка

всичките й решения

- дали са правилни, или не, постоянно я изпитвал дали ще издържи на изпитанията. "Фактически винаги съм се подчинявала на желанията на Владимир Владимирович", казва жена му в книгата "Владимир Путин - история на възхода му".

След 3 години и половина връзка той й прави предложение в типичния си стил: "Виж, приятелче, познаваш характера ми. Доста тежичък е. И сега трябва да вземеш решение за живота си".

"Нужен си ми", му отговаря Людмила. После прекарват заедно 30 г.

Но той не споделя с нея нищо от работата си. Когато го питала с какво се е занимавал през деня, й отговарял:

“Сутрин ги хващахме, а следобед ги пускахме”

Жена му рядко се появява на официални визити с Путин. Той шокира англичаните, когато се появява без нея по време на премиерския мандат на Тони Блеър, чиято съпруга Шери е натоварена с особена роля. После вече всички знаят, че президентът пътува без първа дама. Но за сметка на това тя непрекъснато пътешества из Европа с децата им без него.

През целия си съвместен живот с Путин Людмила е стояла на заден план. Така е на 28 октомври 1993 г., когато

тя претърпява

тежка катастрофа

Владимир Владимирович не отива в болницата.

За пострадалата обаче се грижи лично шефът на Военномедицинската академия Юрий Шевченко. Първо оперират гръбначния й стълб, но се оказва, че има счупване в основата на черепа. 7 дни лежала в реанимацията и цели 3 месеца ходела със специален корсет. В този момент съпругът й е заместник-кмет на Санкт Петербург и домакинства на американския милиардер Тед Търнър.

На Людмила й е трудно да възприеме ангажиментите на съпруга си. При встъпването на Путин в длъжност като премиер през 1999 г. "тя се разплаква като дете, на глас и хлипайки", пред класната му, която той е поканил за церемонията. Това се случва в колата, докато пътуват от Кремъл до дома на Путини. Когато пристигат у тях, жената вече се е успокоила и се усмихва на мъжа си.

Именно преди да се закълне като премиер, Владимир Владимирович преживява друга трагедия. Три дни по-рано погребва баща си.

Той е инвалид 3-та група от Втората световна война, а после работил като шлосер във вагоностроителния завод "Егоров" в Санкт Петербург. По време на сраженията бил тежко ранен от граната и няколко месеца лежал в лазарета. В краката му останали парчета от гранатата, заради което през останалата част от живота си куцал.

Преди да почине, Путин-старши прекарал почти 2 години в онкологична клиника. Влязъл в нея заедно с майката на Путин, която обаче много скоро след това си отишла.

Бащата на президента първоначално е

диагностициран с радикулит, но се оказва, че има рак

с метастази. Лекарите го поддържат в продължение на година и половина. Синът му лети всяка седмица от Москва в Санкт Петербург, за да го види.

Но въпреки смъртта на баща си в първия ден след встъпването си в длъжност Путин се държи сякаш нищо не се е случило. Той е невъзмутим.

Дали това има връзка с възпитанието му и изпитанията, които са преживели родителите му? Те са оцелели в Ленинградската блокада по време на Втората световна война, но загубили първите си двама синове - братята на Владимир. Олег се разболял безнадеждно и починал, а Виталий си отишъл от глад.

Години по-късно родителите на бъдещия президент решават да имат друго дете. Така през 1952 г. се ражда Владимир Путин. Той израства в комунална квартира.

До 25-ата си година

живее в една стая с

майка си и баща си

- без кухня, парно, баня и топла вода. Отоплявали се с печки на дърва. Къпели се в градската баня. Първоначално живеели заедно с други трима души - семейството на чичо му.

Може би затова още като ученик Вова решава да отиде в КГБ, за чиито служители се знаело, че са добре платени и не мизерстват. Не си падал по ученето и изкарвал предимно тройки. Отлични оценки имал само по история, физкултура и немски език.

Залягал на тренировките по джудо. Коронните му номера в тази област са три - премятане през гръб, премятане през гръб от колене и обездвижване чрез пристягане с двата ръкава, разказва бившият му съотборник Василий Шестаков.

В девети клас, след като гледал шпионския съветски филм "Мъртъв сезон", Путин отишъл в ленинградския клон на КГБ. Искал да работи там, но служителят му обяснил, че не приемат самопредлагащи се младежи, които не са ходили войници и не са завършили висше образование.

Джудистът обаче упорствал

и попитал какво трябва да учи, за да може КГБ да се заинтересува от него. Като разбрал, че се предпочитат юристи, записал Правния факултет. В четвърти курс мечтата му - да бъде вербуван от всесилната Държавна сигурност, се сбъднала.

Проучили произхода му и се оказало, че е много подходящ. Освен баща, воювал срещу нацистите,

дядо му Спиридон Иванович някога бил готвач във вилата на Надежда Крупская

и Мария Илинична Улянова в град Горки. След това работил в пансионат в Подмосковието, собственост на Московския градски комитет на КПСС.

Така започва кариерата на днешния лидер на Русия в КГБ. Службата се отразява на по-нататъшния му живот и поведение. Той не обича да говори публично, лаконичен е.

Не иска да участва в срещи с избиратели по време на кампаниите си за президент. Предпочита друг подход. Едно от най-силните му оръжия е погледът му.

Леонид Млечин цитира думите на приятелка на Людмила Путина от Германия, гостувала им в Русия. Останала вкаменена от стоманения поглед на домакина: "Поразиха ме неговите леко скосени към слепоочието очи над силно очертаните малко бледи скули,

наподобяващи два гладни, дебнещи плячката си хищника,

които сякаш живееха свой самостоятелен живот.

Имах усещането, че очите му са не толкова огледало на душата му, колкото негово оръжие. Самата аз не изпитвах и капчица страх, но не ми беше трудно да си представя, че докато е работел в секретните служби, някой друг човек се е чувствал твърде некомфортно под прицела на неговия поглед".

Но КГБ очевидно не е била крайната цел на амбициозния служител. Когато на 5 август 1999 г. Елцин го вика в кабинета си, за да го направи премиер, Путин очаквал друго предложение. Преди това той е споделил пред президента желанието си да оглави гигантската компания "Газпром".

Въпреки че е изненадан, не отказва. Отговаря, че ще работи там, където го назначи Борис Николаевич. Той го подготвя и за следващото стъпало в кариерата му.

В обръщението си по телевизията същата година

Борис Елцин насочва вниманието към Путин като обещаващ кандидат

за президент през следващата 2000 г.

"Реших да посоча човека, който е в състояние да консолидира обществото... Той ще успее да сплоти около себе си онези, на които в новия XXI век предстои да обновят велика Русия. Това е директорът на ФСБ Владимир Путин..."

Никой обаче не приема на сериозно тези думи. Подценяват Владимир Владимирович, докато след серия от терористични атентати - в Москва, град Буйнакск в Дагестан и Волгодонск в Русия, не чуват думите му:

"Ще преследваме терористите навсякъде. Ще ги удавим в тоалетната

чиния, ако ги хванем там".

Малко след като поема премиерския пост, Путин отива на посещение във Федералната служба за безопаснот, наследник на КГБ. Там той заявил: "Внедряването в Кремъл беше осъществено успешно".

В държавната администрация присъствието на служители от спецслужбите става осезаемо. Навсякъде е пълно с чекисти на ръководни длъжности.

Самият Путин неведнъж посочва, че се доверява най-вече на своите неотдавашни колеги от ДС. Те са убедени, че твърдата ръка и централният контрол върху събитията е залог за успех. "Недоволството от стария екип, стремежът той да бъде отстранен и навсякъде да бъдат поставени свои хора всъщност е продиктуван от желанието самите те да вземат в свои ръце управлението на финансовите потоци и самостоятелно да се разпореждат с богатата държавна собственост", пише Леонид Млечин. Когато по-късно Владимир Путин става президент, взема за свой най-доверен съветник Сергей Иванов, също бивш агент на КГБ и също роден в Санкт Петербург. През 2005 г. синът му Александър Иванов, тогава едва 24-годишен, блъснал с колата си 69-годишна жена, която умира на място. Роднините й не знаели кой е и още на момента го смлели от бой.

По случая се е водило следствие. Главното управление на Министерството на вътрешните работи стига до извода, че "А. Иванов не е имал техническа възможност да предотврати блъскането на пешеходеца".

Сергей Иванов остава ръководител на администрацията в Кремъл до 2016 г., когато изненадващо е сменен и става специален представител на президента на Руската федерация по въпросите за опазване на природата, екологията и транспорта.